Е, в крайна сметка и психолозите трябва нещо да ядат...
- Публикувана: 22 авг. 2012, 15:21 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2012, 15:47 ч.
Как реагирахте или бихте реагирали?
На неговата възрадт не е ли време за градина?Яслата е до 3.
Градина ще започне септември месец.Сега ходи на ясла.При нас е така,че всички навършващи три години през годината тръгват септември месец заедно.
Ех,Бърди,веднага си познала ситуацията
Е, как, нали вече 12 години съм в същата
Сега малката е при свекърва ми и я е пипнал летния вирус и мъжа ми отиде да я вземе с колата. Майка ми ми се обади да ми каже да подсетя мъжа си да пусне климатика в колата като я вземе
Той понеже никога нямаше да се сети Давай по-лежерно с акълите им, по-дълго се живее така
... Понякога си заслужава човек да послуша мъдростта. Не е задължително препоръката за бой да се приема буквално, просто по-възрастните така говорят. А и лично аз не съм обиждала, когато баща ми е шамаросвал големия ми син зад врата. Представете си дядото да шамароса, какво чудо на чудесата ще да е било.
Мойта ме слуша щото има респект.И само мен слуша.Реве,прави се на интересна,но изпълнява каквото и кажа.Аз съм и майка-точка.Не ми е собственост,дете е,но съм възпитана да слушам майка си/до ден днешен имам респект,уважение и не смея гък да и кажа/и тя ще е така.
Права,крива-не ми пука.От нея не искам нито обич,нито признание.Искам да стане човек,да рзбира кое е зло и кое добро.Ако толкова има нужда от глезене-има кой да я глезонти.Аз не съм човека.Характер,манталитет-това съм аз и така виждам нещата.Няма да се извинявам или оправдавам на никого
Права,крива-не ми пука.От нея не искам нито обич,нито признание.Искам да стане човек,да рзбира кое е зло и кое добро.Ако толкова има нужда от глезене-има кой да я глезонти.Аз не съм човека.Характер,манталитет-това съм аз и така виждам нещата.Няма да се извинявам или оправдавам на никого
Милена, в началото реших, че за друго иде реч в темата. А то било за съвети от мама и татко... Хем няма как да прекъснеш контакт с тях, хем не ти се слуша. Нормално положение. Доста хора са така. Все пак родителите ти изхождат от позицията, че и те деца са гледали. Но днешните деца нямат много общо с едновремешните. Майка ми все ми казва как ние не сме били такива като малки. И до колкото имам спомени наистина беше така. Живели сме в различно време, сега има мноого повече дразнители за децата, средата не е особено здравословна, храната е все по изкуствена...
След като така и така смяташ да отидеш на психолог няма конфликт на интереси. Няма нужда да се карате и конфронтирате. Тъкмо после можеш да кажеш, че психолога изрично е забранил да се бие детето Така ще им затвориш устата за този проблем. При бъдещи подобни съвети - действаш по метода на Бърди.
След като така и така смяташ да отидеш на психолог няма конфликт на интереси. Няма нужда да се карате и конфронтирате. Тъкмо после можеш да кажеш, че психолога изрично е забранил да се бие детето
Така ще им затвориш устата за този проблем. При бъдещи подобни съвети - действаш по метода на Бърди. 
И моята майка ми каза да заведа детето на детски психолог. Аз не се обидих. По-скоро го приех като потвърждение, че наистина трябва да го заведа. Не че съм го завела де, нещо им нямам вяра на психолозите. Познавам няколко майки, които са водили техните деца-няма особен смисъл.
Моят също се тръшка (сега по-малко, след 3тта година се кротват малко), но е агресивен-към мен, баща му, понякога към децата. Така че не съм се съвсем отказала да го водя.
Хората даже ти показват, че мислят модерно, а не да ти дават някакви глупави съвети за възпитанието на детето.
Моят също се тръшка (сега по-малко, след 3тта година се кротват малко), но е агресивен-към мен, баща му, понякога към децата. Така че не съм се съвсем отказала да го водя.
Хората даже ти показват, че мислят модерно, а не да ти дават някакви глупави съвети за възпитанието на детето.
Ами нормално е между 2 и 4 години да са по-инатливи...все пак това е първият им пубертет.
Тогава осъзнават, че са отделни личности, че и те са АЗ, и виждат, че вече могат доста неща....
искат да опитат всичко, да направят всичко, да се почувстват значими....
Макар ,че моите бяха общо взето кротки, точно в този период намалихме в къщи забраните до минимум.За да не се чувстват постоянно ограничавани, а осезаемо да почувстват, че имат по-голяма свобода.Без риск за здравето и живота им, все пак,де...
Ако тези истерии не са всекидневни, и не затормозяват детето, не виждам смисъл от психолог.
Тогава осъзнават, че са отделни личности, че и те са АЗ, и виждат, че вече могат доста неща....
искат да опитат всичко, да направят всичко, да се почувстват значими....
