поклон пред мъката ви майчици ... 
- Публикувана: 16 дек. 2010, 15:33 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2012, 17:20 ч.
загубих най-скъпото ми човече
ЧУВАЛА СЪМ ФРАЗАТА: "БОГ НАКАЗВА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧА" - ДАЛИ Е ИСТИНА 
??? И АКО Е ТАКА - ЗАЩО???
ВИЕ КАКВО МИСЛИТЕ?
??? И АКО Е ТАКА - ЗАЩО???ВИЕ КАКВО МИСЛИТЕ?
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ВАС, КОИТО СТЕ СЪПРИЧАСТНИ С МЪКАТА НИ!
НАШАТА КОЛЕДА ЩЕ БЪДЕ ЧЕРНА, НО ТРЯБВА ДА Я ПОСРЕЩНЕМ...
ЧУВАЛА СЪМ ФРАЗАТА: "БОГ НАКАЗВА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧА" - ДАЛИ Е ИСТИНА??? И АКО Е ТАКА - ЗАЩО???
ВИЕ КАКВО МИСЛИТЕ?
НАШАТА КОЛЕДА ЩЕ БЪДЕ ЧЕРНА, НО ТРЯБВА ДА Я ПОСРЕЩНЕМ...
ЧУВАЛА СЪМ ФРАЗАТА: "БОГ НАКАЗВА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧА" - ДАЛИ Е ИСТИНА
??? И АКО Е ТАКА - ЗАЩО???ВИЕ КАКВО МИСЛИТЕ?
Не мисля така, не мога да си представя, че родител обичащ чадата си ще ги наказва по този начин... не знам, аз изпитвам болка гняв, неописуем гняв.... Казват "Да не дава Господ", да не дава ама ето, че взима....защо му е на този Бог да се обгражда със страдание....защо му е да подлага на изпитание по този начин- жестоко е, жестоко и мисля че , че вселенския разум трябва да преразгледа основно приоритетите си
Та нали ние като родители знаем, че наказанията на децата ни не водят до по добри резултати, и че единствено добрата дума , милата постъпка правят детото послушно....
Здравейте,
Включвам се и аз като майка, загубила своето ангелче - малко преди да навърши 3,5 години дъщеричката ми падна от терасата на третия етаж...
Това се случи преди малко повече от две години и от тогава преминах през всички фази - на отричането, на гнева, на апатията, на депресията...Постепенно почвам да се уча да живея с тази болка, а винаги боли! Понякога нямам сили дори да живея...както и да е, всички майки, претърпели загуба знаят за какво говоря. Искам да споделя това, което ми помогна да се съвзема от този кошмар:
1. Успях да престана да си мисля: "Защо на мене, аз съм добър човек, аз не го заслужавам" и т.н.
2. Въобще престанах да се питам "Защо" и "Как" (случая е много странен, терасата е с високи стени, няма стол или нещо друго)
3. Приех, че това е моето изпитание в живота и урока, който да науча - да загубя най-скъпото и да живея след това
4. На база на всичко до тук станах много цинична в отношението си към живота, но пък и оцелях!
Дори си смених работата, за да не знаят новите колеги какво ми се е случило. Заровила съм го дълбоко...и така!
Между другото няколко дни преди преди случката отворих този форум - без никаква причина, ей така и ревах като магаре! След няколко дена разбрах защо съм го направила - просто явно картите са били хвърлени
На всички мами, претърпели загуба - поклон пред болката ви! Прегръщам ви!
Включвам се и аз като майка, загубила своето ангелче - малко преди да навърши 3,5 години дъщеричката ми падна от терасата на третия етаж...
Това се случи преди малко повече от две години и от тогава преминах през всички фази - на отричането, на гнева, на апатията, на депресията...Постепенно почвам да се уча да живея с тази болка, а винаги боли! Понякога нямам сили дори да живея...както и да е, всички майки, претърпели загуба знаят за какво говоря. Искам да споделя това, което ми помогна да се съвзема от този кошмар:
1. Успях да престана да си мисля: "Защо на мене, аз съм добър човек, аз не го заслужавам" и т.н.
2. Въобще престанах да се питам "Защо" и "Как" (случая е много странен, терасата е с високи стени, няма стол или нещо друго)
3. Приех, че това е моето изпитание в живота и урока, който да науча - да загубя най-скъпото и да живея след това
4. На база на всичко до тук станах много цинична в отношението си към живота, но пък и оцелях!
Дори си смених работата, за да не знаят новите колеги какво ми се е случило. Заровила съм го дълбоко...и така!
Между другото няколко дни преди преди случката отворих този форум - без никаква причина, ей така и ревах като магаре! След няколко дена разбрах защо съм го направила - просто явно картите са били хвърлени
На всички мами, претърпели загуба - поклон пред болката ви! Прегръщам ви!
Съболезнования и от мен, настръхвам като чета, все повече се замислям за съдбата, и предначертания всеки му път, затова колко сме безсилни хората.Този форум е безценен, незнам какво бих правила без вас мили мами, приятелки по съдба, силни прегръдки за всички ви, нашите деца ще са винаги в сърцата ни,докато дишаме.
Canave,ужасно е да загубиш дете!Няма думи за утеха,няма лек за болката!Всяка загуба за една майка боли еднакво силно,аз не си видях бебенцето което 9 месеца носих и чаках да прегърна,а дори не го видях и сега няма миг в който да не си го представям как ли щеше да изглежда,какъв щеше да стане!?А пък да го гледаш и обичаш с години и да се случи такава нелепа смърт е смазващо!Възхищавам ти се за силата,която показваш с думите си! 
Благодаря на всички ви мили майчета,нямах нет и не съм писала за което ме извинете.
Не минава и секунда да не мисля за него много е тъжно,празно,самотно и тихо в къщи
,ужасът е пълен и за капак Коледа каква Коледа кви празници аз дори нямам сила да гледам света през прозореца
не знам дали съм жива,не знам дали ми останаха очи и сълзи,знам само че моето ангелче го няма.
Направих му елха на гробчето-ЗАЩО трябваше да е там тази елха?
Купих му подарък-пак там го занесох.
Пожелах му весела Коледа и го помолих ако види Господ да му каже че иска при мама и да си дойде,да го помоли да не взима
повече дечица при себе си,защото болката е неописуема и никои не я заслужава на този свят,а всички майки страдат най-силно за
своите дечица.
Извинете ме но дори не мога да ви пожелая нещо за празниците защото знам как се чувствате-мога само да ви 
Не минава и секунда да не мисля за него много е тъжно,празно,самотно и тихо в къщи
,ужасът е пълен и за капак Коледа каква Коледа кви празници аз дори нямам сила да гледам света през прозореца
не знам дали съм жива,не знам дали ми останаха очи и сълзи,знам само че моето ангелче го няма.
Направих му елха на гробчето-ЗАЩО трябваше да е там тази елха?
Купих му подарък-пак там го занесох.
Пожелах му весела Коледа и го помолих ако види Господ да му каже че иска при мама и да си дойде,да го помоли да не взима
повече дечица при себе си,защото болката е неописуема и никои не я заслужава на този свят,а всички майки страдат най-силно за
своите дечица.
Извинете ме но дори не мога да ви пожелая нещо за празниците защото знам как се чувствате-мога само да ви
