Ани, честит ви втори юнак. Да сте живи и здрави цялото семейство, децата само да ви радват, да цари спокойствие и веселба при вас. Безгрижно и щастливо детство на всичките ти рожби 
- Публикувана: 1 дек. 2010, 16:32 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2011, 23:20 ч.
Августинчетата всички скоро ще духнат 3-те свещички!!!
В 22.20ч на 27.04 се роди нашият МАТЕО 3900г 54см. Родих нормално и имах прекрасно раждане
Ние бяхме на СПА, Топчо се оказа голям плувец, като го сложиш в басейна и той дига дупето и почва да плува. Утре ще го записвам на плуване за бебета.
Момичета, благодаря на всички за хубавите думи и пожелания. Явно наистина,когато човек иска нещо много силно, нещата се случват!
Хайде да ви разкажа за моето раждане
На 26-ти април бях на лекар, който беше убеден, че близките 4-5дни няма да раждам. Радостното беше,че бебето вече е с главата на долу и ще чакаме ...Въпреки всичко неговото последно мнение беше ,че няма пречки да родя нормално, но за мене било по-добре да е с операция
бла, бла, типичните лекарски приказки, добре, че поне се съгласи да чакаме да почне раждането.
И така прибрах се, обадих се на всички, че няма да раждам до началото на май, да не ми звънят непрекъснато Изкарахме деня в разходки с децата, организирах женско парти с приятелки за 28-ми /четвъртък/ и вечерта си хапнахме и пийнахме с мъжа ми и си легнахме.
През деня/26-ти/ имах контракции, но нито чести, нито болезнени. Дори самият лекар се учуди на записа на тоновете, че имам контракции, а пък аз не реагирам че са болезнени.
Към 2ч през нощта обаче станах до тоалетната и доста ме посряза корема. Легнах си, но след половин час наново същата болка. И така до сутринта - контракции през 20-30мин с продължителност 1мин.- поносими, но доста усещащи се.
Станахме сутринта и вече започна да ми става ясно на къде духа вятърът, но все не ми се вярваше, че ще родя още на 27-ми.
Въпреки всичко денят си протече нормално, само дето контракциите станаха на 15мин и понякога успяваха да ми спрат дъха. Към 16ч излязох на кафе в приятелка, но не издържах много дълго и след около час си тръгнах. Докато се прибера до вкъщи се наложи на няколко пъти да спирам, защото болката изведнъж доста се засили и ми беше трудно по време на контракциите да вървя. Като се прибрах вече бяха станали на 10мин. И така се започна трудното - децата в къщи - Калоян иска да играем, Дария милата ме гледа с един ужас в очите, който никога няма да забравя, толкова изплашена беше миличката.
Накарах мъжът ми към 18.30 да излезе малко с Калоян, а аз влязох да взема душ, като се надявах малко да ми отмине болката - но не познах - на моменти беше толкова силна, че ме втрисаше.
Въпреки това не исках да тръгвам за болницата, защото бях сигурна, че ако не съм с достатъчно разкритие или изтекли води ще ме оперират.
И така вече към 20.30 контракциите ги засичах на сигурни 5мин. Болката ставаше все по-силна, а ужасът в очите на Дария растеше. Тогава взех решение, че каквото и да става не мога да й причиня да ме гледа в това състояние и да и остане спомен за цял живот, как майка й се превива от болка./По принцип живеем сами и няма къде да изпратя децата в такъв момент/ Така че седнах и спокойно поговорих малко с нея - че няма нищо страшно и че ще отидем до болницата да ме прегледат, а тя ще трябва да се грижи за Калоян, докато баща й се върне. Определено не й казах, че ще раждам и тя малко се поуспокои.
И така в 20.50 бяхме в болницата. Реших, че изобщо няма да се обаждам на моя лекар, някак си имах подозрения, че в момента най-вероятно ще си измисли причина и няма да дойде.
Предварително бях звъннала до болницата и знаех коя лекарка е на смяна. Имах представа за нея като лекар и реших, че ако е писано наистина ще родя нормално.
Тя ме прегледа и изобщо не спомена варианта за операция. Каза само, че съм с 5-6см разкритие и с перфектна родова дойност, главичката е идеално позиционирана и че до 1.30 ще родя. Мъжът ми горкият я погледна доста подозрително
- не му се вярваше, че толкова бързо ще стане.
Е да ама стана точно така, както тя каза. Качиха ме в предродилна зала, попълниха документите, вече беше станало 21.30- чуха тоновете на бебето и след около 20мин разкритието ми беше 7-8 см, пукнаха ми мехура, от което усетих голямо облекчение и лекарката каза да ми сложат Но-шпа и че засега няма нужда от система с окситоцин. След още 20 мин вече бях с почти 10см. От там в родилна зала и последните 5 минути беше ужасът, ама сладък ужас де 
мога да го изживея още няколко пъти. 
4-5 силни напъна и 2-3 разцепващи тишината викове /раждах сама, нямаше други родилки/ и моето момченце изплака. Е , няма такова щастие, няма такъв кеф. Малко покрещях, че са ме чули чак на горния етаж,ама главичка и раменете много ме изтормозиха и двете са по 35см, а аз съм с доста тесен таз. Въпреки всичко нямам нито епизотомия, нито шевове, а само малко охлузвания, защото две контракции не можах да ги изкарам до края. По едно време имах чувството, че не мога повече, но лекраката каза - Хайде дай още два напъна, че бебето иска да излиза , а ти така като се бавиш и го мъчиш! - и това ми беше достатъчно да ми дойдат нови сили.
След това ме оставиха около 20 минутки , за да дойде нова контрация и да се роди плацентата. Стана само с една контракция- излезе си цяла целеничка - узряла и точно както трябва да бъде / а не както лекарят каза предния ден, че не била узряла
и имало време за раждането- нищо не позна де/ След това лекарката каза, че трябва да ми прегледа белега на матката от секциото, за да е сигурна , че всичко е наред. Това беше малко неприятно, ама се понасяше де... Каза, че колегите преди нея са си свършили перфектно работата, не знам как го прецени но тя си знае де...
Бебчо ми го дадоха веднага и той успя веднага да се напикае и наака - не знам как го направи толкова бързо след като се роди. После го измиха и претеглиха 3900, но според лекарката е бил повече в момента на раждането и 54см. Дори акушерката още като го извадиха, каза че е доста дълъг и е бил навит в корема ми Определено пак нямаше индикации, че ще е толкова голямо бебе - ама ето явно аз раждам големи бебета
Ето така станах майка за трети път!)) Много съм щастлива, че ми се сбъдна желанието за нормално раждане, възможно най-естествено за болнични условия - без системи, без епизотомии, без шевове и всичко следвайки естествения ритъм. Вече съм убедена , че при второто раждане именно "външната" намеса и пришпорването на нещата донякъде е причината да се стигне до секциото, но тогава не бях толкова подготвена, като сега. Просто никога не съм очаквала, че ще стигна до опреация.
Адски съм благодарна на лекарката, която дори и не си отвори устата за секцио и си свърши работата като истински лекар! Дай боже повече такива лекари! В интерес на истината после като минавше на консултации ме даваше за пример, колко решена и сигурна съм била!
Хайде да ви разкажа за моето раждане
На 26-ти април бях на лекар, който беше убеден, че близките 4-5дни няма да раждам. Радостното беше,че бебето вече е с главата на долу и ще чакаме ...Въпреки всичко неговото последно мнение беше ,че няма пречки да родя нормално, но за мене било по-добре да е с операция
бла, бла, типичните лекарски приказки, добре, че поне се съгласи да чакаме да почне раждането. И така прибрах се, обадих се на всички, че няма да раждам до началото на май, да не ми звънят непрекъснато
Изкарахме деня в разходки с децата, организирах женско парти с приятелки за 28-ми /четвъртък/ и вечерта си хапнахме и пийнахме с мъжа ми и си легнахме. През деня/26-ти/ имах контракции, но нито чести, нито болезнени. Дори самият лекар се учуди на записа на тоновете, че имам контракции, а пък аз не реагирам че са болезнени.
Към 2ч през нощта обаче станах до тоалетната и доста ме посряза корема. Легнах си, но след половин час наново същата болка. И така до сутринта - контракции през 20-30мин с продължителност 1мин.- поносими, но доста усещащи се.
Станахме сутринта и вече започна да ми става ясно на къде духа вятърът, но все не ми се вярваше, че ще родя още на 27-ми.
Въпреки всичко денят си протече нормално, само дето контракциите станаха на 15мин и понякога успяваха да ми спрат дъха. Към 16ч излязох на кафе в приятелка, но не издържах много дълго и след около час си тръгнах. Докато се прибера до вкъщи се наложи на няколко пъти да спирам, защото болката изведнъж доста се засили и ми беше трудно по време на контракциите да вървя. Като се прибрах вече бяха станали на 10мин. И така се започна трудното - децата в къщи - Калоян иска да играем, Дария милата ме гледа с един ужас в очите, който никога няма да забравя, толкова изплашена беше миличката.
Накарах мъжът ми към 18.30 да излезе малко с Калоян, а аз влязох да взема душ, като се надявах малко да ми отмине болката - но не познах - на моменти беше толкова силна, че ме втрисаше.
Въпреки това не исках да тръгвам за болницата, защото бях сигурна, че ако не съм с достатъчно разкритие или изтекли води ще ме оперират.
И така вече към 20.30 контракциите ги засичах на сигурни 5мин. Болката ставаше все по-силна, а ужасът в очите на Дария растеше. Тогава взех решение, че каквото и да става не мога да й причиня да ме гледа в това състояние и да и остане спомен за цял живот, как майка й се превива от болка./По принцип живеем сами и няма къде да изпратя децата в такъв момент/ Така че седнах и спокойно поговорих малко с нея - че няма нищо страшно и че ще отидем до болницата да ме прегледат, а тя ще трябва да се грижи за Калоян, докато баща й се върне. Определено не й казах, че ще раждам и тя малко се поуспокои.
И така в 20.50 бяхме в болницата. Реших, че изобщо няма да се обаждам на моя лекар, някак си имах подозрения, че в момента най-вероятно ще си измисли причина и няма да дойде.
Предварително бях звъннала до болницата и знаех коя лекарка е на смяна. Имах представа за нея като лекар и реших, че ако е писано наистина ще родя нормално.
Тя ме прегледа и изобщо не спомена варианта за операция. Каза само, че съм с 5-6см разкритие и с перфектна родова дойност, главичката е идеално позиционирана и че до 1.30 ще родя. Мъжът ми горкият я погледна доста подозрително
- не му се вярваше, че толкова бързо ще стане. Е да ама стана точно така, както тя каза. Качиха ме в предродилна зала, попълниха документите, вече беше станало 21.30- чуха тоновете на бебето и след около 20мин разкритието ми беше 7-8 см, пукнаха ми мехура, от което усетих голямо облекчение и лекарката каза да ми сложат Но-шпа и че засега няма нужда от система с окситоцин. След още 20 мин вече бях с почти 10см. От там в родилна зала и последните 5 минути беше ужасът, ама сладък ужас де
мога да го изживея още няколко пъти. 4-5 силни напъна и 2-3 разцепващи тишината викове /раждах сама, нямаше други родилки/ и моето момченце изплака. Е , няма такова щастие, няма такъв кеф. Малко покрещях, че са ме чули чак на горния етаж,ама главичка и раменете много ме изтормозиха и двете са по 35см, а аз съм с доста тесен таз. Въпреки всичко нямам нито епизотомия, нито шевове, а само малко охлузвания, защото две контракции не можах да ги изкарам до края. По едно време имах чувството, че не мога повече, но лекраката каза - Хайде дай още два напъна, че бебето иска да излиза , а ти така като се бавиш и го мъчиш! - и това ми беше достатъчно да ми дойдат нови сили.
След това ме оставиха около 20 минутки , за да дойде нова контрация и да се роди плацентата. Стана само с една контракция- излезе си цяла целеничка - узряла и точно както трябва да бъде / а не както лекарят каза предния ден, че не била узряла
и имало време за раждането- нищо не позна де/ След това лекарката каза, че трябва да ми прегледа белега на матката от секциото, за да е сигурна , че всичко е наред. Това беше малко неприятно, ама се понасяше де... Каза, че колегите преди нея са си свършили перфектно работата, не знам как го прецени но тя си знае де...Бебчо ми го дадоха веднага и той успя веднага да се напикае и наака - не знам как го направи толкова бързо след като се роди. После го измиха и претеглиха 3900, но според лекарката е бил повече в момента на раждането
и 54см. Дори акушерката още като го извадиха, каза че е доста дълъг и е бил навит в корема ми Определено пак нямаше индикации, че ще е толкова голямо бебе - ама ето явно аз раждам големи бебета Ето така станах майка за трети път!
