ЯНУАРСКАТА дружина става на една година - 14

Първо Честито на днешните пораснали сладури!!!!Да са живи, здрави и много послушни, за радост на мама и тате!!!!
Тарти, ти знаеш, моите прегръдки.Аз преди 4 години загубих майка ми.Беше ми много тежко- за майка ми, а и за татко ми, който оставаше сам.....Тъкмо се бяхме отделили, бях тръгнала на сносна работа и всичко ми се подреди.Една вечер нашите ми се обадиха.Майка ми искаше да сподели радостта си, че ТЕЛК най-накрая пожизнено и отпуснаха пенсия-беше инвалид 1 степен.Всяка година я караха да ходи, да я преглеждат, а тя едва ходеше и беше като бебе, с памперси, но не, в нашата държава това не се зачита. Та, аз тъкмо се бях прибрала и пусках прахосмукачката да изчистя, че трябваше да взимам дъщерята.Отнесох се с майка ми пренебрежително.Защото бях натоварена, а и малко закъснявахме със сметките и така.А и нашите бяха от тези родители, които търсиха подкрепа от децата си, а не обратното.Да не влизам в подробности...През нощта звънна телефона, аз помислих че е някаква грешка-баща ми беше, съобщи ми че майка ми е починала. В съня си.Даже той не я е усетил.Хубаво, че беше станал до тоалетната.Много скърбях за нея, въпреки че бяхме повечето пъти на нож с нея, даже не мислих,че така ще ми се отрази.Мислех си, че светът е свършил, че всичко друго е без значение.
Тогава се научих да ценя думите- да си жив и здрав!!!И да ценя и мъжът ми.Защото през годините и ние сме имали много перипетии, докато си свикнем, дажи съм си тръгвала с бебе на ръце и 10 часово пътуване  А и мъжът ми порасна.Особено след миналогодишното ми боледуване, когато чакаше да му кажат дали ще оживея.Аз и бебето в мен.Лошо е, че мъжете малко късно оценяват жената до тях, но наистина Мамо Це е права трябва ние да им се наложим.Аз моят мъж го взех, когато беше на 30 и мога с гордост да кажа, че от малко егоист човек, го накарах да мисли и за други освен него.
Свършвам, че се отплеснах.Съжалявам, ако съм ви досадила, но ми дойде отвътре да ви споделя.

Ани Такова, Виолка мерси. Тя нашата лекарка искаше да й залепят стерилно шишенце от поликлиниката, каза ми че контейнерчето не  било стерилно( аз точно с контейнерче взех). Но аз реших да не я водя, а да взема шишенцето вкъщи и да пробвам да я сложа само на столчето от гърнето и да държа шишето отдолу и да давам течности, дано стане. Когато бяхме юни месец в болницата, със залепено шишенце успяха да й вземат сигурно от петия или шестия път, а сега е по-голяма и още повече се върти.
Тарти Моят любим дядо почина януари 2009, до последно гледаше с каквото може да е полезен и да помогне, не се даваше на рака. И много ми тежеше че не можах да го видя в болницата( той уж не беше толкова зле като влезе, а за 3 дни почина) ,разболях се от един гаден вирус точно тогава и не посмях да отида.
Буриту, дано да е някаква временна криза това при вас и да се оправят нещата. Може мъжа ти малко по-трудно да свиква с родителството. Маргарит сега е малък, но за другия си рожден ден със сигурност ще разбира. Знаеш ли моята племенница от Париж беше страшно впечатлена от рождения ден на втората си братовчедка тук в Мездра лятото(там сестра ми казва че не са толкова на мода детските партита и досега не са й правили, а само те с баба й и дядо й) и шест месеца по-късно повтаря че иска да си празнува рождения ден в бг, в същото заведение. А то не е нищо особено, нито програмата е била кой знае какво, но колко му трябва на едно дете да му създадеш радост. Ние сега първия РД на Стефани си го направихме един вид за нас родителите, поканихме само най-близките и кръстниците и мога да кажа че наистина ми беше празник (като изключим факта че беше малко болничка), но от догодина и ние ще правим детски партита и ще се стремя най-вече за нея да е незабравимо. А вие и сега можете да го отбележите следващата събота и неделя, то първата годинка си е празник за майката най-вече.

