Публикувана: 1 дек. 2010, 22:15 ч.
Последно мнение: 19 ян. 2011, 14:15 ч.

А, вие позволявате ли си да критикувате родителите си...

5 383
63
1

# 30 2 дек. 2010, 12:54 ч.

Мнения: 3 144

Цитат на: pasinet в чт, 02 дек 2010, 10:02

Ако изказването на противоположно мнение и несъгласие е критика, значи ги критикувам.
Ето пример от снощи.
Баща ми звъни:
- почва нов сериал по ТВ
аз:
- не гледам турски сериали колко пъти да ти го казвам
той:
- ама това е с онзи красивия актьор
аз:
-не го знам какъв е и не ме интересува
той:
-ама те са много хубави тези филми
аз:
- ами гледай си ги като ти харесват, защо трябва и аз да ги харесвам
той:
- вече почва да ти кажа все пак
аз:
приятно гледане

Критикувам и майка ми, че прекалява с храната, но само ако тя подхване темата и почне да ми обяснява как да си храня детето или себе си.

Звучи ми адски познат диалога, а последното изречение важи в пълна сили и в моето семейство.Замислих се дали нямаме общи родители. Wink

# 31 2 дек. 2010, 16:34 ч.

Мнения: 1 295

Критикувах често родителите на съпруга си пред него с една единствена реплика - ,,Все съм виждала теле да бозае от две крави, ама две крави да бозаят от 1 теле, се случва само при тебе!,,

# 32 2 дек. 2010, 16:55 ч.

София
Мнения: 1 735

Аз, за разлика от другата страна, много рядко критикувам.Считам,че сме достатъчно зрели всеки да преценява какво и как го прави.Ако майка ми ме пита и казвам в дадена ситуация какво бих направила.Не,че ще ме послуша.Не смятам,че има и смисъл от критиката ми.Хората на 60г. трудно биха се променили.

# 33 3 дек. 2010, 09:01 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 143

Не, но затова, че не си пазят здравето яко им мърморя...

# 34 3 дек. 2010, 09:07 ч.

Мнения: 1 700

Да критикувам и майка ми и свекърите. Пряма съм. Всичко обаче го правя с добър тон. Ако нестане - нищо! Мисля че си трябва Peace

Близки хора са ми и трябва да знаят къде бъркат.

# 35 3 дек. 2010, 11:44 ч.

Мнения: 3 929

Баща ми почина. А майка ми никога не съм си позволявала да я критикувам директно в лицето. Може би няколко пъти съм споделяла с брат ми, когато тя не присъства, нещо, което не одобрявам, но като цяло тя е човек, който така се поставя, че човек трудно ще намери повод да я критикува, дори и да търси под вола теле.
Свекърва ми критикувам директно, защото живеем заедно и си позволявам да й кажа, каквото мисля, още повече, че това не е само мое мнение като нейна снаха, а мнение на свекър ми, на синовете й и на етърва ми. Но понеже аз съм по-директна, но и по-деликатна, успявам по някакъв начин да изразя критика по-меко, в никакъв случай злонамерено, но колкото и добронамерено да критикуваш някой, рядко се приема като такова. Даже вече не си позволявам да го правя, защото по принцип не обичам да го правя, не одобрявам критиката, но това са едни мои други виждания и разбирания за живота.

# 36 3 дек. 2010, 21:28 ч.

Мнения: 64

Ооо да, критикувам ги всеки път когато ги видя.

Баща ми горкия по често, защото работим заедно. Не ми се сърди, критукува и той...един вид връща си го при първа възможност.

Майка ми е по - тежък случай. Добре, че се виждаме рядко.

# 37 3 дек. 2010, 23:45 ч.

Мнения: 150

Само когато става дума за имоти. Иначе много си ги обичам и ми се искаше да живеем в един град за да си помагаме взаимно.

# 38 4 дек. 2010, 00:33 ч.

Мнения: 1 175

Забелязала съм, че реагират различно на различен вид критика - критика към начина, по който са ме отгледали и грешките които са допуснали, и критики към други неща. Родителите са много чувствителни на тема родителство. Баща ми беше много студен и дръпнат като родител, незаинтересован от децата си. Позволих си само веднъж да изтъкна това и да го критикувам, уж дипломатично, когато вече бях пораснала. Резултатът - той не ми говори няколко месеца и се правеше че не съществувам. Но той си е комплексар и с него диалог не може да става по принцип. Майка ми е страшно отдаден родител и винаги е правила най-доброто за нас, пък и е много емоционална, затова гледам да не я критикувам на тема родителство. Само веднъж се изпуснах, като коментирах някаква дреболия - как исках дълга коса като малка, пък тя ме стрижеше късо - и тя се разплака, развайка и направо рухна Shocked

Сега мога да ги критикувам само да си пазят здравето и нервите, за другото съм се отказала.

# 39 4 дек. 2010, 11:18 ч.

Мнения: 2 745

Вече НЕ !
Има една възраст,в която само се моля да е жива и здрава!

# 40 4 дек. 2010, 11:28 ч.

София
Мнения: 8 355

Критикувам, да. Майка ми е с наднормено тегло, с високо кръвно и проблеми със ставите, което не й пречи да похапва като за световно. Другото, за което е отнесла много критики, е било за мекушавото й отношение към баща ми, който е доминантен тип.
Към баща ми не бих казала, че е критика, а по-скоро брутално изрязване на опити да ми дава тон в живота. Той си умира да го прави.

# 41 4 дек. 2010, 18:47 ч.

Пловдив
Мнения: 2 103

Случвало се е. И те са хора - не са безпогрешни. Старая се да не съм злонамерена критикувайки не само тях.

# 42 6 дек. 2010, 18:03 ч.

Мнения: 1 844

Да, критикувам ги. Mr. Green

Много повече, отколкото те мен. Mr. Green

# 43 6 дек. 2010, 19:13 ч.

Мнения: 10 303

Не ги критикувам.Обикновено критиката е вид заинтересованост към критикувания, а аз изобщо не се интересувам от тях. Crossing Arms

# 44 7 дек. 2010, 23:09 ч.

Под гъбата
Мнения: 1 458

Цитат на: dimi73 в ср, 01 дек 2010, 22:50

Не,майка е властна и тънкообидна и дори да долови най-малък нюанс на критика веднага се засяга,прави сцени със фалцет,настоява за извинение и т.н.Затова обикновено избягвам да я критикувам открито.Не ми се слуша,не ми се разправя после.

Все едно си описала майка ми! Confused

Да не са роднини? Embarassed

Препоръчани теми

За приложението на "западният модел" в българското семейство

Как бихте реагирали в подобна ситуация?

каква адекватна намеса в такъв случай?

Име за момче

Причина:

Причина: