Живи и здрави да растат децата, щастливи, обичани, умни, добри и само радост да носят на мама и тати!!!!
Хубав празник!!!!!!! Оле, да се отчетеш най-подробно после как е минал вашия ден ден!!!!!!Само да внимаване след време това да не го кажат нашите снахи, че тогава ще стане страшно.......
Да, неприятно е, когато мъжете ни се сещат за куп неща.....Сами, не да бъде изпросено от нас....Но от друга страна ние също не сме идеални? Често ми иде да набия мъж си, но сигурно и на него му иде понякога да стори същото с мен.......Не сме съвършени. Нито ние, нито мъжете......Отчитам,че сега ние сме по-уязвимите - седим си в къщи, гледаме мънкащи деца, колики, зъби, прохождане, домакинство, болести.....Въртим се постоянно в един омагьосан кръг на ежедневие, сивота и монотонност......Но...така ще докато не ни поотраснат бебета......Лесно майка не се става - колкото и шаблонно да звучи........Ако беше лесно нямаше да има изоставени деца, нямаше да ги има голяма част от абортите.....Защото едно дете е преди всичко посвещение. Посвещаваш му цялото си време и цялата си същност, а и цялото си тяло.......Скоро гледах по тв някаква класация за най-депресиращите професии в света. Не си спомням как точно бе първата тройка вече, но там - или на 1 или на 2-ро място бе гледането на малки деца.
Хубавото е,че колкото и да ни е трудно на моменти да повярваме, но този период ще свърши. И пак ще имаме време, и пак ще има разнообразие......Въпросът тук е как да се съхраним докато дойде този период. Отчетните теми и форумът са един от начина за терапия в този период. Затова е хубаво да се изслушваме, да си помагаме, защото всички се печем на един огън и всяка минава през едно и също....А когато знаеш,че не си сам - положението става малко по приемливо. Хубаво е да имаме наши кътчета на оазис, където да забегнем......Да направим нещо за себе си, да си се поглезим с някакъв шопинг - дори това да е 1 шоколад, да не се занемаряваме - както външно, така и вътрешно......Тук според мен помагат и разговори с приятелки, които нямат деца....Понякога и ние сме странни същества.....Уж ни писва от бебешките работи и проблеми, а въртим-сучим разговорите ни постоянно са за децата ни. Та...имам си една приятелка без деца - с нея си говоря на тема екскурзии - къде е ходила, какво е видяла, тя ходи на опера, балет - после ми разказва, сега я чакам да се прибере от Германия и пак да разказва.......И парадокса тук е,че аз завиждам на нея за социалния живот, който води, тя пък завижда на мен,че имам деца.......То човека не можеш да го разбереш въобше какво иска......
Аз напр. се абонирах за първи път тази година от детството насам. Санома Блясък имаха промоция и се абонирахме за Журнал за жената, Кулинарен журнал, Журнал за здравето и двете Нешънъл Географик - за деца и за големи. 5 списания за 80лв. цяла година. Евтино, полезно, приятно, интересно - като чета нещо приятно и се откъсвам поне за малко от ежедневието.
Та всеки си има своето разковниче.......Но пък и вече животът ни няма да е същия - станали сме майки, имаме деца, приоритетите ни вече са други, научаваме се да казваме Не на определени неща, но пък и трябва да бъдем креативни за да намерим най-добрия изход за точно нашето семейство. Ние преди Сами много пътувахме.......От 2 години сме занимарили много това нещо.....Сега обаче чакам да се постопли малко и да тръгнем отново по пътищата. Ето, Сами е пораснал, вече позволя да го мъкнем с нас, и смятам поне в месеца веднъж да бягаме от къщата си.........Една позната-страстна планинарка ни е обещала да ни заведе на Седемте Рилски езера.....Направо се чудя - те са до нас, а ние още не сме ги посетили.....Но време има за всичко.......
Та така.......Смятам,че трябва да действаме и да не позволяваме депресията да стане постоянна наша приятелка. Нека са ни други дружките.......Пред мъжа си отстоявам моето - кога успешно, кога не, но в общи линии не мога да се оплача. Всеки си има своите приливи и отливи, не си струва понякога за дреболии да си тровим живота........Като му писне понякога на моя мъж му казвам - Като е искал идилия и спокойствие - да не се е женил въобще........Но пък то и каква идилия и спокойствие биха били това е друга тема за разговор........Та кой каквото си няма за това мечтае.........
Не си мислете, че е лесно.....До скоро и аз бях в депресия някаква.......Но....не е важно къде си бил, важно е къде си сега и къде искаш да бъдеш......Та аз не искам да живея постоянно в дупки и ями.....Затова....разрешението е само в нашите женски, крехки ръце.....И да покажем на практика,че ние сме силните и можещите, и от всяка една ситуация можем да излязем с достойнство и помъдрели.......Смятам,че една жена без мъж си може да живее, но мъжа без жена - едва ли.....Колкото и да се правят на супермени - мъжете повече от нас искат уют, искат жена, искат стабилност, искат семейство......Но поради ред причини те никога не биха го казали и показали.....Обяснила съм на мъж ми,че при раздяла ни едно дете няма да види, но ще искам стабилна издръжка от него....Да си прави сметка........Радваме обаче едно - на практика като съпруг моя мъж търпи критика, понякога тази критика е всекидневна,а желанието да го набия - ежеминутно, но .....като баща на децата ми - нямам никакви забележки. Просто идеалния баща е той за мен.
Ох....изивинете много.........Просто искам да си вдъхнем кураж една на друга........Че животът не е лесен - не е лесен, но понякога и ние допълнително си го правим сложен......Та ако може каквото зависи от нас за да е по-добър да го сторим, пък......да става каквото ще става......

И....писах аз и във фейса......Ама и тук да си кажа......Имам пълна къща с болни деца.....Да ми е честито, весело е у нас, който иска - да заповяда с лимони и мед!!!!!!!!
. До май месец някъде трябва да сме останали на кърмене само вечер или евентуално и сутрин, че да почва на ясла да ходи уж...
Само като ме види и грее. Ако ме няма 5 минути започва да крещи и плаче и после директно си вдига блузата 
И най-важното всеки ден ми казва че ме обича и ми къса цвете от градината/ ако има/. По този случай не търся от него нищо по разни поводи и си го обичам и аз него 

Някак съм много директна и никога не мога да се направя на по-слаба, за да привлека внимание, съчувствие... Даже винаги споровете са ни такива: "аз с всичко мога сама да се оправя, не е в това въпросът, въпросът е ТИ с какво ще ме оставяш да се оправям сама и защо..." 
И е такъв съвършен кавалер за абсолютно всяка жена - близка, далечна, позната, непозната, хубава, грозна, той не прави разлика между хората и уважава еднакво всички... Мисля, че на доста хубави неща ме е научил, но също така е вдигнал много летвата за всички мъже, които искат да имат нещо общо с мен, та и това се оказва проблем 