Тарталета, искрено съжалявам, знам, че много боли.

Бурито, много добре те разбирам. И аз имам подобни проблеми. Моят мъж не е против празненствата и гостите, но винаги ги проваля.  Тази вечер имахме гости, две семейства, наши много близки приятели. От преди Коледа не се бяхме виждали заради моя счупен крак. Днес ги поканихме, мина вече време, поуспокоих се малко с този гипс...... Цял ден с баща ми готвим и подреждаме, някак си ми беше приятно. 1 месец не съм излизала от хола, нито съм канила някой и просто имах настроение. Е, мъжът ми ми го развали....... Отнесе се отвратително с мен пред хората, направи скандал.... Абе, направи ме за смях...... Пиша това и рева, толкова ми е мъчно. Лошото е, че не го прави за първи път, а и знам, че пак ще се повтори......

Дани, намери подход и поговори с твоя мъж, моля те.....Не за първи път ревеш от него, според мен си мазохистка щом продължаваш да допускаш  той да се държи така с теб.......Извинявай, но това поведение аз лично не мога да го разбера.......Какво му тежи, защо така се отнася, какво иска, да е депресиран, да кара критическа, да му липсва секса, въобще според мен си заслужава да отделите време за един сериозен разговор......Не, не, никой не заслужава подобно отношение......Помисли си......защо трябва да страдаш и да продължаваш да страдаш........

Мамо Це, стигнала съм да извода, че е просто характер..... Няма начин да се промени, убедена съм в това. Грешката е изцяло моя и тя е само една - че се ожених за него...... Е, има и добри черти, ама нещо напоследък спрях да ги забелязвам. Май просто свикнах. Има моменти като този, в които ми е изключително тежко и си поревавам доста. После минава, защото намирам сили в децата и заради тях е всъщност всичко...... Но аз си знам, че някога ще пораснат и тогава сигурно ще дойде време и за мен ........

Мнооооого ми е тъжно да го прочета.......Освен сили и кураж да ти пожелая.....и споделяй, ние сме с теб.......Прегръщам те, но все пак не се отказвай да се бориш за себе си, моля те!

Благодаря ти  !

Е,момичета,много ми е мъчно като пишете тъжни неща.И моя мъж не е цвете,последния път голям скандал стана,че не съм съгласна,че млякото на детето е много,но май положителните му качества са повече,ето днес купил нова  количка на Криси.Е ,бях си я харесала онзи ден,но ми стана мнооого хубаво.Ние на 14 навършихме  1 годинка,имахме само 1 приятелче,но не обърнаха някакво внимание на тортата.

Много болка има в писаното днес.
Тарталета, искрено съжалявам
Буриту, отдавна те мисля. Искам скоро да се похвалиш с нещо, да пишеш по-радостно, заради малкия Маргарит, заради себе си
Единственото, което ми идва да пиша е, че винаги трябва да знаем, че децата, семейството, близките са ни най-ценни. И всяка възможност, всеки ден трябва да ползваме за пълноценно общуване. И малки, и големи имаме нужда от любов, реална, от човек до себе си.

Всъщност, влязох да се похваля, че от днес броим Глезана за проходила.

Благодаря на всички ви за хубавите пожелания! Хубав празник ни се получи...

Честит празник и на Jenny_78!

Тарти, съболезнования мила!  Само мога да предполагам как си се чувствала...била съм в тази ситуация, на втория рожден ден на сина ми беше погребението на баща ми...И да, времето лекува...прави малко по-малка мъката...но тя си остава

Буриту, наистина намери начин да отбележиш утрешния ден, покани си приятелка или човек с когото ти е най-приятно и ти оставя добро чувство...има такива хора!

Дани, големи прегръдки и от мен, и кураж наистина! Не се отказвай заради себе си, и заради другите си тримата мъже

Ани, честито ходещи крачета! Само напред да я водят Дилянка!

