Ами би трябвало да е двустранно.
Щом родителите са го възпитали по този начин- така трябва да действа човека.
Щом родителите са го възпитали по този начин- така трябва да действа човека.
- Публикувана: 22 дек. 2010, 21:03 ч.
- Последно мнение: 17 май 2011, 10:52 ч.
За приложението на "западният модел" в българското семейство
Ами много зависи от обстоятелствата..Но като цяло,да,нещата трябва да са двустранни..То дори и да не трябва просто когато си възпитан да живееш и да приемаш нещата така,ти е трудно да ги разбереш по друг начин..А това ,че родителите ти са те гледали до 18 год. и ти трябва да им върнеш услугата не е точно така..Те са взели сами решение да създадат дете и са длъжни по закон да се грижат за него..Така,че то това не е услуга,а задължение..Наистина от морална гледна точка би трябвало да помогнеш на хората ,които са те отгледали,но това не е никак задължително и е обвързано с различни обстоятелства. 
Аз лично винаги и за всичко бих помогнала на родителите си,но пък те на мен също са ми помагали и ми помагат,помагали са и на своите родители..Просто така съм възпитана и приемам тези неща за нормални..
Аз лично винаги и за всичко бих помогнала на родителите си,но пък те на мен също са ми помагали и ми помагат,помагали са и на своите родители..Просто така съм възпитана и приемам тези неща за нормални.. 
Може би, под "западен модел" се има предвид американският, при който родителите живеят на хиляди километри от децата и се виждат веднъж на няколко години ( само по повод на сватби и погребения). Внуците се гледат от гледачки, възрастните се изпращат в старчески дом и всички са щастливи .
Може би, под "западен модел" се има предвид американският, при който родителите живеят на хиляди километри от децата и се виждат веднъж на няколко години ( само по повод на сватби и погребения). Внуците се гледат от гледачки, възрастните се изпращат в старчески дом и всички са щастливи .
Това е такова плоско клише
И аз това си мислех-някакво нарицателно /и аз вчера го използвах/. За съжаление нямам пряко впечатление, но едва ли е точно така, както обикновено се изтъква тук в темите-да се приема помощ от родители е обидно, да се живее под един покрив с тях-абсурд, да се гледат внуци-невъзможно...То какво излиза-според "западния" модел раждаме, отглеждаме, изучваме /и то донякъде/, и ги шитваме на улицата-големи са, да се оправят.И мен нещо ме глождеше...
А как се нарича този модел, при който се обсъжда в подробности съседа, познатия, роднината, гледат му под чаршафите, в паничката и му лепят етикети за модел?
Аз живея и се отнасям с близките си както аз го чувствам, без да робувам на модели. Не ме интересува другия дали си гледа родителите или внуците или ги е изхвърлил от живота си.
Аз живея и се отнасям с близките си както аз го чувствам, без да робувам на модели. Не ме интересува другия дали си гледа родителите или внуците или ги е изхвърлил от живота си.
Да оставиш децата ти самостоятелно да се справят с живота, далеч не означава да ги шитнеш на улицата, а просто да не прекалявш в опитите си да им направляваш живота или да лишаваш себе си от пари, спокойствие и какво ли не, за "да са добре децата" /които в повечето случаи наистина са по-добре, но им е по-лесно да цокат от 2 бозки/...
Глупости! Западен модел, балкански модел...
Има хора, които се обичат /нормални/ и такива, които не се обичат /ненормални/.
Единици са родителите, които изискват наем от децата си, същото се отнася и до децата. Отвратително е в отношенията между най-близки хора парите да са определящ фактор.
Има хора, които се обичат /нормални/ и такива, които не се обичат /ненормални/.
Единици са родителите, които изискват наем от децата си, същото се отнася и до децата. Отвратително е в отношенията между най-близки хора парите да са определящ фактор.
а също и това:
Да оставиш децата ти самостоятелно да се справят с живота, далеч не означава да ги шитнеш на улицата, а просто да не прекалявш в опитите си да им направляваш живота или да лишаваш себе си от пари, спокойствие и какво ли не, за "да са добре децата" /които в повечето случаи наистина са по-добре, но им е по-лесно да цокат от 2 бозки/...
изчерпват моето виждане за нещата.
Българите в стремежа си да иронизират, преиначават и нещата изглеждат от горзни по-грозни. Не всички американци живеят в старчески домове и не всички българи с радост биват доглеждани от децата си.
Когато човек има нужда да му се подаде ръка, трябва да се подаде, независимо кой от коя страна е. Ситуации има всякакви, когато се наложи, помага се.
Също на непълнолетни, възрастни, хора със здравословни проблеми ... Но здрав и прав човек, да живее с години на готово, не го приемам и аз.
По темата - относително е, зависи от колко време продължава това.
