За приложението на "западният модел" в българското семейство

Не бях поглеждала няколко дни и темата прераснала в спорове,та ще я изместя леко с този цитат
Тъй като аз съм в друга възрастова група, при нас вече дойде времето "на тефтера"
Ето я и ситуацията: аз си изгледах сама детето и живея отделно, сестра ми живее с родителите и детето й още е на отглеждане и до скоро на издръжка от тяхна страна/14-годишен, но баба готви, пере му дрехите и т.н./. Нооо....родителите вече не могат да се справят с поддръжката на апартамента, тъй като гонят 80-те и тази задача опира...до нас Зетят не можел да оправи печката, а пари за майстор не иска да даде и те чакат мъжа ми вече 2 месеца да благоволи да отиде и да я оправи. Преди това го чакаха 5 месеца да им оправи бойлера, който течеше Не е мазано от 15 години и пак мъжа ми е този, който беше поканен да измаже преди 2 години, но той отказа. Не мажат..сигурно чакат. Както за всичко друго.. Отгоре на всичко звънят да питат кога ще отиде... Преди си виках, че няма пръст да помръднем, обаче нещата не стоят точно така. Те си чакат, ако трябва с месеци и все питат и ти се принуждаваш накрая да свършиш работата, за да те оставят на мира. Като кажа да я свърши зетя, те викат, че той не знае как. Като кажа да плати на друг, бил безработен.... Като кажа да стои непоправена, те викат: печката е наша, не тяхна, не можем да купим друга, стоим без печка. И какво сега?....Вместо ония двамата готованковци да ги чакат да умрат, те напротив - колкото по-дълго живеят, толкова по-дълго няма да си мърдат пръста за нищо, друг ще бъде изнудван. А ние се дразним ужасно, защото се чувстваме като слуги там на готованците И накрая ще излезе, че аз съм лошата, защото ми се ще да си заминат и да се отървем Ситуация.....

Ами то затова е толкова трудно да махнеш с ръка и да не отваряш тефтера. Именно заради факта,4е един ден това ще се наложи .
Съ4увствам ти за ситуацията,но съвет не бих искала и могла да ти дам.

 На мен ми се е случвало да помоля познати за подобна помощ, не виждам лошо. Но не са ми и отказвали 

Ами аз досега винаги съм гледала да се справям сама или с таткото с детето. Наскоро изкарах пневмония, искаха да постъпя в болница, но като казах, че имам малко дете и лекарката се съгласи да си остана вкъщи в болничен. Ходих с маска вкъщи, малката на градина, отивах за инжекции вечерно време, таткото я гледаше тогава, после нещо се разболя детенце и се гледахме двете болни вкъщи (не я заразих аз, разточи сополи и я оставихме вкъщи няколко дни).
Ходим двете навсякъде - и на пазар, и на фризьор, дори в пробната заедно влизаме. Ако наистина няма друг начин и имам нужда някой друг да се включи и да ми помогне - да, но честно казано, досега не се е налагало, дай Боже и да не се наложи. С удоволствие излизам с Марина и я мъкна навсякъде - тя също много се радва. Приятелките ми знаят че на кафе излизам само с детето.
Ако се наложи - мама веднага би скочила в авобуса и би дошла (на 700 км е), свекърва ми също няма да откаже, да са живи и здрави! Хубаво е човек да знае, че има на кого да разчита при нужда, но да не се налага да стига дотам. 

Изобщо не мога да разбера, защо се дъвчете така (Вилико и Таня), като май сте на една позиция.
Всички семейства с деца биха се радвали на помощ, но не всички баби и дядовци могат да я окажат. Ако те са добре здравословно и искат да помагат, защо пък не? Ако не могат или не искат - има и други варианти.
Ние сами си гледаме детето, но трябва да призная, че майка и ми е помагала, когато здравословното и състояние и позволяваше, правила го е с желание и съм и безкрайно благодарна.
Свекърва ми не ни е помагала, но я разбирам, защото тя работеше и ако на мен ми беше трудно да взимам болничен, явно и на нея ни би и било лесно.
Аз имам поглед от двете страни - БГ модел и т.нар. Западен и да тук никой не разчита на родителите си, но пък се подпомагаме - днес аз ще взема някое и друго дете, утре ще вземат моето.
Канят се дечицата на гости с преспиване - и ето - родителите им излизат сами.
Имането на семейство и деца, не би трябвало да се приема като проблем, независимо дали има странична помощ или не. От друга страна, мрънкането е допустимо винаги  - и аз искам по-голяма къща, домашна помощница, масаж всеки ден и още и още... И пълноценно ползвам правото си да мрънкам, че ги нямам  , от друга страна си давам сметка, че и по-зле може да е, така че съм що годе щастлива с живота си.

unadaptable ,аз директно бих им казала,че след като живеят с другото семейство,помагат на тях,редно е  и от тях да очакват помощ.

