Публикувана: 3 дек. 2010, 12:39 ч.
Последно мнение: 5 апр. 2011, 10:39 ч.

Не как,а дали ще отбележим празниците?

3 197
25
1

3 дек. 2010, 12:39 ч.

Мнения: 190

Здравейте мили момичета,
макар и да не пиша често, ви чета всеки ден.И аз ,както и всяка една нас няма и секунда в която да не мисля за детето си, наближават празници, време когато всички наши роднини и приятели ще почиват и празнуват, тъй като неизбежно сме заобиколени от тях изниква и въпроса за това ние с половинките си къде и как ще се впишем, защото за останалите хора живота продължава, изказали са ни съболезнования и дотам, не можем да очакваме разбиране, а не можем и не бива да се превръщаме в отшелници? Аз съм решила да не украсявам у дома тази година, това ще направи впечатление на родителите ни и ще се натъжат и те още повече, заради изгубените внучета, заради нещастието на децата си.
Изникват още ,и още въпроси затова реших да пусна отделна тема, защото знам че няма мама която да не си е представяла тази Коледа, каква е щяла да бъде както и сега каква ще е ?
Остава ни нетърпението да изпратим тази така черна за нас година, и надеждата, че следващата 2011г. ще ни разкрие и радостта от живота!Прегръщам ви и ви целувам, дано този форум не се увеличава повече, а всички ние загубили рожби се преместим в друг!

# 1 3 дек. 2010, 13:22 ч.

Мнения: 714

nelsiana ,миличка,няма майка,пишеща тук,която да не те разбира прекрасно за съжаление!Доста време се изолирах и избягвах общи събирания,дойде момент в който съпругът ми започна да се сърди и може би имаше право до някъде,макар че винаги ме е подкрепял-аз отказвах всякакви срещи,дори не исках да изляза да купя хляб,телефона не вдигах,нищо!Бяхме решили да пътуваме за няколко дни до австрииските Алпи по Коледа,но забременях и плановете ни се промениха-рискова бременност,болнични съм и няма да пътуваме.Отплеснах се много...Ние няма да празнуваме,няма да украсяваме тази година,защото както си писала,всяка една от нас си е представяла Коледата по съвсем друг начин!Остава винаги онова безмълвно присъствие,когато сме около трапезата на Неканената черна гостенка-смъртта,нахлула в живота на семействата ни!Сега излизам по някога,но забелязвам че хората се държат странно или по-скоро незнаят как да се държат с мен и ако аз не потърся разговор,няма да смеят да ми проговорят най-образно казано,не ме гледат в очите или чета съжалението в очите им!Да ,тъжно е ,но ние имаме нужда от подкрепа и кураж,не от оплакване!Нашето страдание си остава за винаги в сърцата ни и само ние,който сме преживяли такава огромна загуба знаем как боли!И ние нямаме търпение да изпратим тази година,с надеждата и вярата че идва по -добра за всички нас!Моля се и вярвам,че всяка една от нас ще намери своето щастие!Прегръщам Ви,милички!За нашите ангелчета Flowers Rose

# 2 3 дек. 2010, 15:00 ч.

Мнения: 3 016

Разбирам Ви напълно момичета. Аз вече украсих моят дом, макар сърцето ми да страда .Аз обаче имам още едно момченце което не бива да лишавам от радостите в живота. Той очаква дядо Коледа, макар да знае че не съществува, иска да има светещи лампички и елха. Три години подред когато се съберем на Бъдни вечер в гърлото ми засяда една буца а очите ми се насълзяват .......знаете защо... Cry

. Желая Ви от сърце догодина да прекарате най-щастливата Коледа с увеличен състав в семейството!

# 3 3 дек. 2010, 15:17 ч.

на дъното
Мнения: 1 737

Първата Коледа без моето ангелче беше ужасна.Не исках да се събирам с никакви роднини,не украсявах дори не поздравявах за нова година.Каква ти весела Коледа и Нова година за мен не съществуваше нищо,но вярвайте ми след като си имате после друго детенце всичко се променя.Сега живея заради него,с сълзи на очи украсихме елхата/миналата не я украсявах поради това,че беше малък и не разбираше/сега детето разбира и няма как не искам да го лишавам от нищо.С нетърпение чакаме Коледа да се съберем с роднини и нашия тате се превъплъщава в ролята на Дядо Коледа и ще раздава много подаръци на него и братовчедка му.А за нова година ще сме си самички не ни се празнува Cry

