Момичета искам да ви питам след като родихте колко дни болничен ви дадоха и след колко време се върнахте на работа.На мен ми дадоха 42 дни от болницата и след тях ще трябва ли да се върна на работа или мога да ползвам още болничен
- Публикувана: 11 дек. 2010, 15:13 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2011, 06:20 ч.
Болничен и работа след загубата
mimi8406 ,аз по въпроса за болничните в Бг не мога да помогна ,мога да кажа как е тук,но не мисля че ще ти е от полза,мила! 
Пиша ти да ти кажа,че е по-добре според мен да се върнеш на работа колкото се може по скоро!Разбира се всеки преценява за себе си,но аз след като се възтанових физически,свършиха ми лохиите започнах да работя( с уточнението,че смених работното място)Прегръдки,момичета! 
Пиша ти да ти кажа,че е по-добре според мен да се върнеш на работа колкото се може по скоро!Разбира се всеки преценява за себе си,но аз след като се възтанових физически,свършиха ми лохиите започнах да работя( с уточнението,че смених работното място)Прегръдки,момичета!
Ами ели и аз така мисля но понеже нямам работа а само си внасях осигуровките в една фирма а те са по 250 лв на месец сега не знам дали има смисъл да продължавам да ги давам но докато си намеря работа ще мине време и за това питах колко ще мога да ползвам болничен а аз физически съм много добре но психически вече не знам
Съжалявам за загубата ти
Аз не бях в болничен. Полагаха ми се само 2 дни (денят на смъртта и следващия). Не само, че не бях в състояние да започна веднага, ами и ние пътувахме, защото детенцето ми почина в София, а ние сме от Варна. Веднага си взех отпуск около 2 месеца. Не ми беше достатъчно, но и до днес да бях в къщи, все така бих се чувствала. Факт е, че на работа дните минават по-бързо...
Аз не бях в болничен. Полагаха ми се само 2 дни (денят на смъртта и следващия). Не само, че не бях в състояние да започна веднага, ами и ние пътувахме, защото детенцето ми почина в София, а ние сме от Варна. Веднага си взех отпуск около 2 месеца. Не ми беше достатъчно, но и до днес да бях в къщи, все така бих се чувствала. Факт е, че на работа дните минават по-бързо...
Аз си ползвах полагащите ми се 42 дни и се върнах на работа, беше трудно но реших че колкото по бързо се изправя пред колегите и се изговорят всички приказки и въпроси, всеки си каже репликите и ни оставят живота ни влезе в нормален ритъм толкова по- добре за нас.И наистина така и стана, ежедневието те поглъща, хората помнят точно 2 секунди,и до там, започват да изискват да бъдеш концентрирана, да работиш и не се интересуват от живота ти, а и не искат и да помислят дори как може да се чувства човек в подобна ситуация, щеш нещеш се социализираш, привидно, после следва взлизане във форума всяка свободна минута, защото във всяка ситуация разбираш ,че само тук пишещите можем да се разберем и да получим подкрепа.
Аз започнах работа 5 дни след като почина нашето детенце.Съпругът ми буквално ме натири,защото знаеше ,че ако ме остави ще направя някоя глупост.В онзи момент нищо не можеше да ме спре да съм със сина си ,но сред хора и затрупана с работа се мобилизираш и вътрешно си казах,че хората не са виновни за мъката ми.Имаше моменти ,в които ходех като зомби,но най големия ни враг в такъв момент е самотата така, че ако можеш започни да работиш, това ще ти помогне .
Мими,аз вече близо 3 месеца съм си в къщи,все още не ми се контактува с никой,не знам дали е по добре,но всеки сам си търси начин за намаляване на болката.Първо си взех болнични с комисия,а сега и личната лекарка ще ми даде още някой ден,но това си е по моя преценка,дори да си стоя в къщи без нищо все тази мъка изпитвам.Просто постъпи както сметнеш че ще ти бъде по добре,на моменти и аз искам да започна нещо да работя,но сякаш още не съм готова,може би да мине студената зима ще потърся нещо само и само да не съм в къщи,защото освен всичката мъка се чувствам ужасно безполезна и ненужна,защото просто нищо не ми се прави.Докато бях щастливо бременна не спрях да ходя на работа почти до края,работех с хора,които толкова ми се радваха и едва ли не чакаха и те да видят бебчо,но уви всичко се срина и сега имам чувството че ако се срещам пак с тези хора ще полудея още повече от мъка!
valensia -79 и аз се чувстам точно като теб в момента .Изпитвам ужас от момента , в който ще се срещна с колегите си . В момента съм още в болничен и си търся нова работа. Имам нужда от промяна ,от нови колеги който не знаят за злополучните ми опити да имам дете . Искам да съм някъде , където ако отново забременея няма да кажат "пак ли ?". Побърквам се .............
Толкова е ужасно всичко което ни се случи,не знам каква психика трябва да имаме,за да успеем да си стъпим поне малко на краката,с какво заслужихме всичко това???Иска ми се да повярвам в едно по светло бъдеще,но ми е много трудно и така далечно!Благодаря на всички ви за подкрепата и разбирането!