Ами да си чакат....казва ,че нямаш време и до там.

А в Бг не знам как не са го въвели със закон....   
Една жена,като стане баба,да знае ,да е "Винаги готова!"....имаше едно време такъв апел....     

Не само трябва, а и да е задължена да носи от онези значки, точно с този надпис: "Винаги готов!".
Ще е по-лесно и да се разпознават.
И ако видят седнали по кафенетата, веднага да им се държи сметка, от къде това свободно време...
 
И после - глоба! 

Ще видим каква баба ще съм де, то времето ще си покаже  Но не мога да си представя да виждам, че детето ми има нужда да си поеме дъх и да не помогна. Може би защото знам какво е да имаш гръб и спокойствие дори да не се възползваш от тях. Ние тук баби нямаме, сами си се оправяме с мъжа ми и то съвсем добре (да чукна на дърво). Обаче знам, че закъсаме ли, винаги ще ни се подаде ръка - досега не сме се възползвали, но спокойствието го имаме.
Когато преди време споменах на мама по телефона, че нещо май се разболявам, тя каза - хайде виж как ще си до довечера и ако се влоши, звънкай да тръгвам. Не се наложи, но ми стана много приятно да го чуя.
Надявам се един ден и моите деца да са спокойни, че могат да разчитат на мен и достатъчно добре възпитани, че да не злоупотребяват с това.

В моето обкръжение не са, за съжаление. Масова практика е етърва ми да вика свекърва ми или да иска от нея да си взима от платения отпуск, за да гледа племенника ми, когато е болен, защото тя трябвало да ходи на работа. Детето беше с пневмония, етърва ми може да се смени с колежка и това далеч не е динствен такъв случай. Даже е практика. А когато последният път свекърва ми отказа, девер ми я обвини, че е отказала и се опита да й вмени вина, след което естествено свекърва ми си взе отпуск. Етърва ми й се развика по телефона, че свекърва ми я притеснява, когато е на работа. Толкова ли не можела да се справи с дете с висока Т?! Няма да коментирам, само излагам факти.
Аз обаче ТРЯБВА да си взимам болничен, защото според свекърва ми мога да си го позволя. Друг е въпросът, че не разчитам на друг да ми гледа детето, когато е болно. Просто не съм спокойна и това си е.
Аз не съм привържениек нито на единия, нито на другия модел на отглеждане. Не обичам крайностите и се старая да ги избягвам. Докато синът ми беше много малък - до около3,5 год. възраст изцяло аз го гледах, взимах от ясла, градина и т.н. Детето беше постоянно с нас, където и да ходим, и сега е така почти винаги. После решихме, че е крайно време свекърва ми да се включи с помощ, след като го прави за девер ми и етърва ми. Имахме нужда, обърнахме се за помощ към свекърва ми и тя пое взимането на детето от градина в някои дни, после свекър ми се ангажира с това и така. Но никога не съм смятала, че са длъжни да го правят. Ако ние с мъжа ми имахме възможност да взимаме детето от градина, изобщо нямаше да ги ангажираме. За гледане... не ги ангажираме, освен ако те самите не пожелаят, но ние сме си свикнали детето да е с нас, когато ходим по заведения, на разходки, по магазини и т.н. Майка ми изобщо не я коментирам, защото тя е в друг град и се занимава с него, само като й гостуваме или ако тя ни гостува.
Никой на никого не е длъжен. Всичко е въпрос на човещина, на етика, на съчувствие, на грижа към ближния.

Това исках да кажа и аз . Че ми е непонятно как може да не се поинтересуваш примерно дали не можеш нещо да помогнеш ... Аз не съм искала помощ от моите родители , но и те не са ми предлагали . Не ми пречи , живеем си чудесно .
Но тук се гледа много едностранчиво на нещата . Едва ли не щом издъхваш и помолиш за помощ си накарал бабата насила и тя нямала право на личен живот ...
Все пак има и нещо наречено семейство . От кой , ако не от най-близкия си би очаквал помощ ?
Пиша това по принцип , с уговорката , че моят мъж гледа детето повече и от мен , да не ме почнете сега къде бил мъжът 

Всеки си знае семейството и "модела". Аз от моето по-доволна не мога да бъда. Хем ни дундуркат, хем се ползваме с известен суверенитет. Успяват да ни бъдат родители и приятели едновременно.
Не всички имат този късмет обаче, затова не смятам, че имам някакво право да коментирам чуждите животи.
Мисля, че някой едва ли целенасочено избира някакъв "модел" и си навива на пръста да живее според тези правила. Малко хора наистина имат право на избор. Обстоятелствата решават вместо тях.

Ние сме си по "нашенския" модел ,който си има деца внуци,родители,баби и дядовци се грижи за тях и помага според нуждите.