Галя и от мен една виртуална 
-ка. За такава болка наистина няма думи, които да утешат!
-ка. За такава болка наистина няма думи, които да утешат! - Публикувана: 16 дек. 2010, 15:33 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2012, 17:20 ч.
загубих най-скъпото ми човече
Здравей Галя, на кратко ще ти опиша моята история, за да разбереш, че съветите, които ще ти дам са от човек,преживял същата мъка като теб.
Беше 06.09.2010г. - национален празник,почивен ден.Имах момиченце на 5г.-Валерия, тя ми каза че с баща си ще слязат пред входа да играят,обу се, излезе и..... повече не я видях.Не, видях я след около час, но тя беше покрита с чаршав.Накратко - докато баща и се обуе тя е тръгнала да слиза по стълбите, имало отворен прозорец и се е надвесила.Мъжът ми я намира долу, с линейка отиват в шокова зала, но не я спасяват.И така нашето ангелче е на небето.Стана толкова неочаквано...Задавам си толкова много въпроси на които няма отговор...Чакат те тежки моменти, знам, няма да те лъжа, че всичко ще е наред, но помни - ако решиш да се отдадеш на мъката, тя ще те унищожи. Не забравяй, че има хора около теб, които не искат да те загубят.
Аз все още не мога да се съвзема напълно, но знам че връщане назад няма. Трябва да продължа напред, колкото и да ми е трудно.Мисля че това се отнася и за теб. Знам,че сега ти е много трудно, знам че постоянно очите ти са със сълзи, знам че изпитваш гняв към този скапан живот, но се опитай повече да гледаш към бъдещето.Нашите ангелчета Емко и Вали няма да се върнат, но те ще ни помагат отгоре.
Съветвам те ако работиш да вложиш вниманието си към работата, повече време бъди с колегите!
И на мен още ми е трудно да превъзмогна болката, но още не е късно да имаме други дечица.
И ще завърша с една мисъл на Чърчил:"Ако минавате през ада, не спирайте да вървите!"
За съжаление ние сега минаваме през най-големият ад за една майка, но няма да се предадем - обещай ми.
Беше 06.09.2010г. - национален празник,почивен ден.Имах момиченце на 5г.-Валерия, тя ми каза че с баща си ще слязат пред входа да играят,обу се, излезе и..... повече не я видях.Не, видях я след около час, но тя беше покрита с чаршав.Накратко - докато баща и се обуе тя е тръгнала да слиза по стълбите, имало отворен прозорец и се е надвесила.Мъжът ми я намира долу, с линейка отиват в шокова зала, но не я спасяват.И така нашето ангелче е на небето.Стана толкова неочаквано...Задавам си толкова много въпроси на които няма отговор...Чакат те тежки моменти, знам, няма да те лъжа, че всичко ще е наред, но помни - ако решиш да се отдадеш на мъката, тя ще те унищожи. Не забравяй, че има хора около теб, които не искат да те загубят.
Аз все още не мога да се съвзема напълно, но знам че връщане назад няма. Трябва да продължа напред, колкото и да ми е трудно.Мисля че това се отнася и за теб. Знам,че сега ти е много трудно, знам че постоянно очите ти са със сълзи, знам че изпитваш гняв към този скапан живот, но се опитай повече да гледаш към бъдещето.Нашите ангелчета Емко и Вали няма да се върнат, но те ще ни помагат отгоре.
Съветвам те ако работиш да вложиш вниманието си към работата, повече време бъди с колегите!
И на мен още ми е трудно да превъзмогна болката, но още не е късно да имаме други дечица.
И ще завърша с една мисъл на Чърчил:"Ако минавате през ада, не спирайте да вървите!"
За съжаление ние сега минаваме през най-големият ад за една майка, но няма да се предадем - обещай ми.
за Емко...
за Валя...Мили майчета, не сте сами. Всички ние плачем с вас.
нямам думи просто ,много съжалявам ,че всеки ден ставаме все повече . 
Мили майчета Галя и nedeva.d, знам, че няма думи, които да ви утешат, знам, че всичко ви се струва някакси абсурдно и извън разума ... Поклон пред паметта на малките невинни душички 
Галя, а твоето малко човече в болницата е получило невероятно прозрение като ти е казало, че ще се грижи за теб ... но вече като ангелче ... Прегръщам ви ... Болката наистина не минава, но човек свиква с нея ...
Галя, а твоето малко човече в болницата е получило невероятно прозрение като ти е казало, че ще се грижи за теб ... но вече като ангелче ... Прегръщам ви ... Болката наистина не минава, но човек свиква с нея ...
И ще завърша с една мисъл на Чърчил:"Ако минавате през ада, не спирайте да вървите!"
Дано намерите сили да го прекосите ида продулжите!
и аз- това са дните от 16.12. до 10.01 - моето момченце се бори за живота си и ми каза МАМО НЕ МЕ ИЗОСТАВЯЙ..................Не съм жива , но не е това важното - важното е, че него го няма с нас тук. И голямото ми момче страда и мъжът ми - в мъката си обвинява мен, че съм го родила така - кошмарът е пълен - незнам как още мърдам , но това елудостта ми - още ме държи огромната ми любов към него и сега си мисля , че като продължавам отивам към него.
Чета и плача,плача за децата ни,които не са до нас,за всички майки които вместо да се радват че идва коледа им идва не да плачат,а направо да вият от мъка.Как ще карам тези празници без детето ми?Попитах другия ми син да направя ли елха,каза ми да.Правя всичко заради него,да почувства празника,а аз изпитвам огромна мъка,която не може да се опише с думи.Другия месец ще стане една година откакто го няма големия ми син,а все едно беше вчера.Колкото повече време минава ми става все по тежко,не е вярно че времето лекувало,за такава болка лек няма.Връщаш лентата назад,спомняш си какво е било,как го гледаш от малко човече докато стане голям мъж,а сега го няма до мене.Не мога да се примиря,че аз съм тук а детето ми не.Много ми липсва,много го обичам и не знам как ще продължа напред,дали ще мога.