Първо Честито на днешните пораснали сладури!!!!Да са живи, здрави и много послушни, за радост на мама и тате!!!!
Тарти, ти знаеш, моите прегръдки.Аз преди 4 години загубих майка ми.Беше ми много тежко- за майка ми, а и за татко ми, който оставаше сам.....Тъкмо се бяхме отделили, бях тръгнала на сносна работа и всичко ми се подреди.Една вечер нашите ми се обадиха.Майка ми искаше да сподели радостта си, че ТЕЛК най-накрая пожизнено и отпуснаха пенсия-беше инвалид 1 степен.Всяка година я караха да ходи, да я преглеждат, а тя едва ходеше и беше като бебе, с памперси, но не, в нашата държава това не се зачита.
Та, аз тъкмо се бях прибрала и пусках прахосмукачката да изчистя, че трябваше да взимам дъщерята.Отнесох се с майка ми пренебрежително.Защото бях натоварена, а и малко закъснявахме със сметките и така.А и нашите бяха от тези родители, които търсиха подкрепа от децата си, а не обратното.Да не влизам в подробности...През нощта звънна телефона, аз помислих че е някаква грешка-баща ми беше, съобщи ми че майка ми е починала. 
В съня си.Даже той не я е усетил.Хубаво, че беше станал до тоалетната.Много скърбях за нея, въпреки че бяхме повечето пъти на нож с нея, даже не мислих,че така ще ми се отрази.Мислех си, че светът е свършил, че всичко друго е без значение.
Тогава се научих да ценя думите- да си жив и здрав!!!И да ценя и мъжът ми.Защото през годините и ние сме имали много перипетии, докато си свикнем, дажи съм си тръгвала с бебе на ръце и 10 часово пътуване
А и мъжът ми порасна.Особено след миналогодишното ми боледуване, когато чакаше да му кажат дали ще оживея.Аз и бебето в мен.Лошо е, че мъжете малко късно оценяват жената до тях, но наистина Мамо Це е права трябва ние да им се наложим.Аз моят мъж го взех, когато беше на 30 и мога с гордост да кажа, че от малко егоист човек, го накарах да мисли и за други освен него.
Свършвам, че се отплеснах.Съжалявам, ако съм ви досадила, но ми дойде отвътре да ви споделя.
Тарти, ти знаеш, моите прегръдки.Аз преди 4 години загубих майка ми.Беше ми много тежко- за майка ми, а и за татко ми, който оставаше сам.....Тъкмо се бяхме отделили, бях тръгнала на сносна работа и всичко ми се подреди.Една вечер нашите ми се обадиха.Майка ми искаше да сподели радостта си, че ТЕЛК най-накрая пожизнено и отпуснаха пенсия-беше инвалид 1 степен.Всяка година я караха да ходи, да я преглеждат, а тя едва ходеше и беше като бебе, с памперси, но не, в нашата държава това не се зачита.
Та, аз тъкмо се бях прибрала и пусках прахосмукачката да изчистя, че трябваше да взимам дъщерята.Отнесох се с майка ми пренебрежително.Защото бях натоварена, а и малко закъснявахме със сметките и така.А и нашите бяха от тези родители, които търсиха подкрепа от децата си, а не обратното.Да не влизам в подробности...През нощта звънна телефона, аз помислих че е някаква грешка-баща ми беше, съобщи ми че майка ми е починала. В съня си.Даже той не я е усетил.Хубаво, че беше станал до тоалетната.Много скърбях за нея, въпреки че бяхме повечето пъти на нож с нея, даже не мислих,че така ще ми се отрази.Мислех си, че светът е свършил, че всичко друго е без значение.Тогава се научих да ценя думите- да си жив и здрав!!!И да ценя и мъжът ми.Защото през годините и ние сме имали много перипетии, докато си свикнем, дажи съм си тръгвала с бебе на ръце и 10 часово пътуване
А и мъжът ми порасна.Особено след миналогодишното ми боледуване, когато чакаше да му кажат дали ще оживея.Аз и бебето в мен.Лошо е, че мъжете малко късно оценяват жената до тях, но наистина Мамо Це е права трябва ние да им се наложим.Аз моят мъж го взех, когато беше на 30 и мога с гордост да кажа, че от малко егоист човек, го накарах да мисли и за други освен него.Свършвам, че се отплеснах.Съжалявам, ако съм ви досадила, но ми дойде отвътре да ви споделя.
Моят любим дядо почина януари 2009, до последно гледаше с каквото може да е полезен и да помогне, не се даваше на рака. И много ми тежеше че не можах да го видя в болницата( той уж не беше толкова зле като влезе, а за 3 дни почина) ,разболях се от един гаден вирус точно тогава и не посмях да отида.
.... Но при вас много ми се иска да не са така нещата, и съм оптимист, макар да не познавам мъжете ви....Да за съжаление някои са такива, и моя включително, но ето аз за 3 години и малко виждам разлика, виждам промяна, и то промяна, която знам, че е заради мен..Моя мъж също не е имал пример в живота си, майка му е починала от рак като е бил на 10 и самият той казва, че тогава е свършило детството му, свършил е живота за него...Баща му имал проблеми с алкохола и 5 години след това също починал, баби, дядовци и те. Как се е оправял само той си знае, но постепенно е станал пълен, ама пълен егоист.... Много трудни моменти сме имали и може би още много ще ни предстоят, но не се предавам... Научи се като ходи до магазина да ми звъни дали и аз искам нещо, научи се да не яде сам, да не си купува само за него, научи какво обичам и какво не, като идват гости им предлага почерпка 
и мноооого други неща, които в началото ме побъркваха защото аз смятам за нормални...Постепенно се научи да се грижи за детето и сега са неразделни 
Но явно има някакъв стрес от болници, защото всичките му близки са починали там и сега като бяхме с детето в болницата ми скъса нервите, не стига че малко ми бяха останали...Изобщо не искаше да идва, нито да ми носи храна, донесе ми домашните дрехи, които бяха за пране, повечето неща пък с дни не се сещаше да ми ги донесе, не искаше да стои там да чака да изляза (защото се излиза само като заспи детето) и разни други такива, просто щях да полудея...Сетих се, че и като раждах беше така, дойде 3 часа след раждането, на изписването го чакахме с бебка 2 часа, аз умряла от глад, какви цветя, какви чудесии.... На моменти и на мен просто ми писва и съм като вас, няма как, но такива сме си ги избрали ( и любимия лаф на майка ми - "Маме, ти си го избра") Бъдете силни, вярващи и упорити, заради вас и заради децата ви 