какви ти наздравици какви ти хора и т.н сърцето ми плаче та нали малко преди тези празници ни напусна нашето ангелче Sad

# 4 3 дек. 2010, 17:55 ч.

Мнения: 90

С риск да повторя написаното от мен в друга тема,по въпроса с празниците и аз категорично мисля че трябва да правиме това,което чувстваме със сърцето си!Ние с мъжа ми решихме да не си правиме никакви украси тази година, а също и да не се събираме с приятели.Не може в душата ти да тъмно,сърцето ти да се къса от мъка и в същото време да се правиш че празнуваш,а и смятам че по този начин ще притесняваме и хората около нас,те ще се съобразяват с нас и няма и те да си празнуват пълноценно!За всички живота си тече,но не и за нас!Пожелавам на всички ни тук,на всички които ни обичат и които ние обичаме на следващата Коледа да ни бъде по ведро на душите,да сме здрави и да се сбъдне най голямото ни желание-да гушнем едни здрави бебчета!Обичам ви мили майчета! Praynig

# 5 3 дек. 2010, 19:49 ч.

Мнения: 1 056

Моето момченце се роди дни преди Коледа. Бях си обещала ,че всяка година ще му купувам по една играчка наречена на него.Да, тогава му купих красив снежен човек,защото в деня когато станах майка навън валеше красив снежец.Сложих го на най видното място, за да го види когато си дойде в къщи ,но мъничето ми не се прибра Cry

...Тази година няма да правя елха,но ще извадя неговото снежно човече и ще му купя красиво ангелче,защото мама му обеща :cry.... за напред ще купувам на него и на другите си дечица,които дай боже един ден да създадем с татко му Hug

# 6 3 дек. 2010, 20:28 ч.

Варна
Мнения: 617

Ще ги отбележим празниците...няма как. За дъщеря ми това е празник и не искам детето да се чувства виновно, че му е весело. Ще украсим, защото тя ще се радва и защото в момента нейното щастие ми е най-важно. А Теди...знам, че ни гледа от някъде и се радва с нас ...

# 7 3 дек. 2010, 21:08 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Първата година след загубата дори не бяхме в дома си. Заминахме . Заминахме там където погребахме и телцето на изгубеното дете. При нашите родители. Там живяхме една година. Не можехме да се върнем и да влезем просто ей така сякаш, че нищо не се е случило. Не празнувахме и Нова година. Малкият беше много малък за да помни нещо, а за нас болката беше неописуема. След като изнесохме година, сложихме паметник и направихме вечното му място прилично на външен вид тримата се завърнахме.Ето тази Нова година беше още по-страшна и от предишната. Защото вече бяхме в собствения си дом и сами. Малкият вече беше на 2г. и 6 месеца. И от следващата година именно заради него започнах да украсявам. Очичките му така светеха като гледаше... Но странното е, че толкова години от тогава - при всяко подреждане на елхата все се карахме , все спорехме. До миналата година. Тогава за първи път направихме украсата спокойно и по човешки... Не си го обяснявам. Тази година пък той самият споделя, че няма желание за украси, че няма необходимото Коледно настроение. Е... това е. Не зная какво ще правим. Малко дългичко стана, но... извинете ме... Embarassed

# 8 4 дек. 2010, 13:56 ч.

Мнения: 90

Мили майчета,вие които имате и други дечица,разбира се че ще правите заради тях украси и ще празнувате,колкото и да ви е тежко в душите!Те дечицата се нуждаят от вас,да ви виждат усмихнати,да им се радвате чегие имате!А ние другите майки на ангелчета ще си мислим за тях и ще се молим скоро да бъдем отново щастливи!Дано само нашите ангелчета да знаят,колко много ни липсват,колко много ги обичаме,и че винаги ще мислим и за тях-и на празници и в делници!И дано ни простят,ако нещо сме сгрешили ние,за да не са при нас сега! Praynig

# 9 4 дек. 2010, 14:21 ч.

Мнения: 320

И аз си представях тази Коледа много весела и щастлива но уви явно няма да е такава защото моето ангелче вече го няма но имам и друго момиченце което е на 5 години и заради нея ще украсим заради нея трябва да се усмихвам и да се държа а и мисля че моето ангелче би искало точно това кака му да се радва то знае че винаги ще бъде в сърцата ни и че винаги ще ги помним и обичаме

# 10 5 дек. 2010, 09:37 ч.

Мнения: 7 332

Преди 5 години нищо не исках, но нямах желание и да се откажа от магията на празника. Взехме една малка светеща декоративна елхичка, за да свети и да показва на моето детенце къде са неговите мама и татко. Това беше първата ми година, в която не исках да украсявам дърво. Но исках да мирише на смолата от коледното дърво. И въпреки това се оказа, че ще си имаме едно такова у дома. Помолих мъжа ми да вземем клонки, хей така, заради миризмата им. От тях той ми направи най-хубавото дръвче, които съм имала (а винаги за и заради рождения ми ден съм получавала страхотни). Беше станала невероятна - това не беше мечтания празник, но беше запомнящ се. Не исках играчки, търсих дълго да си купя ангелче, което да поставя някъде. Бяха се свършили или поне аз не можех да открия - сигурно търсех моето си. Накрая взех едно, направено от сламки. Поразвалих го мъничко и с моите "сръчни" ръце го направих. Всяка година оттогава насетне присъства на празниците с нас.
Момичета, не се отказвайте от мечтата. Рождество не е само храна и суета. Рождество е магия, която е добре да съхраним. Вярвам, че по този начин помагаме и на нашите ангелчета да се чувстват свободни и щастливи.

# 11 5 дек. 2010, 19:41 ч.

Мнения: 991

Аз загубих момченцето си при раждането на 25.08.2009 г. През септември имах рожден ден и не исках изобщо да празнувам, но роднините ми се бяха наговорили и се появиха в цялата си прелест у нас. Не мога да кажа, че съжалявам, че са дошли. Не мога да кажа и че съм празнувала. Просто им доставих удоволствието да се съберем всички въпреки трагедията. Елха не съм украсявала, а на Нова година бяхме на гости с две семейства с малки дечица. Посрещнахме я тихо и скромно. Беше ми тежко, но ако се бях затворила у дома нямаше да ми е по - леко.
На Великден боядисах яйчице на Станимирчо и още си го пазя пред иконката на Богородица, а най - вероятно ще украся и елха... само за него, а и за братчето му, което е на път...
Бъдете силни и не се наказвайте, като страните от хората и избягвате да празнувате. Нека не натъжаваме нашите ангелчета...

# 12 5 дек. 2010, 20:20 ч.

Варна
Мнения: 1 149

За мен коледните и новогодишите празници са едни от най-хубавите. Не съм се отказвала от украсяването на елхата. Просто първата година след загубата прекарахме коледните празници сами, а за Нова година не исках да сме с познати и сами вкъщи, настоях да отидем някъде в чужбина, сред хора, които не знаят за нещастието ни. Не съжалявам за това си решение. Щеше да ми е много по-тежко, ако бяхме останали у дома.

# 13 6 дек. 2010, 10:10 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: рони в нд, 05 дек 2010, 09:37

Момичета, не се отказвайте от мечтата. Рождество не е само храна и суета. Рождество е магия, която е добре да съхраним. Вярвам, че по този начин помагаме и на нашите ангелчета да се чувстват свободни и щастливи.

Това е и моето мнение. Дори след загубите съм празнувала Коледа именно заради символиката на празника! Но в крайна сметка това е въпрос на лично вътрешно усещане! Пожелавам на всички ви частица от духа на Рождеството да достигне да сърцата ви, да ги стопли и им вдъхне вяра и надежда!

# 14 6 дек. 2010, 12:43 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Светле, колко хубаво си го написала... Тръпки ме побиха само докато го четох. Имат значение думите ти, голямо при това, така да знаеш. Ще помогнеш на много майчици да прегърнат празника именно заради магията, която крие в себе си. Аз ще бъда една от тях. А за тази година почти се бях отказала от украса, защото малкото ми момче е мъж и както казах по-горе не желае украса. Но аз ще я направя отчасти и заради изгубеното дете и заради самите нас. Благодаря ти мила... Hug

Препоръчани теми

Моля ви, помогнете ми да мисля адекватно ...

Моля за съвет...

Болката от загуба спира ли някога...

Към всички мами, които поради лекарска грешка за загубили бебоците си!

Причина:

Причина: