казвате ли им, когато мислите че са сгрешили или пък постъпват грешно? Критикувате ли ги за някой вреден навик?
- Публикувана: 1 дек. 2010, 22:15 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2011, 14:15 ч.
А, вие позволявате ли си да критикувате родителите си...
Понякога и то много леко и тактично защото майка ми е много чувствителна и лабилна психически. За разлика от мен обаче сестра ми хич не си поплюва. Способна е да нареди такива остри критики за всичко, че направо мен ме плаши - от дреболии като пресолена манджа или подарена дреха не по мярка до сериозни имотни или финансови въпроси 
И моята е същата. Само нещо да се опитам да и противореча, става страшно - обижда се за най-малкото нещо, сцени и т.н. Моментално се оказва, че съм кроила много върли планове само и само да я нараня. Какви критики, и дума не може да става, смееш ли да опиташ... 
А не беше такава, все си мисля, че менопаузата оказва своето влияние в много от случаите. Като ученичка, като студентка после, нямах никакви проблеми с майка ми. Винаги съм я имала за приятелка. Последните години обаче нещо не можем да намерим общ език, което понякога ми тежи, но гледам да не обръщам голямо внимание.
А не беше такава, все си мисля, че менопаузата оказва своето влияние в много от случаите. Като ученичка, като студентка после, нямах никакви проблеми с майка ми. Винаги съм я имала за приятелка. Последните години обаче нещо не можем да намерим общ език, което понякога ми тежи, но гледам да не обръщам голямо внимание. 
Основно за пораженческото мислене на майка ми, което съм слушала 40 год. и не желая да бъде пренасяно върху дъщеря ми.
Вечното и: така е..., това Ви чака..., колко е труден живота..., как нещата не зависят от нас едва ли не...
Винаги я моля да бъде по-позитивна с децата, не искам да отглеждам губещ човек, когато дойде време сама ще си направи изводи
.
Другото са дреболии, но съм право куме в очи. Старая се да не отразявам всичко, защото не мога да си мълча.
Вечното и: така е..., това Ви чака..., колко е труден живота..., как нещата не зависят от нас едва ли не...
Винаги я моля да бъде по-позитивна с децата, не искам да отглеждам губещ човек, когато дойде време сама ще си направи изводи
.Другото са дреболии
, но съм право куме в очи. Старая се да не отразявам всичко, защото не мога да си мълча. 
Малко баща ми. И то не толкова пред него, а пред майка ми.
Че и той е един тънкообиден.
Защото ме е яд, че тя цял живот майка ми се е трепала да работи на две места, за да издържа семейството, изкара рак, а той се прави на великия учен и си седи на малката заплата.
Иначе с майка ми се критикуваме взимно, но то е по-скоро като съвети в разговорите, които водим.
Че и той е един тънкообиден.
Защото ме е яд, че тя цял живот майка ми се е трепала да работи на две места, за да издържа семейството, изкара рак, а той се прави на великия учен и си седи на малката заплата.
Иначе с майка ми се критикуваме взимно, но то е по-скоро като съвети в разговорите, които водим.
Да. Но не точно критика, а да си кажем нещата и да се изясним. Съответно приемам същото в същите граници. Не давам тон кой как да живее и не допускам такъв към мен. В нашето семейство нормата е такава - да се казва, вместо да се премълчава и да се рискува някакво изкривяване на ситуацията по трасето или във времето. Най-често си казваме нещата с хумористичен тон, който външните хора не го разбират много-много и понякога има леко шокирани погледи.
Понякога и то много леко и тактично защото майка ми е много чувствителна и лабилна психически. За разлика от мен обаче сестра ми хич не си поплюва. Способна е да нареди такива остри критики за всичко, че направо мен ме плаши - от дреболии като пресолена манджа или подарена дреха не по мярка до сериозни имотни или финансови въпроси
А,баща ми ако взема да го критикувам няма да ми остане време за други занимания.С него положението е непоправимо и затова отдавна се отказах от тази кауза.