Когато човек има нужда да му се подаде ръка, трябва да се подаде, независимо кой от коя страна е. Ситуации има всякакви, когато се наложи, помага се.
Също на непълнолетни, възрастни, хора със здравословни проблеми ... Но здрав и прав човек, да живее с години на готово, не го приемам и аз.
По темата - относително е, зависи от колко време продължава това.
Чак за наем не съм чувала...
Но за пораснали вече хора,на 19-20 години,работещи,да участват в разходите по дома,да.
И не го приемам за ненормално.
Всъщност до колко годишна възраст едно "дете",което работи и има доходи,може да живее при мама и тати ,и да не плаща нищо от разходите по дома?
Но за пораснали вече хора,на 19-20 години,работещи,да участват в разходите по дома,да.
И не го приемам за ненормално.
Всъщност до колко годишна възраст едно "дете",което работи и има доходи,може да живее при мама и тати ,и да не плаща нищо от разходите по дома?
... нищят ли, нищят какво казал, сторил или помислил брат'чеда, на комшията учинайката, на чичото шуринайката, докато най-накрая изплюят камъчето за зълвата и свекървата.
Вместо тривиалната свекърва тук се намесва злата мащеха
, която има наглостта да е млада колкото авторката и я е лишила от полагащите и се материални блага. Братя Грим затова са класика, никога няма да се изчерпи сюжетът. 
Всеки си живее така , както му е добре и понякога хората сами си слагат модели. Имам впредвид, че хора , които не са в добри отношения с децата си, парадират със "западен модел" / каквото и да значи това/. Ако питаш някои хора, най-добре е децата да се оправят сами, а те да си гледат старините. А в същото време стоят пред ТВ с кърпичка в ръка и зяпат турски сериали, в които 3 поколения живеят под един покрив. В нашето семейство си ходим на гости с моите родители и тези на съпругът ми само с предварително обаждане. Не робуваме на модел, но така никой няма да изпадне в неловко положение, ако дойде неочаквано някой на гости.
Ако обаче точно тези родители ги завърти живота, ще е справедливо ли децата и те да приложат този модел спрямо родителите си,
т.е. родителите да се оправят както могат, ако си загубят дома да си ходят под наем, като остареят да си търсят старчески дом,
пак по "западен маниер".
Като започнете и вие обаче да коментирате за злата мащеха, без да знаете подробности. 
Темата не е за времето когато хората са добре и плащат наем, а точно за периоди в които трябва да се помогне
на младото семейство, или на стари родители, когато те са в безизходица, тогава да се откаже помощ,
а след време когато колелото на живота се завърти дали трябва да отвърнем със същото.
Дадох пример за този близък човек, който години наред нямаше контакт с родителите си, имаше тежки години с младото си семейство, но никой не му подаде ръка за помощ. Сега когато родителите са без дом и в безизходица, изведнъж се сещат че имат син, който да им помага.
А моят пример дадох с баща ми, който никога не се е интересувал от мен, първо казваше до 18тата ми годишнина майка ми да плаща издръжка, а той ще помогне за следването, в крайна сметка израснах при баба и дядо. Дойде вече деня на следването,
баща ми пак се врътна, че на запад децата учат и работят, да се оправям сама. Е опаравих се сама, сега той е зле финансово
и се сети за мен, това ми е историята накратко, в две изречения.
Нито съм искала да ме хрантути, но съм искала да мога да разчитам на него в трудни моменти, не ми казвайте че не сте имали в живота си трудни моменти, в който сте закъсвали и не сте опирали до помощ на родителите или други роднини, става въпрос за еднокатна помощ, не месечно издържане.
Темата не е за времето когато хората са добре и плащат наем, а точно за периоди в които трябва да се помогне
на младото семейство, или на стари родители, когато те са в безизходица, тогава да се откаже помощ,
а след време когато колелото на живота се завърти дали трябва да отвърнем със същото.
Дадох пример за този близък човек, който години наред нямаше контакт с родителите си, имаше тежки години с младото си семейство, но никой не му подаде ръка за помощ. Сега когато родителите са без дом и в безизходица, изведнъж се сещат че имат син, който да им помага.
А моят пример дадох с баща ми, който никога не се е интересувал от мен, първо казваше до 18тата ми годишнина майка ми да плаща издръжка, а той ще помогне за следването, в крайна сметка израснах при баба и дядо. Дойде вече деня на следването,
баща ми пак се врътна, че на запад децата учат и работят, да се оправям сама. Е опаравих се сама, сега той е зле финансово
и се сети за мен, това ми е историята накратко, в две изречения.
Нито съм искала да ме хрантути, но съм искала да мога да разчитам на него в трудни моменти, не ми казвайте че не сте имали в живота си трудни моменти, в който сте закъсвали и не сте опирали до помощ на родителите или други роднини, става въпрос за еднокатна помощ, не месечно издържане.