Първия път шефа ми беше много доволен, тъй като и жена му беше бременна и чакаха второ дете. Винаги идваше да ме види как съм, даже ми е носил и баничка за закуска
Втория път, при друг работодател, се очакваше разформироване на екипа, в който работя и предпочетох да кажа веднага. Шефа ми много се зарадва, те така или иначе колегите отдавна ме бъзикаха няма ли да имам второ, да съм работела за естествения прираст на страната. Попитах тогава очаква ли се от мен писмено да уведмомя мениджмънта и Човешки ресурси. Мениджъра ми честити, каза, че няма нужда да уведомявам цялата фирма, той ще направи каквото трябва.
Така стана, че бях някъде 5 месец бременна и се заговори за големи катаклизми - очакваха се съкращения на около 60 човека. Отново попитах - искате ли да депозирам официално документи - от ЧР не пожелаха. Съблюдаваха ми правата, трябваше да се явяваме на изпити - аз бях освободена. Е, разбира се, ЧР и Мениджъра ми ме освободиха. Не искали да се притесня и недай Боже да се случи нещо непоправимо и да им тежа на съвестта. Това не ми попречи да чуя из коридорите, че нарочно съм забременяла, за да запазя работата си от колеги, които я загубиха. Тъпо се получи, че един от колегите, се оказа, че с жена му сме горе -долу с еднакъв термин... е, мениджъра направи всичко възможно да го задържат възможно най-дълго и го вкара в програмата с вариант за най-високо обезщетение...
Та мисълта ми е, че ако ЧР и Мениджмънта са Хора, нещата се нареждат, даже добре се нареждат!
За протокола - една колежка забременя непланирано баш по време на екшъна, до послено криеше... когато вече не беше ясно какво ще се случва, сподели с мениджъра и той щеше да я направи не знам какво! ЗАщо не му е казала, ако недай Боже и се случи нещо да му тежи на съвестта
Във всеки случай, моят съвет е, разговор с шефа вече в зависимост от конкретните условия след или непосредствено преди надлежното писмено уведомяване с документ!
Лека бременост на всички ви и прекрасни резултати накрая