Страхотни сте
Да кажа, че ще помисля за женски хитрости и начини "да си въртиш мъжа", ама все си мисля, че и те трябва да се сещат сами за някои неща без да ги въртим и хитруваме. Мъже са - трябва да са ни опора и подкрепа, не да са ни деца.
Аз леко поомекнах - мъж ми се позаигра с детето, а това е единствения начин да ме омилостиви. Колкото и да ми писва на моменти, знам че детето има нужда и от двамата си родители...
Приех съветите ви с открито сърце и казах на някой от съседите, че ще се черпим утре. Взела съм бонбони и тях ще раздам и тортата ще гледам да пласирам, а тя се оказа огроооомна. Ще духаме свещичка при всички положения и ще давам шанс на един татко да расте.
Лека нощ и приемете искрени прегръдки!
aniTakova, честита ти проходила глезанка! И аз те мисля... Кога щяхте да ходите пак по лекари? Чакам само добри новини от теб!
Дани_77, 

Буре, права си, но....е факт,че в повечето случаи мъжете са ни другото дете, което не е вписано обаче в паспорта ни и за което не вземаме детски.....Само дето не знам за тях - детски ли трябва да взимаме, или да ни изплащат вредни........


Стига нотки на оплакване, строй се преброй се в редичка и право у Бурито на гости, защото.......

Здравейте мамчета, наистина много тъжни постове напоследък, не знам какво да кажа 
Тарти  
Буриту, Дани, Ренкси и на вас много 

И все пак, при Тарти за съжаление човека няма да се върне, мир на праха му и искрени съболезнования, болката е голяма .... Но при вас много ми се иска да не са така нещата, и съм оптимист, макар да не познавам мъжете ви....Да за съжаление някои са такива, и моя включително, но ето аз за 3 години и малко виждам разлика, виждам промяна, и то промяна, която знам, че е заради мен..Моя мъж също не е имал пример в живота си, майка му е починала от рак като е бил на 10 и самият той казва, че тогава е свършило детството му, свършил е живота за него...Баща му имал проблеми с алкохола и 5 години след това също починал, баби, дядовци и те. Как се е оправял само той си знае, но постепенно е станал пълен, ама пълен егоист.... Много трудни моменти сме имали и може би още много ще ни предстоят, но не се предавам... Научи се като ходи до магазина да ми звъни дали и аз искам нещо, научи се да не яде сам, да не си купува само за него, научи какво обичам и какво не, като идват гости им предлага почерпка  и мноооого други неща, които в началото ме побъркваха защото аз смятам за нормални...Постепенно се научи да се грижи за детето и сега са неразделни  Но явно има някакъв стрес от болници, защото всичките му близки са починали там и сега като бяхме с детето в болницата ми скъса нервите, не стига че малко ми бяха останали...Изобщо не искаше да идва, нито да ми носи храна, донесе ми домашните дрехи, които бяха за пране, повечето неща пък с дни не се сещаше да ми ги донесе, не искаше да стои там да чака да изляза (защото се излиза само като заспи детето) и разни други такива, просто щях да полудея...Сетих се, че и като раждах беше така, дойде 3 часа след раждането, на изписването го чакахме с бебка 2 часа, аз умряла от глад, какви цветя, какви чудесии....  На моменти и на мен просто ми писва и съм като вас, няма как, но такива сме си ги избрали ( и любимия лаф на майка ми - "Маме, ти си го избра") Бъдете силни, вярващи и упорити, заради вас и заради децата ви 
За съжаление нямам много дар слово като Мама Це, но тя много от нещата ги е казала
А като гледам баща ми и разни други познати да ви кажа, че това с мъжете - опора и подкрепа, май само по филмите съм го гледала 

На мен напоследък пък нито ми се чете, нито ми се пише, някаква зимна апатия явно ме е обзела, но се надявам с наближаването на РД да се съвзема 

Лети честита ви рожденничка, да е здрава, игрива и много щастлива 

 

Хайде да запонеделничим празнувайки рождените дни на Маргарит, Андреа и Стефан!

Да са здрави, щастливи и обградени с любов!
На мамите им - весел празник!


Тази тема свършва, надявам се с нея и всичко лошо. Дано в следващата четем само хубави новини 

Честит рожден ден на Маргарит на Буриту, Андреа на ТониM, Стефан на Венчелистче!
Да бъдат винаги много здрави, усмихнати, весели и умни деца!

 

Буриту, стискам ти палци с днешното духане на свещичката да приключите един недобър период и да започне едно безоблачно семейно щастие със спокойно бебе, любящ татко и мъж и нова работа!

Днес е Антоновден. Честито на Тони на Ренкси и на всички други именници!