Не как,а дали ще отбележим празниците?

А написаното от теб развълнува дълбоко мен. И това не е ли проявление на коледния дух също?
Защото Коледата наистина не е само на масата. Коледата значи да повярваш! Дори не е от такова значение в какво. В раждането или във възкресението. В удовлетворението от това да правим добро или в радостта да го получаваме. В нуждата да продължим напред или да спрем за мъничко и да се позволим да бъде слаби. Рождеството идва да ни научи,че има смърт, но има и ново начало. Че има безнадеждност, но и надежда. Че понякога сме обезверени до лудост, но има моменти, в които вярата ни възкресява от собествената ни пепел. Че животът не е само черен, а има и светла страна.

Никога няма да ни стане понятно защо са ни изпратени тези изпитания. За всички е трудно. Няма как да не свързваме празниците с мисълта за онези, които няма да ги посрещнат с нас. Но трябва да продължим. Заради тях и заради онези, които са тук с нас. Понякога се страхувам да го кажа, но, момичета, Животът е хубав! Не бива да се самобичувате! Простете ми ако звуча дръзко! Но тази тема гложди и мен самата от дни! Още откакто се появи тук, а не смея да кажа какво мисля, защото виждам мъката ви. Напоследък често ми се иска да мога да ви вдъхна частичка вяра и надежда! А знам, че само думите не могат! Надявам се коледният дух да стори това за вас! Нищо, че няма да има украсени елхи. Не елхите са Коледа! Те са само символ. Коледа е в сърцето! Коледа е постът на  Карма...

Прегръщам ви всички!

Карма135 , много ме развълнува. То си пролича де.  

Здравейте мами, радвам се че се включихте в темата, виждам че както сме различни хората, така и емоциите и чувствата които изпитваме и начина по който ги изразяваме са различни, виждам че тези от нас които имат деца, преглъщат болката и стискат зъби в името на децата си, а тези като мен които нямат други деца( надявам се ,че през идната година това ще се промени) в момента сме на дъното,и ни е по трудно да намерим в момента смисъла на живота, и нещото за което да се хванем и да ни издърпа нагоре.
За себе си четейки написнато мога да кажа, че виждам как изобщо не съм преодоляла трагедията, или е минало малко време, защото ми се вижда в момента така далечно сбъдването на мечтата, и връщането на надеждата и смисъла в живота ни, но е факт че изобщо със сърцето си не откривам тази магия на Коледата за която чета, и не защото не искам ,а просто не го чуствам  със сърцето, а това достатъчен показател, че имам още дълъг път да извървя до момента в който ще се изправя на крака и смело с вдигната глава ще продължа живота си!

Nelsiana,всичко което си написала е така както и аз бих го написала в момента!И на мен ми се иска да не е така,но в душата си не мога да променя нищо,не мога да се преструвам че нещо ме радва-все ощи всичко ми се струва безсмислено,никога не съм си мислила че с нетърпение искам да минат празниците колкото се може по бързо.Всичко което преди ме радваше,сега ми е безразлично,а толкова искам и се моля поне малко да съм такава каквато си бях преди и всичко да остане белег,а не рана която не спира да боли!Така че в момента се моля само нашите душички са на едно по добро място и някак си да знаят че ги обичаме повече от всичко на света!

Истината е , че за да почувстваме магията на Коледа трябва не само да изминем дълъг път, не само да имаме за кого да живеем, не само да имаме в кого да повярваме и да се надяваме на чудо... Но и в душите ни и до нас да има поне един такъв човек като Светлето. Някой, който отстрани да вижда болката и да успее да се добере до душата ти. Някой, който да ти покаже, че има и слънце... И то освен, че залязва изгрява отново.

Светле, думите ти звучат смилено и много мило, даже обнадеждаващо..
Но аз вече и в Коледа не вярвам, няма и да я празнувам
С какво заслужих Господ да ми вземе дъщеричката и таткото, незнам...

Тази година не мисля да украсявам. Няма и елха да купя. Имам 2 кашона с всякакви украси, ще си останат в гардероба.
Докато бях бременна си мечтаех как тази година докато редя украсите ще говоря на бебето, как ще му казвам колко много го обичам, как го чакам с нетърпение и как на следващата Нова година вече ще бъде с нас, но си останах само с мечтата.  

За мен няма вече празници в традиционния смисъл на думата. Не искам да звуча черногледо, но когато нещата започват да се повтарят, вече не са случайност ... Моят съпруг е роден на 5 ноември, а аз на 18 ноември. Преди 4 години баща ми си отиде от този свят на 11 ноември, а точно преди месец - на 17 ноември загубих моята кукла и моят малък принц ... А на 25 декември имам имен ден ... Какви празници???? Казват, че Коледа е семеен празник - а как да го празнувам, когато липсва част от душата ми????
Благодарна съм на моя съпруг, че винаги е бил до мен и ме е подкрепял в тези тежки моменти, макар да знам, че на него самия му е не по-малко трудно! Той е любовта на живота ми и е част от мен, а празникът за нас е когато сме заедно ...

Единственото за което ще се моля по празниците ще бъде да няма повече тъжни майки като нас,да бъдат здрави и силни всички които обичам и ме обичат,да са добре там горе нашите душички,да знаят че ги обичаме и че не празнуваме защото те не са до нас!Да бъдат здрави всички болни дечица,които се нуждаят от нашата помощ и имат шанс да бъдат щастливи един ден-те и родителите им!Ще се моля и за поне малко надежда и вяра,която знам че Коледния дух носи,да я получиме всички ние,които сме обезверени от мъка!Ще се моля и да успееме поне малко да се научиме да живеем с тази мъка,защото ако не успеем тя ще ни победи!Нека се опитаме,нама какво повече да изгубим!

Първо искам да ви прегърна всички 
Аз няма да украсявам също. Нямам абсолютно никакво желание. Ако има лесно, ще се затворя в нас и на 24, 25 и 31-и, но няма да имам този късмет, вече сме разпределили, на кой ден при кого да отидем. Не, че не искам да се забавлявам или да забравя за малко лошата си съдба...но както и при вас милички, тази Коледа си я представях... с едно сладко момиченце, което щеше да е вече на цели11 месеца и да ни гука сладко сладко... а сега вместо да купуваме подаръци, събираме пари  за паметник
Но наистина не бива да забравяме, че все пак Коледа е един от най-големите и светлите празници-родил се е Спасителят Исус Христос или  Емануил, което означава "Бог е с нас". Винаги съм била християнка... но след като почина детенцето ми, аз почнах наистина да вярвам, това ме спаси, чета си Библията, ходя на църква, чувствам се някак си... спокойна и уравновесена.
Искам да пожелая на всички много здраве, щастие и ВЯРА!
 

До миналата година не чествах празниците  те ми носеха само тъга и болка  но миналата година бях зъдължена да продължа напред да се радвам и да живея с настоящето. Не казавам, че не ми е тъжко, малкото ми ангелче си отиде на 23,12 за мен коледа е много тежък период, но моята дъщеря заслужава всякаква жерта тя не е виновна за нищо и немога да и отнема Коледа.

Коледа без украса, без празнуване, без красиви чувства в сърцето...
И Великден ще е така.
Миналата седмица мама ме попита какво ще правим за Великден, а аз отговорих, че тази година и едно яйце няма да боядисам. Казах й "Той ми уби детето, а аз ще му празнувам празника!".
Толкова много гняв има в мен, че направо се плаша. Не бях такъв човек, не бях...