ЯНУАРСКАТА дружина става на една година - 14

Нищо не сме празнували. Отмених партито. Дядо ми почина ден преди РД на бебето, а на самия РД го погребвахме 

Тарти, много съжалявам... Ако ти си била привързана към него колкото аз бях към моята баба, сигурно ти е много, много тежко. Съчувствам ти и те разбирам... Не тъжи, рожденните дни едва сега започват за нас...
Ние също няма да празнуваме. Пиши го семейни проблеми... Бащата на детето ми е израстнал без баща и без топла семейна среда и някак за него празници не съществуват... Напоследък сме в постоянен конфликт. След поредния ни скандал от вчера, за да не тежа и на малкото останали ми приятели, отмених РД, който беше плануван за днес...Реших, че ако баща му няма да присъства или ще се цупи, няма смисъл от нищо...,то и нищо не успяхме да напазаруваме, така че... Изпратих смс-и, да не идват, отказах балоните - бях поръчала 20 с хелий и си поплаках едно хубаво... Тортата съм щастлива, че няма как да я откажа. Като се събуди малкия ще се опитам да отида да я взема някак... Как се носи бебе на кенгуру и торта не ми е ясно, но ще я взема и не ме интересува и утре (баш на рождения ден на бебо) ще си духнем свещичката и ще си изпеем песничка, пък ако ще да сме си само двамата+котак (споменавам го, че за мен е много важен член на семейството и винаги ме е обичал, аз него също).
Разказвам ви без да искам да ви натоварвам. Нещо не ми се случиха хубави неща през изминалата година, пък и началото на тази е "обещаващо", та нямам какво друго да ви разкажа... Не ме жалете - както за мен, така и за вас стискам палци да са ни здрави децата, да сме здрави и силни и ние и това е.

Ох, Тарти - моите съболезнования  

Буриту - много съжалявам, мила! Дано се успокоят нещата при вас!

Буриту, бях много, много привързана към дядо си, да... Те са ме отгледали с баба( при живи и здрави родители, просто живеехме в бабини), винаги са ми били най- голямата опора в живота и са ми помагали неимоверно много. Сега съм като безпътна, не знам как да го опиша... Болката е зверска, забравила съм как боли такава прясна рана...
Права си, че ще имаме много празници за празнуване. Вземи сама кураж от тези свои думи и не съжалявай за разваленото парти! Може да е за добро 

Тарти, съжалявам много за случилото се!  Знаеш, че думите са безсилни...

Бурито, не знам какво да те посъветвам...питай половинката защо иска да направи детството и на своя син нещастно, каквото е било и неговото? Разбирам какво ти е... и аз бих се наревала едно хубаво! Дано при вас нещата скоро да се оправят...

Тарти  Искрено съжалявам за загубата на дядо ти, не мога да намеря думи, които биха те успокоили- такива просто не съществуват  И ние също дълги години живяхме при баба ми и дядо ми и ми беше страшно мъчно когато той почина, а мъката беше и двойна, защото си отиде от една много коварна болест  Разбирам какво ти е на душата и на сърцето, болката не отминава никога ... 
buritu много е гадно като правят така тези мъже, поплачи си сега, но си мисли колко много рождени дни ви очакват още и как от следващият нататъка няма да има нито един, който да отменяте    Може като поотмине малко самият РД да събереш приятелите ви и да се повеселите, нищо че не е на самата дата 
Дживотинче, HOLY разписвайте се по- често 
Да тази година беше гадна - и ние имаме изключително близък човек, който си отиде  Мъката все още е огромна и много боли ....
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА БОРИСЛАВ, ОГНЯН, КАЛИН И МИГЛЕНА, КОИТО СА ПРАЗНУВАЛИ ВЧЕРА    ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН И НА ДНЕШНИТЕ РОЖДЕНИЦИ НЕДА И МОМИЧЕНЦЕТО НА JENY_78    МИЛИ ДЕЦА, БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ, РАСТЕТЕ МНОГО ЛЮБОЗНАТЕЛНИ И ЖИЗНЕРАДОСТНИ   

Благодаря за куража, момичета! Благодаря!
Тарти, научих се, че времето не лекува, но донякъде човек намира утеха и пътища напред. От личен опит мога само да кажа, че човек е егоист и страда повече за себе си..., страда от липста на другия за себе си... Потъгувай, поплачи, спомняй си сега и после продължи! Признавам, че аз намерих решение в липсата на спомени от тези тежки дни. Просто почти нищо не помня и не искам да помня... Ако мислиш, че за теб също ще бъде от полза, опитай го Временно, защото за постоянно човек няма как да изстрие от мислите си най-обичаните хора. Аз съм с теб!

ЧЕСТИТО НА ДНЕШНИТЕ МАЛКИ РОЖДЕННИЦИ! ДА СА ЗДРАВИ УСМИХНАТИ И ЩАСТЛИВИ!
Тарти Приеми моите съболезнования. Моят дядо почина когато бях на 11. Беше ми много мъчно, с това свърши един период от детството ми. После изобщо не исках да ходя на село, след като него го нямаше. Само че за него беше спасение, разбирам го едва сега.
Бурито и на теб   Моят съвет е да опиташ да му обясниш, че той има шанс да направи детството на сина си щастливо, каквото неговото не е било. Може би ако му представиш така нещата нещо в него ще трепне.
Мъчно ми е като чета разказите ви за бащите. Аз така и нямах шанс да опозная моя. Починал е като съм била малка. Бащата на мъжа ми също е починал отдавна, той после е учил в друг град и се е прибирал само за почивните дни и сигурно за това не може съвсем да осъзнае каква е ролята на бащата. Не че не се грижи за децата,  но не умее да играе с тях. Мисля си и че един ден няма да може да говори с тях за проблемите им.  Или може би аз имам твърде идеалистични представи за това какъв трябва да е бащата- изградила съм си някакви представи, но не е имало кой да ги потвърди или опровергае. Истината е обаче, че и на двамата ни е липсвал пълноценния модел на семейство, той поне има братя, не е бил чак толкова сам като мен. Не исках да ви развалям празничното настроение, този месец толкова рожденни дни.
Тези дни ми е едно мечтателно, иска ми се пак да съм бременна. Липсва ми тръпката да видя двете чертички, първия път на ехографа.Първия път когато виждам бебчо наистина.
Ох щях да пиша още, но Тони вече много взе да мрънка и ще ставам. Ако се опрвая после ще пиша. Хубава вечер!

renxy, "ролята на бащата" и при нас не се осъзнава ... Явно липсата на модел наистина си казва думата... Аз оставам с надеждата, че моят човек (бащата на детето ми) все някога ще порастне.
Верно, ако се оправиш после - пиши!
И за всички, които отдавна не са писали тук - включвайте се по-често - имаме какво да си кажем!

Ей го това, моето, сега заспа.....кажете ми на какво прилича това.....За кога спи, довечера да не смята да гледа Студио Х???????


Тарти.....оф....Какво да ти кажа........Аз много обичах също дядо си.......Не си го спомням глас да повиши, човек да обиди, помагаше на всички, душа човек......Едно време имаше сборове, сещате ли се? Къщата на дядо и баба беше препълнена винаги от хора - едни идваха, други си заминаваха, невероятно трудолюбив човек, въобще.........Като почина, въпреки протестите на майка ми,че съм била момиче и не е било за мен - носих траур 40 дни за него, а бях в 10 клас. Останаха прекрасните спомени за него само........Та и ти, Тарти.....Ще си носиш винаги прекрасните спомени от него......Поплачи си, излей си мъката, не задържай нищо в себе си.........Освен да те прегърна силно......

И да, чакат ви и други рожденни дни.....Но аз ще ти дам и друга идея - Направи все пак някакво събиране, това е най-лошото и с това най-трудно се свиква - че животът продължава и този живот принадлежи на живите. Не е казано да бъде нещо голямо, може и в тесен кръг, дори и да идете някъде на сладкарница. Защото празници много ще има, но.....никога вече няма да има Първи рожден ден.....И си помисли какво би те посъветвал дядо ти в този момент..........Аз не вярвам,че той би искал да те види тъжна, да скърбиш, при условие,че имаш две Принцеси, знам колко я чакаше Дарето - все пак заради нея загърби мъката и болката.....Пък и може това да ти помогне поне малко да забравиш за раната и да я намажиш с мехлем........Баба почина миналата година, аз съм го писала май - имам големи съмнения,че Сами е заченат в деня, в който баба почина. Единия правен сутринта, баба починала по обяд........Та като разбрах.....и се зачудих какво да правя - дали да тръгна веднага за Добрич, дали да не тръгна - имах тази възможност, нямаше проблеми.....Но се замислих и се запитах баба какво би казала в тази ситуация - щеше да каже - Диде, на вас парите ви трябват, децата имат повече нужда от теб, аз като бях жива - се видяхме, сега никой няма да видиш, никой няма да ти проговори.........И не отидох.....И не съжалявам.......Знам,че постъпих правилно......Помисли и ти - няма ли все пак да е добре да отбележите по някакъв начин рожденния ден?


Бури, какво да ти кажа........Същото като на Тарти - отбележи рожденния ден на Маргарит. Влез под кожата на таткото, направи го съпричастен....Ако той от сега дезертира така - има опасност и на другите рожденни дни да направи същото........Миналото е минало, не е казано и не е задължително да правим грешките от миналото. Дори трябва да се стремим никога да не ги повтаряме. Липсата на татко не е оправдание. Не е гаранция, че ако е имало татко в семейството примера щеше да е положителен. Колко бащи има, но де факто ги няма за децата си. Та не винаги това - Ех, ако той имаше баща положението щеше да е коренно различно. Можеше и да е същото положението както сега......

Ще дам пример с моя мъж. Израснал е без майка. Нямал е 14г., когато е останал без майка. Винаги му  е липсвала.....Той пък е в другата крайност - има неизживяно детство. Свекъра бе изключително властна, силна и взискателна личност. Много ги е действал само и само да не станат хулигани......Напр. карал ги е да стават в 6ч. за да бягат. Научил ги е с брат си да работят много....И сега не обичат и двамата хич да работи.......Намразил е, защото казва - другите деца играят - а аз и брат ми да копаем или на тютюна........Факт. Често си мислим,че едно или друго нещо правим за добро на децата си.....Но.....не мислим,че това може да има и обратния ефект......Като се прибере от училище е трябвало сам да си пали печката - за сведение големия син сега със страх слага 1 дърво в печката, камо ли да запали печката.......Грижил се е за болната си от рак майка, тя е починала от рак на гръбначния мозък и е била неподвижна на легло. Представяте си какъв труд е полагал той и брат му. Пораснали са много бързо, за съжаление. Това, което му е тежало най- много е следното.....Питах го - тежи ли му,че майка му го е нямало до него по празниците - новобранска, абитуренска и той ми отговори - Тя не ми липсваше по празниците - тогава обикновени всички роднини бяха над нас и се чудеха как да ни угаждат, липсваше ми в ежедневието.......Та....ако може един приятелски съвет и към Бурито, и към Ренкси - поговорете с мъжете си и им обяснете, че децата ви имат нужда от тях всеки ден, в ежедневието, че това ще остане траен отпечатък в тях и ще определи тяхното бъдеще. Ако не са нещастни - искат ли и техните деца да растат нещастни? Тази порочна верига трябва да се скъса......Че добре - няма празници, но нека има делници.....И така постепенно ще има и празници. Та ако питате мен - като едни силни жени - вземете в ръце положението и с всякакви средства подействайте на мъжете си! Дори и със секс ако трябва.......В тази връзка си признавам,че на мен понякога ми писва да съм силна жена. Искам да съм слаба, безпомощна и крехка.......Че когато жената е силна, това не винаги е от хубаво.........

Буре, вземи торта, направи нещо скромно, изпийте чаша вино или бира с мъж.....През деня него като го няма - покани някоя съседка, с която по-се имаш на кафе, почерпи някое детенце от входа, от улицата за чрд на Маргарит, не оставяй неотбелязан рожденния ден - дори ако трябва купи една кутия бонбони и ги дай някое циганче от улицата.....

Ренкси, понякога наистина мислим много идеалистично.....Ако имаше това, ако имаше онова......Бъди търпелива към мъж си и се опитай първо заедно да играете с децата, пък лека-полека се отдръпвай от техните игри, докато ги оставиш сами.......Поощрявай го и не го сравнявай - нека намерите вашата най-добра формула за бащинство.......

Прегръщам ви горещо Тарти, Буре, Ренкси........Силно се надявам,че годината за вас няма да се познава от сутринта и ви очаква една хубава, успешна и красива година! ВДигнете глави и се усмихнете, защото вярвам,че хубавите моменти за вас предстоят!!!!

 

чета ви и не искам да започвам и аз да казвам при нас как е, но да ви кажа в това време днешното тия семейни ценности и отношения ги няма. А и е много трудно да наливаш мозък в един 30 и кусур годишен безмозъчен мъж!!! ФАкт. И Да си казваме дано да се правят нещата, то като е ясно на къде е тръгнало.....
тук от много ровене във форума видях на една мама отдолу под мнението и следното написано: Най - голямото наследство , кото можем да оставим на децата си е времето прекарано с тях.
от както съм го прочела все ми е в главата и винаги се замислям , достатъчно ли правя АЗ за детето си.
Сетих се затова и исках да ви го напиша , дано и вие отвреме на време се сетите за тези думи. правете щастливи децата си , а бащите им - те да му мислят, то си е за тях!

Деничка, не съм съгласна с теб........Защото аз обичам не обобщените неща, а конкретните.......Не смятам,че мъжете на пишещите тук са безмозъчни....Защото първия въпрос, който ми идва на акъла е - А като те, мъжете,са безмозъчни, кой ни е накарал тогава да се женим за тях? Следователно и ние сме безмозъчни.....

И да, не може да наливаш мозък, но съм на мнение,че чрез женски хитринки и манипулации можем да ги насочим в посока, която ние желаем.....Ако всеки каже, че вече е непоправим???? Едно време свекъра ми бе казал - Аз на 60г. вече не мога да се променям.....Та...на 30г. не могат, на 60г. не могат......Тогава кога могат?

И с това не съм съгласна

Ако мисля доброто за децата си, то ще ме интересува и това как таткото се отнася към тях.....Защото всичко им влияе, а и все пак най-добрия модел за тях е от мама и тати. Вярвам в това, колкото и идеалистично да звучи.....

И да, вярвам,че все още има и свестни бащи, и добри съпрузи, и можем да изискваме най-доброто от тях и за децата, и за нас самите, въобще....не смятам,че мъжете са за отписване....И не всички висят по кръчмите, не мислят за децата си, не се грижат и т.н. Познавам много добри съпрузи и татковци....Това,че има спадове в отношенията е нормално, стига да е изключение, в края на краищата аз също не съм идеална, аз също греша...Познавам и жени, които не се грижат за семейството си, за децата си........Така че нека не виждаме нещата толкова в черно и толкова едностранчиво.......

И аз се присъединявам към тези думи.С Вас съм момичета дано дойдат скоро по-добри дни за Вас!Кураж игледайте само напред!
 
ЧРД на днешните рожденници!Живи,здрави,диви и много щастливи!

Диде, отбелязахме деня все пак, то е ясно. Следобяда след погребението изведохме децата в парка и прекарахме хубав един час на въздух и слънце. Племенникът ми беше за последен ден тук и го използвахме да ги поглезя всички вкупом. Въпреки болката и мъката ми намерих сили да го направя. Знаеш, че съм куче и нося...
След парка ги почерпих торта в една сладкарница. После вечеряхме навън- ние четиримата, на леля момчето и зет ми, който беше дошъл да го прибира.
Вчера взех поръчаната за партито торта. Бебето духна свещичката много импровизирано, без нагласи, тоалети и снимки, защото зверски й се спеше. Почерпихме най- близките си приятели с по парче торта и така. Смятам, че успях да намеря баланса. А и си права- дядо не би искал този специален за моето дете ден да мине незабелязано!

Да сиси може от вкъщи да и занесеш стерилна урина.Сутринта като се събуди миеш дупето и  караш детето да пишка в пластмасов контейнер(той се продава стерилен)-за улеснение даваш да пие повечко вода,чай.Гласиш контейнера и пускаш чешмата.При момченцата е по-лесно.Ама и Хриси на 6 м. се справи,а сега идадох урина от измитото добре гърне(не трябваше да е стерилна).Успех и дано всичко е наред!