Бихте ли празнували Бъдни вечер или Коледа в ресторант?

те сърмичките са на Бъдни вечер, тя говори за Коледа 

Не.
Не ми е приятно да съм сред непознати на подобни празници.


Точно  
Ние винаги сме повечко хора, всички участват в приготвянето, така че не се усеща никакво натоварване  

Не не бих празнувала тези празници там.Нашето семейство по принцип си имаме традиция събираме се всяка година на коледа смисал по домашно.Има коледари музика,песни ....винце , а за нова година по бих възприелана ресторант, все пак коледа е семееен празник а нова година с приятелите

Не, не бих. Поне на тези празници да си останемв къщи! Събираме се много хора, децата чакат с нетърпение. Не бих се чувствала комфортно сред непознати,както е казал някой по-долу.

Не. На тези празници от години имаме традицията да се събираме природителите ми.

Коледа- да и сме го правили.
Бъдни вечер никога.

Как да ги подбирам според теб?
Живея на главната улица в Пловдив,центъра е моя квартал.Когато излизаме ,посещаваме "кварталните кръчми",      т.е. ,тия ,които са в централната част.
Предполага се ,че все пак като най-посещавани,за разлика от наистина кварталните, ще предлагат и по-добро меню.
Е,не знам на други дали им харесва,но аз определено не съм очарована.
А да тръгна по кварталите да търся сносна кръчма...        няма как да стане.
А и пак казвам,за мен това е семеен празник и хич не ми се гледат чужди пиянски физиономии.
В останалите 360 дни на годината има достатъчно време за това...   

А на който му харесва,моля...защо трябва да се засягате от моите предпочитания?!   

Ей това винаги ми е било много интересно по отношение на истерията около празнуването задължително навън на Нова Година:) Сякаш точно в този ден някой ти казва " ей сега ТРЯБВА да си на купон и ако не си си задръстен".
Ми никога не ми е било купонджийско на Нова Година, мн по- ми е на някой рожден ден.
Точно на Нова Година обичам да сме си ние само:–)

честно казано по-добре в ресторант, отколкото да се опитваме да спазваме разни традиции, просто защото така е редно, а на никой да не му е приятно.. на мен пък не ми се ходи у свекърва ми на коледа! 

А що трябва да ходиш при свекърва ти?

Аз за толкова години - 28- една единствена година съм била при нея. Сега вече я няма - лека и пръст, но никой не ме е задължавал. Ходила съм там, където на мен и децата ми, а съответно и на съпруга ми е било най-приятно. Защото той предпочиташе и предпочита все още семейството на моите родители. Друг е въпроса, че от две години - техните ги няма. Но и докато ги имаше - изборът си беше само наш...

Бъдни вечер и Коледа винаги сме празнували у нас, или от както сме заедно със съпруга ми, да се съберем при моите родители или при баба ми.
Нова година, няколко поредни години ходим нанякъде, събираме се компания, но винаги в домашна обстановка.

Всеки работен ден обядваме на ресторант и минимум веднъж в седмицата вечеряме на ресторант. За нас това е нещо ежедневно и обичайно, докато Коледните празници не са нещо обикновено - обожаваме ги и искаме да сме си на тях у дома.
Много по-уютно, приятно и задушевно се чувстваме, въпреки наистина наличието на повече ангажименти и "врътня".
Имаме си традиции и не ги нарушаваме.
Започваме от 20-ти /всяка година/ - това е времето за приятелите, които не са ни общи /т.е. всеки излиза със своите приятели - на обяд или на вечеря - т.е. на заведение/. Обикновено по това време са и служебните партита, но тази година няма да ходя, защото точно на този ден ще празнувам с мои близки приятели техен повод.
На 24-ти мъжът ми готви всичките постни манджи /питка, сърмички, боб и т.н./, подреждаме заедно масата, палим свещи, а точно в 12 ч. под елхата поставяме подаръците.
На 25-ти на обяд гостуваме на леля ми или на моите родители. Вечерта празнуваме четиримата вкъщи /с канелени бисквити, щрудел и мляко с какао/ и доразглеждаме подаръците, докато гледаме Коледни филми.
Следващите дни до Нова година са дните за събирания с общите близки и приятели - гостуваме у свекърва ми, малката ми зълва ни гостуват, излизаме с близки семейства и т.н.
На Нова година вече няколко години, с изключение на последната /бях много болна и си останахме сами/ се събираме у нас с кумовете и празнуваме заедно - децата играят, мъжете пазаруват, ние с кумата готвим и пием винце /още от сутринта на 31-ви сме започвали понякога и изкарваме да вечерта на 1-ви. Преди да заминат да живеят в чужбина, семейството на голямата ми зълва изкарваха с нас Нова година на вилата, заедно и с още няколко приятелски семейства.
На 1-ви вечерта ни гостуват моите родители.
После имаме разни Васковци, Йордановци, Ивановци, Ивовци и т.н., та ние ходим по гостита и купони и след 10-ти влизаме в обичайното русло.
По отношение на подготовката, която реално е най-трудоемката част, която притеснява повечето хора и затова избират вариант с ресторант, не се притеснявам. През останалата част от годината не се занимавам с домакинство, но точно тези дни ми е приятно - носи настроение и не е трудно, когато се събираме с близки хора и всеки участва в подготовката, без да се скатава.
Това са си нашите традиции и не виждам нищо лошо в тях. И без това, в забързаното ежедневиепочти не успяваме да останем по-дълго у дома или да се съберем с близки по домашному /през годината винаги излизаме с приятели навън и максимум 1-2 пъти да ни идва някой на гости/.

И аз не обичам това изтерясване по Нова Година.
Мразя да ходя на ресторант точно тогава .
В ресторантите се събират страшно много хора , различен тип хора .Някой от тях твърде шумни и не ми понасят пиянски истъпления .Да не говорим че в бг ресторантите твърде много се пуши , едвам изтрайвам до полунощ .За храната по нова година да не говорим.
Децибелите от музиката също ми идва в повече.
Ходила съм естествено , но просто не ми е по вкуса.
Предпочитам да празнувам в по тесен ръг от приятели на по спокойно и не телкова задимено място.Да се видим и да може да си чуваме приказката.

Бъдни вечер у дома, Коледа - с удоволствие на гости или на ресторант.

ами по много причини - от една страна мъжът ми непрекъснато ми обяснява каква чудесна традиция е да се ходи у майка му на бъдни вечер, от друга страна, досега се съгласявах да ходим там, макар че ми се искаше да отидем евентуално и при моите родители някой път, но не стана, и по тази причина сега като че ли се подразбира, че ще прекарваме винаги там празника... тази година за първи път казах на мъжа ми и семейството му, че предпочитам да си останем вкъщи с бебето, да сме си тримата и да си създадем наши традиции и всички ме се разсърдиха и ме обявиха за егоистична..

честно казано наистина бих предпочела да отида някъде навън...