т.е. децата да се оправят както могат, внучета не се гледат, който е създал семейство да се оправя,
ръка за помощ не подавам, децата да плащат наем на родителите си.
Разбирам гледната точка, макар че не я подкрепям.

Ако обаче точно тези родители ги завърти живота, ще е справедливо ли децата и те да приложат този модел спрямо родителите си,
т.е. родителите да се оправят както могат, ако си загубят дома да си ходят под наем, като остареят да си търсят старчески дом,
пак по "западен маниер".
Темата ми е провокирана от много близък човек възпитан също така да се оправя сам без родителска помощ.
Родителите му поради глупост си загубват покрива, той ги прибира в негово жилище, но изисква наем, както и на него му е искано навремето. Този близък е зависим от този наем, защото изплаща друг заем и не може да си позволи да изгуби тези пари от наема.
Сега техните ревнали, как може син да изисква наем от родителите си. А аз питам, ако се прилага този модел, не би ли трябвало да е двустранно, или одителите си го прилагат както им изнася, а като закъсат давай по "балкански", децата са длъжни, ние сме ги създали.
- какъвто модел е приложен спрямо мен - такъв модел ще приложа и аз спрямо тях. Източен, западен, африкански, или какъвто там щете. При мене е: каквото повикало - такова се обадило.

, шок.