Публикувана: 23 юни 2011, 13:42 ч.
Последно мнение: 4 юли 2011, 11:03 ч.

Моля ви, помогнете ми да мисля адекватно ...

2 976
12
1

23 юни 2011, 13:42 ч.

Мнения: X

Здравейте, мили майчета!
С някои от вас се познаваме и в реалния живот, така че съдбите ви са ми на сърце и ви чувствам близки...

Сестра ми в момента е в Тина Киркова с мъртво бебче в корема ... Не мога да спра да плача... Бременна е в 5-ия месец, има момченце на почти 5години - здраво и палаво. Родено е със секцио след продължително естествено раждане, при което тръгва да излиза с личицето напред и се заклещва. Даже няколко дена след раждането беше с изкривено носленце...

Сега ще я оставят да роди естествено, с помощта на някакви влагалищни таблетки. Тя е с тромбофлебит (има съмнения, че той е убил бебенцето). Много ме е страх за нея ... Има ли риск за здравето й - каза ли са й, че до утре! ще роди ... Много, много ме е страх и място не мога да си намеря. Звънях на зет ми по телефона, плакахме заедно, и сме в една агония как ще се развият нещата за Диди...

Не е ли опасно толкова часове да я оставят да се мъчи, обезболяващи няма да й сложат, защото щял да се забави процесът ... Мъката й е голяма, а повече от час се опитваха да й сложат абокат, защото няма хубави вени и даже са й се скарали Cry

Освен това, тя месеци наред ходеше по изследвания заради непрекъсната болка около апандисита, която още я мъчи. След много тестове - гинекологични, гастроентерологични - нищо не й откриха...

Не знаех какво да й кажа като ме шокира с това обаждане от болницата ... какво да й кажа? Не знам, само й казах "Кураж, прегръщам те и те целувам", ама адекватно ли е това?

Моля ви, кажете ми нещо, защото полудявам от мъка и страх....

# 1 23 юни 2011, 14:58 ч.

Бургас
Мнения: 959

Съжалявам много за сестра ти и нероденото и бебче Praynig

Но тя е голяма късметлийка, щом има сестра като теб, която мисли за нея и я подкрепя Simple Smile

Аз също съм раждала , в 25 г.с.За моя радост мина сравнително бързо, но наистина те оставят организма ти сам да се справи. За обезболяващи - мисля Бусколизин може да сложет, не че има голям ефект, защото така или иначе болката за бебето е по-голяма.

Няма какво повече да и кажеш, не се притеснявай, тя е важно да знае, че си до нея с мислите си Hug

# 2 23 юни 2011, 15:36 ч.

Мнения: 259

Мисля че с това което си казала си показала, че не си я изоставила в труден за нея и цялото семейство момент. Наистина е доста тежко да загубиш дете, но моето мнение е че ти (извинявай говоря на ти, но сме близки по съдба - аз също загубих дете) трябва да се стегнеш, доколкото можеш, за да можеш да бъдеш на твоята сестричка опора в този труден момент. Сега вие - нейното семейство сте и най-близки в този момент, вие сте нейната опора. Плачи си - ще ти олекне, то после трябва да бъдете силни, заради самите себе си и заради нея най-вече.

# 3 23 юни 2011, 15:57 ч.

Мнения: X

Благодаря ви много!
Още съм в неизвестност как се развиват нещата при нея, чакам зет ми да поиска сведения - имало свиждания от 16ч. Едва ли ще го пуснат, но поне да знаем как е тя...

Аз живея със семейството си от 2г6месеца в Гърция, но с Диди имаме силна връзка и силно приятелство, чуваме се почти всеки ден. Веднъж годишно отиваме за 2 седмици в БГ, тази година трябваше през август да отидем, но сега май ще има нужда от мен и ще тръгнем сигурно по-рано...

Благодаря за съпричастността Hug

Дано няма други страдащи майчета...Толкова боли...

# 4 23 юни 2011, 16:29 ч.

Мнения: 2 502

Кураж мила ,за нея болката ще е нетърпима и психическа и физическа,молела съм се да умра,но мен ме мъчеха освен със система и със балон катетър,незнам защо още правят такива зверства не могат ли да го изкарат секцио,незнам кое е по добре ooooh!

Милата тя

изпрати и цялата ни положителна енергия и само всичко да мине наред,пак ще си имат живот и здраве Praynig

Дано мине възможно най- леко Praynig

# 5 23 юни 2011, 17:39 ч.

Мнения: X

Цитат на: Eli83 в чт, 23 юни 2011, 16:29

Милата тя

Същия сценарий Cry

Гърчи се в ужасни болки, но няма разкритие ... Трябвало да го роди по естествен път. Защо ТРЯБВА? Каква е практиката в други страни? Ами ако колабира от болката?

Моля, някой да ми обясни защо трябва да го роди естествено? Защо? От здравословна гледна точка или да спести разходи и труд на болницата?

Боже, Боже, къде си сега и защо оставяш сестричката ми така да се мъчи?
Сърцето ми пулсира в главата, в ушите, навсякъде ...

# 6 23 юни 2011, 18:29 ч.

somewhere over the rainbow
Мнения: 3 277

Оле, вярвам, че докторите знаят най-добре. Секциото би било по-добре от психическа гледна точка, но от физическа не знам. Може би не е добре, защото предполагам плодът вече е тръгнал, а доколкото знам за секцио зависи точно къде е. Сигурно тя ще иска да има други дечица /и ще има!/, за това гледат да запазват максимално това й качество.
Размишлявам си просто, може и да не е така При всички положения е ужасно

# 7 23 юни 2011, 19:05 ч.

Варна
Мнения: 741

Оле, много съжалявам за сестричката ти.. Sad

Ужасно е да знаеш, че след като родиш няма да си гушненш бебето. Нямам представа защо естественото раждане е за предпочитан епред секцио в този случай. За съжаление в нашите болници дори в такъв момент лекари и акушерки вместо да са съпричастни с болката и мъката на жената, те я овикват, че не можели да и сложат абокат. #Cussing out

Сега сестра ти ще има нужда от всичката ви подкрепа. Дано някой може да е там при нея и да не позволява лекари и сестри да я травмират психически допълнително. А ти можеш да направиш много за нея. Просто бъди до нея, поплачете си заедно, кажи и, че съжаляваш за загубата и.. Няма нужда от много думи.. Твоята прегръдка и рамо ще са достатъчни. Пожелавам много сили на цялото ви семейство, за да се справите с болката.. Hug

Окуражи сестра ти след това да споделя и говори тук - има много мами загубили рожбите си и винаги ще намери подкрепа!
Flowers Rose

- за малкото и ангелче...

# 8 23 юни 2011, 23:33 ч.

Мнения: 2 502

Цитат на: Оле затвори очички :)) в чт, 23 юни 2011, 17:39

Цитат на: Eli83 в чт, 23 юни 2011, 16:29

Милата тя

Същия сценарий Cry

Явно е практика за предизвикване на разкритие този балон катетър,това който не знае какво е, не му пожелавам да го узнава....

Важното е че е добре вече Rolling Eyes

миличката тя Sad

# 9 24 юни 2011, 09:20 ч.

Мнения: 3 166

Оле, прочетох, че е минало... Sad

Относно другото, момичетата са го казали - просто бъди до нея, тя сама ще ти покаже от какво има нужда. Една голяма грешка, която много често близките допускат е да НЕ говорят за случилото се. Вероятно с цел да не човъркат в раната, но истината е, че ние имаме нужда да говорим за загубата, защото тя е факт. И ако някой не ни напомня за това, то не значи, че някога ще забравим. Има теория, че именно говорейки, преживявайки отново, си помагаме да приемем загубата. И макар че е много рано да се говори за това, това да приемеш е част от"оздравяването"/нямам предвид физечско/.

# 10 29 юни 2011, 10:36 ч.

Мнения: 991

Всичко е толкова несправедливо ... Понякога умирам от яд и безсилие, от мъка и ярост, че животът е толкова суров! Cry

Каквото и да кажем в такъв момент може да се окаже неподходящо, но по - добре да кажеш нещо, отколкото да замълчиш ...

# 11 4 юли 2011, 00:54 ч.

Мнения: 72

Аз бqх сащо в 5q месец...много е тежко , ако имаш вазможност бади до неq,тq има огромна нужда от подкрепата ти...на мен сащо ми предизвикаха раздане и понеже питаш как е в др страни, на мен ми сложиха едно хапче и ми казаха,когато започне да те боли повикаи сестрата,ще ти вклучим система,не трqбва да изпитваш болка....болка разбира се имах,колкото и да увеличаваха системата...но физическата болка не е нищо,когато душата ти плаче...парвото хапче не подеиства,последваха още 2 и така се мачих около 12 часа....

# 12 4 юли 2011, 11:03 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Оле, съжалявам много за случващото се. Hug

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: