Как реагирахте или бихте реагирали?

  • 6 966
  • 89
  •   1
Отговори
  • планетата Земя
  • Мнения: 2 218
Много близки хора ме посъветваха,че детето трябва да го водим на детски психолог или педагог.По-скоро второто,а първото ако се наложи.Разговорът ни не беше изобщо такъв.Изведнъж го казаха това нещо.Явно са го намислили да ми го кажат.Много се притеснявали за поведението му.За мен също се притеснявали.Отговорих,че ние също сме обмисляли възможността /истина е/ да говорим със специалист и да ни насочи за правилната реакция в момент на истерия.Че не сме малки деца и сме премислили всички възможности.И приключих разговора,защото ми стана неприятно.Скоро пак ще се видим и пак ще зачекнат темата,а съвет,насоки и укор от тях не искам.
За да даваш съвети в такава ситуация,според мен трябва да е налице поне едно от трите неща
-да си имал такова дете или поне да имаш контакт изобщо с деца,за да може да разграничиш нормалното от ненормалното поведение
-да си специалист-детски психолог,педагог или подобно
-или поне да прекарваш повече време с детето,за да си наясно какво провокира нервността,плачът и непослушанието

# 1
  • Мнения: 2 510
Теб какво те безпокой относно детето?

# 2
  • Мнения: 2 327
Кажи им че вече сте запазили час, говорили сте със специалист или ви предстои, ако попитат какво става. Хората може наистина да са загрижени за вас, но ако не ти се споделя с тях ги отрежи.
Аз не знам как бих реагирала. Ние си ходим на психолог и на какво ли още не Simple Smile Мен по-скоро ме питат зашо водя детето по такива неща, като то си е наред и нищо му няма...

# 3
  • планетата Земя
  • Мнения: 2 218
Снежа,когато иска нещо започва да плаче,като не го получи започва още по-силно да плаче.Това при положение,че не го получава колкото и да плаче и винаги е било така.Гледаме го сами+яслата и няма лиготии от баби и дядовци.
Другото е,че като му кажем,че нещо не може да го прави,защото ще се удари,падне,или хапне нещо,защото днес вече е ял сладко,или да гледа детско,защото днес вече е гледал доста детско,започва да го прави въпреки това.Знае,че не трябва,но продължава
И съответно като не получи желаното нещо започва една театрална истерия с много рев и тръшкане.И пак знае,че няма да го получи,въпреки тръшкането.
Има дни,през които се разбираме с една дума.Но някой дни е много крив миличкият

Stun ,явно си в час.На детски психолог ли да го заведем?Ценно ще ни е,ако ни даде насоки за реакция,за да не стига до истерия.Или да ни каже къде грешим ние,че се стига до това

# 4
  • Мнения: 1 446
Аз съм за психолог, ама много добър. Според мен няма нищо лошо човек да се допитва до специалисти.

# 5
  • Мнения: 2 553
Винаги ли се е държал така ? Питам, защото дъщеря ми имаше подобен период, но отмина .

А по темата - ако са ми близки хората и познават детето, не бих се обидила и разсърдила. Но по твоята реакция съдя, че не са ти близки и ти е неприятно да обсъждаш тези неща с тях. Учудва ме при това положение факта, че те са си позволили да изкажат мнение. Тъпо, но има такива хора - аз съм от тях  Rolling Eyes Когато видя нещо според мен нередно, и имам, според мен, правилен съвет, често не успявам да го задържа за себе си ... Но е с най-добри чувства, наистина.

Успех и съвета ми е, ако се колебаеш за психолог - заведи детето. Ти си майката и усещаш от какво има нужда. И да не помогне, и да е ненужно - няма да навреди  Hug

# 6
  • Мнения: 2 510
Може да посетите психолог / по- скоро заради вас/ и все пак детски който е виждал и работел с много деца.
Просто си има и деца с "характер".
Защо не пробваш да му дадеш това което иска, а не "не". Разбира се, говоря за нещо което не е опасно.
От горе написаното, ако е точно не виждам нищо обезпокоително, но започнала ли си да се съмняваш за психолог е добре да отидеш за твое успокоение.

# 7
  • Мнения: 567
Бих казала на тези хора,ако са мои познати(приятели),че детето си мое и аз ще реша кое е правилно за него.Моя син също е на 3 години и ми прави понякога сцени,особено когато не стават нещата така както на него му харесват,крещял е,биел ме е,сядал е на земята...но никой не ми е давал такъв съвет и ако някой го направи наистина няма да ми стане приятно и определено бих го показала на съответния човек.
Не мисля,че е необходимо заради по-буйния характер на детето е необходимо да го водя на психолог.
И да ми дадат някакви съвети и да се опитам да ги приложа съм убедена,че синът ми пак ще си реагира тези си прояви на инат.Мисля,че това минава с възраста.

# 8
  • Мнения: 2 327
Аз моя го водя на психолог, но е по съвсем друга причина. По принцип на 3 години не знам какво може да ви каже педагог. Все пак не става въпрос да научите детето на нещо, а за поведението му до колкото разбирам.
Честно казано посещенията при психоложката му и на мен ми носят успокоение Simple Smile Та препоръчвам и за родителите. Макар че така описаното от теб поведение не ми се вижда нещо нередно, със сигурност ще получите ценни съвети ако се обърнете към специалист.

# 9
  • Мнения: 2 510
Аз мисля, че тук говорим за авторката, а не за детето.
Никакви съвети за детето не мога да дам.
Дали би ми било неприятно. Определено - да, за когото и да е човек.
Все пак не съм сляпа и добре мога да преценя кое е приемливо и кое не, но съм имала и случай за нещо точно обратното когато моя приятелка се беше разсърдила на сестра си, че забелязала нещо в нейното дете и не й го е казала. Нещата отдавна са минали благополучно.
Аз не мога да казвам лоши истини в очите. Това не винаги е добре.

# 10
  • Мнения: 139
Зависи кой ми го казва, зависи как и зависи защо. Тези неща обикновено се усещат. Понякога са казани с искрена загриженост и е добре думите да се вземат под внимание и да се проверят. Друг път са си махленски приказки, незаслужаващи внимание.
Ако подобно поведение протрахира повече от няколко месеца, май си е повод за сериозно притеснение и активно търсене на детски психолог/невролог/психиатър.

# 11
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 522
Milena___ , не виждам нищо притеснително в поведението на детето ти. Всеки има право да има лоши дни, в които е по-капризен, по-емоционален и т.н. Съвет за психолог или педагог, от колкото и да са близки хора, не бих приела и опасявам се, бих реагирала доста остро и на принципа-който си има деца, решава проблемите си и тези на децата си.Другите да си гледат работата.
Ако има нещо, което те безпокои, можеш да се допиташ до специалист. Можеш да прочетеш и доста в интернет.
Помня, че моето дете също имаше такъв период, това е част от порастването. Среща се с нови ситуации и опитва да отреагира на тях с познатите нему оръжия. Нищо страшно. Peace

# 12
  • Мнения: 14 654
Ще им препоръчам да гледат техните си деца. Това при положение, че не им откъсна главите още на секундата. Зависи от настроението ми.

# 13
  • планетата Земя
  • Мнения: 2 218
Винаги ли се е държал така ? Питам, защото дъщеря ми имаше подобен период, но отмина .

Като изключим бебешкия му период,да,винаги е знаел какво иска и се е сърдел звучно,ако не го получи

Защо не пробваш да му дадеш това което иска, а не "не". Разбира се, говоря за нещо което не е опасно.

Ами,той прави много неща,които на другите им се струват опасни,но аз съм се убедила,че за него е ОК.Не му е забранени всичко и тотално.Хапва сладко,гледаа детско всеки ден,катери се всеки ден.Но са неща,за които сме стигнали до консенсус,че може и той знае какво може и какво не.И въпрек това иска и това,което знае,че е опасно.Ръката си счупи от чекнотене и пак
За мен поведението му  в границите на нормата.Имаме приятелчета с подобно поведение



И да ми дадат някакви съвети и да се опитам да ги приложа съм убедена,че синът ми пак ще си реагира тези си прояви на инат.Мисля,че това минава с възраста.

И на мен ми минават такива мисли през главата. Mr. Green

Лошото е,че тези съвети идват от майка и татко.И не мога да им дам игнор.Не искам да ги лъжа.Почти от както се е родил татко все му намира някакви кусури  ooooh!.Той е свикнал на други деца-кротки,добри,послушни.И всичко друго не е нормално

# 14
  • Мнения: 2 868
Предполагам, че близките ти намекват или натъртват, че не си възпитаваш (или не можеш) правилно детето. Нямат право, след като наблюдават ситуацията отстрани, а не са в нея.
За детето - въпрос на характер е според мен, опитайте се да нацелите правилния подход (или да ви го подскаже психолога), но коренна промяна не знам дали може да настъпи.
Но и вие някога отстъпвайте пред неговите желания, или предложете алтернативи.

Общи условия

Активация на акаунт