''мамичко, какво правиш, милата ми? как си?''
отговарям аз, че съм добре, и ще отивам на работа
тя ме пита: ''обичаш ли ме?''
казвам, че повече от живота си я обичам (но аз знам защо ме пита, знам, че ще ми иска нещо..)
и тя ми казва: ''ами щом много ме обичаш, нали ще ми купиш зайче?''
какво можех да и отговоря, казах и, че ако успея да се върна за Коледа, ще и купя, ако ли не или за Нова година, или за рождения и ден..

Как да откажа, знам, че майка ми няма да и хареса, защото имахме канарче и тя моля ти се го пусна, защото се мъчело в клетката.. После Гери много плака за него, много го обичаше.. сега не зная какво ще стане, но и обещах.. само аз съм с нея, не искам да я разочаровам.. за това ми е мъчно..
цяла вечер не спя, мисля само за нея, прецъквам каналите по ТВ, но сън не ме хваща..
Един път сънувах, че има земетресение и, че аз излизам, но не мога да я намеря, за да я спася, да дойде с мен навън..
Никога до момента, в който родих, не съм мислила, че майчинското чувство е толкова силно.. Точно секунди след това, аз изпитах най-прекрасното чувство за отговорност и обич.. Все още го чувствам и няма да спра да го усещам..

Много се радвам, че ви има.. в тази страна, където не съм с близките си вие ми помагате.. Благодаря ви, момичета! Страхотни сте!























Обичам ви!