)) Много съм щастлива, че ми се сбъдна желанието за нормално раждане, възможно най-естествено за болнични условия - без системи, без епизотомии, без шевове и всичко следвайки естествения ритъм. Вече съм убедена , че при второто раждане именно "външната" намеса и пришпорването на нещата донякъде е причината да се стигне до секциото, но тогава не бях толкова подготвена, като сега. Просто никога не съм очаквала, че ще стигна до опреация. Адски съм благодарна на лекарката, която дори и не си отвори устата за секцио и си свърши работата като истински лекар! Дай боже повече такива лекари! В интерес на истината после като минавше на консултации ме даваше за пример, колко решена и сигурна съм била!
Ани, народът ще се избие да научи името на тази лекарка , но аз съм сигурна, че си получила прекрасното раждане, защото знаеше какво искаш и не се паникьоса или предаде. Този прекрасен момент след предходно секцио, сигурна съм е още по-удовлетворяващ Но, най-доброто тепърва предстои . Раждането е само началото на приказните мигове с децата ни.
На Точица и купихме следващия стол за кола малко по-рано, че ни трябваше за едно гостенче. Взехме еър протект на Макси Кози. Единствената разлика с предния модел освен цената е, че проектора за вратле е по-мек. Взехме го, обаче за да сме сигурни, че не е лежал в складовете с години, че пласмасата старее. Голяма мъка да намериш малко по-качествен стол над 15кг. Изглежда никой не купува такова чудо.
, но аз съм сигурна, че си получила прекрасното раждане, защото знаеше какво искаш и не се паникьоса или предаде. Този прекрасен момент след предходно секцио, сигурна съм е още по-удовлетворяващ Но, най-доброто тепърва предстои . Раждането е само началото на приказните мигове с децата ни. На Точица и купихме следващия стол за кола малко по-рано, че ни трябваше за едно гостенче. Взехме еър протект на Макси Кози. Единствената разлика с предния модел освен цената е, че проектора за вратле е по-мек. Взехме го, обаче за да сме сигурни, че не е лежал в складовете с години, че пласмасата старее. Голяма мъка да намериш малко по-качествен стол над 15кг. Изглежда никой не купува такова чудо.
Ани, много се радвам, че всичко е минала така, както си искала. 
Радвайте се на Матео и скоро чакаме снимки от вас.
Алекс е добре / пу пу/ и прекарваме голяма част от дена навън. Май ще става футболист за радост на баща си. Преди много си играеше с барбитата на Марина и мъжът ми много недоволстваше.
Отскоро обаче му харесва да рита топка и иска все на двора да играе "Гооол".
Радвайте се на Матео и скоро чакаме снимки от вас. Алекс е добре / пу пу/ и прекарваме голяма част от дена навън. Май ще става футболист за радост на баща си. Преди много си играеше с барбитата на Марина и мъжът ми много недоволстваше.
Отскоро обаче му харесва да рита топка и иска все на двора да играе "Гооол".
Ани,честито момченце и от мен,да е жив и здрав малкият Матео и много,много да ви радва!
Много ме развълнува с разказа си за раждането,радвам се,че всичко се е получило както си искала.
И аз съм на бебешка вълна,сестра ми е бременна с второ детенце и преживявам всичко заедно с нея,тя е в 8ма седмица и декември живот и здраве ще си имам още е едно племенниче!
Момичета и аз много искам трето детенце,но нека Петьо да порасне още и тогава ще се връщам на бебешка вълна.
Иначе сме добре,децата ходят на градина,Петър започна да говори доста прави вече и изречения,доста лошичък е станал и много ми се оплакват от яслата,но надявам се е период и ще премине.Беше ни развален лаптопа и доста време бяхме без интернет,но вече ще ви наглеждам редовно.
Много ме развълнува с разказа си за раждането,радвам се,че всичко се е получило както си искала.
И аз съм на бебешка вълна,сестра ми е бременна с второ детенце и преживявам всичко заедно с нея,тя е в 8ма седмица и декември живот и здраве ще си имам още е едно племенниче!
Момичета и аз много искам трето детенце,но нека Петьо да порасне още и тогава ще се връщам на бебешка вълна.
Иначе сме добре,децата ходят на градина,Петър започна да говори доста прави вече и изречения,доста лошичък е станал и много ми се оплакват от яслата,но надявам се е период и ще премине.Беше ни развален лаптопа и доста време бяхме без интернет,но вече ще ви наглеждам редовно.
Здравейте!
Седнала съм на терасата с ужасна мускулна треска, но поне ръцете не ме болят да пиша. Участвахме с децата в традиционното градско бягане. Алекс и аз на 500 м, а Марина - на 1000 м. Справихме се учудващо добре и завършихме някъде по средата / от 20-на участници /. Все пак миналата година бяхме последни и си е напредък. Марина и тя се справи с голямата отсечка, но доста се измори към края. Сега децата продължават да дивеят на двора, а аз се чудя откъде намират сили.
Седнала съм на терасата с ужасна мускулна треска, но поне ръцете не ме болят да пиша.
Участвахме с децата в традиционното градско бягане. Алекс и аз на 500 м, а Марина - на 1000 м. Справихме се учудващо добре и завършихме някъде по средата / от 20-на участници /. Все пак миналата година бяхме последни и си е напредък. Марина и тя се справи с голямата отсечка, но доста се измори към края. Сега децата продължават да дивеят на двора, а аз се чудя откъде намират сили.
Привет момичета
Ани невероятен разкар - остави ме без дъх! Четейки те, имах чувството че на мен ми се случва. И да знаеш, че си много права за тъпите лекари и безумните им упорствания на всяка цена да се ражда секцио, именно защото е доста по-скъпо. Благодарение на такива "специалисти" и аз съм с три операции
Прекрасни сте!!!
СМГ радвам се, че Алекс е добре! А това, че играе футбол е още по-хубаво и закаляващо за организма му. И аз у дома си имам двама футболисти, като Крис е вече на фаза европейски класирания, трансфери и класации Кога толкова бързо порасна, не знам??? Чак спори с баща си, кои отбори от английската висша лига са на последно и предпоследно място и естествено баща му загуби баса 
При нас всичко е нормално. Напредваме с памперса, като вече само акаме не където трябва. Следобед спи без памперс, само все още за нощта го слагам. Починахме си по Гергьовден и сега пак всеки по задачки.
Искам да ви помоля утре да стиснете палци за Денис, тъй като в 11.15 ч. сме на изпит за 1-ва градинска група в лицея в Горна Баня.
Ани невероятен разкар - остави ме без дъх! Четейки те, имах чувството че на мен ми се случва. И да знаеш, че си много права за тъпите лекари и безумните им упорствания на всяка цена да се ражда секцио, именно защото е доста по-скъпо. Благодарение на такива "специалисти" и аз съм с три операции
Прекрасни сте!!!СМГ радвам се, че Алекс е добре! А това, че играе футбол е още по-хубаво и закаляващо за организма му. И аз у дома си имам двама футболисти, като Крис е вече на фаза европейски класирания, трансфери и класации
Кога толкова бързо порасна, не знам??? Чак спори с баща си, кои отбори от английската висша лига са на последно и предпоследно място и естествено баща му загуби баса При нас всичко е нормално. Напредваме с памперса, като вече само акаме не където трябва.
Следобед спи без памперс, само все още за нощта го слагам. Починахме си по Гергьовден и сега пак всеки по задачки.Искам да ви помоля утре да стиснете палци за Денис, тъй като в 11.15 ч. сме на изпит за 1-ва градинска група в лицея в Горна Баня.
Добро утро!
Дони, стискаме палци и чакаме да пишеш. Много ми е интересно какво представлява този изпит.
Алекс има напредък със сядането на гърнето.
От 3-4 дни вече сяда и пишка, като вчера имахме само 2 чифта мокри гащи. Но още не си казва сам, а трябва аз да го подсещам. Но и на това съм доволна засега. Сега ще отиваме с него да караме колела, колички и прочее превозни средства с децата от групата за игри. От 4 седмици не сме ходили и той много се радва.
До скоро от мен!
Дони, стискаме палци и чакаме да пишеш. Много ми е интересно какво представлява този изпит.
Алекс има напредък със сядането на гърнето.
От 3-4 дни вече сяда и пишка, като вчера имахме само 2 чифта мокри гащи. Но още не си казва сам, а трябва аз да го подсещам. Но и на това съм доволна засега. Сега ще отиваме с него да караме колела, колички и прочее превозни средства с децата от групата за игри. От 4 седмици не сме ходили и той много се радва. До скоро от мен!