Ами намерете някакъв компромисен вариант.
На моята сватба първо уточнихме бройката на гостите (до 50, барабар с нас от близката рода) и... то не останаха кой знае колко свободни бройки.
Поканих си приятелите. Нямаше хора, които не познавам, или пък не съм виждала от години.
На моята сватба първо уточнихме бройката на гостите (до 50, барабар с нас от близката рода) и... то не останаха кой знае колко свободни бройки.
Поканих си приятелите. Нямаше хора, които не познавам, или пък не съм виждала от години. 
Толкова исках да го избегна, но моя тати каза "Аз имам едно дете, искам всичко да е ок", а свекър ми каза "Аз на дъщеря ми (по-малка е от мъжа ми) съм направил сватба с всички приятели, такава ще е и на сина ми"... И ние се съгласихме, но пък си поканихме и всички наши приятели, които искахме, макар че те бяха 1/3 от останалите гости. Важното е сватбата да е хубав ден, а не изпълнен с нерви от това кой, какво и защо! 
, бая народ се е веселил с тях на този паметен ден, и поне половината от тях и двамата ми родители никога не са видели. Преди години някакъв се обадил на домашния телефон и казал на майка ми, че е на баща ми 3-ри братовчед, трябвало да го помни от сватбата им /тогава преди 20-на години/ и поискал услуга /финансова/. Майка затворила. 
. Така е било едно време.. не мога да си представя да съм на 25-30 г и нашите да ми плащат каквото и да било 
. Още повече пък сватбата. А по темата - според мен никой, абсолютно никой друг няма думата (относно кой, кога и защо ще присъства или няма на сватбата), освен самите младоженци. 
А нещата по темата се изясниха..При такава ситуация,в която аз плащам,дала съм куверт и майка ми е реишила с този тон да наложи мнението си-не,не бих поканила далечните приятели,които не познавам.Ако не съм затруднена финансово,ако тия хора не са ми неприятни,ако не правя сватба с най-близиките,а сватба по-скоро средна по обем и най-важното ако майка ми нормално ме помоли да поканя някого,а не да се налага по тоя груб начин-да,бих,но при тия обстоятелства-не! 