Макар ,че моите бяха общо взето кротки, точно в този период намалихме в къщи забраните до минимум.За да не се чувстват постоянно ограничавани, а осезаемо да почувстват, че имат по-голяма свобода.Без риск за здравето и живота им, все пак,де...
Ако тези истерии не са всекидневни, и не затормозяват детето, не виждам смисъл от психолог.
Моето дете е абсолютно същото от както се е родило, така съм й свикнала на истериите и на характера, че дори не ми прави впечатление, на другите по-близки хора също. Това е просто характер и не виждам нищо, което психолога може да направи или постигне с такова дете. С тази разлика, че аз всичко давам и разрешавам, защото нямам сили да слушам ревове( сигурно ще ме укорите тук, но съм от глезещите майки). Наистина може би за хора, които не са имали такива деца е по-стряскащо, но е до свикване.
А като съвет какво да им кажеш- кажи им, че сте ходили на психолог и той е казал, че детето е абсолютно нормално( каквото и всъщност е
)
А като съвет какво да им кажеш- кажи им, че сте ходили на психолог и той е казал, че детето е абсолютно нормално( каквото и всъщност е
)
Сигурно е болезнено някой да ти каже, че като родител имаш нужда от помощ.
Но е полезно, друга гледна точка - един интелигентен човек ще го оцени и няма да се цупи.
Според мен детето е твърде малко, за да бъде водено на психолог, терапирано.
Във форума има много теми за тръшкането, много опит споделен.
Бих изчела първо него, после или успоредно да се консултирам АЗ с педагог или психолог какво да правя в такава ситуация - начини, реакции и тн
Но е полезно, друга гледна точка - един интелигентен човек ще го оцени и няма да се цупи.
Според мен детето е твърде малко, за да бъде водено на психолог, терапирано.
Във форума има много теми за тръшкането, много опит споделен.
Бих изчела първо него, после или успоредно да се консултирам АЗ с педагог или психолог какво да правя в такава ситуация - начини, реакции и тн
Милена ,и на мен не ми се вижда да има нещо сериозно и притеснително, но най-вече за ваше успокоение може да се консултирате с психолог. А колко до това и мои близки са ми казвали такива неща.Синът ми пие лекарства дълги години поради здравословни причини и много пъти са ми казвали" защо му ги дават","" защо тровя детето с тях ","теако били на мое място нямало да го тровят."И все едни такива от този род.Един единствен път само им отговорих: че от страни е много лесно да се дават съвети и ,че е много лесно да се говори така без да се е сблъсквал човек с проблема.Сега вече поне пред мен нищо не казват ,но пък и аз спрях да се ядосвам и да им обръщам внимание.Може и с добри чувства да са ми го казвали но ...
След първото и второто ти писание спрях да четата темата и пиша направо:
Нищо му няма да детето.
Днешните родители сме страшно чудо:веднага искаме научно обяснение на това или онова,или търсим някой да сподели нашата безпомощност.
Имаше период в който дъщеря ми направо беше за лудницата-писъци,тръскания.
Не се наложи нежелани роднини да ми изяснят картинката,самата аз бях изплашена.
Когато започна да прави така се шашнах,тя врещи,а аз плача.Така беше известно време.
След като ми мина шока си викам:Аз ще ти кажа.Вкарах тупкането по памперса.
Аз я шамара,тя крещи.
Светна една лампичка,чче така няма да стане:Тя врещи,аз я гушкам и извеждам някъде да е сама-коридор,хол.
Тя продължава да си прави нейното,и след 10-15 минути се оглежда и идва при мен.
Почистваме сълзите и сополите,дава ми целувка и сама отива в другата стая.
Чака да отида да я взема.
Така,че не е страшно.
Просто трябва време.
Нищо му няма да детето.
Днешните родители сме страшно чудо:веднага искаме научно обяснение на това или онова,или търсим някой да сподели нашата безпомощност.
Имаше период в който дъщеря ми направо беше за лудницата-писъци,тръскания.
Не се наложи нежелани роднини да ми изяснят картинката,самата аз бях изплашена.
Когато започна да прави така се шашнах,тя врещи,а аз плача.Така беше известно време.
След като ми мина шока си викам:Аз ще ти кажа.Вкарах тупкането по памперса.
Аз я шамара,тя крещи.
Светна една лампичка,чче така няма да стане:Тя врещи,аз я гушкам и извеждам някъде да е сама-коридор,хол.
Тя продължава да си прави нейното,и след 10-15 минути се оглежда и идва при мен.
Почистваме сълзите и сополите,дава ми целувка и сама отива в другата стая.
Чака да отида да я взема.
Така,че не е страшно.
Просто трябва време.
Добре де, нито сте виждали детето, нито го познавате и знаете за какъв тип поведение става въпрос, как така лесно решихте, че "нищо му няма, добре си е" 
Родителите на авторката нямат никаква причина да са злонамерени, все пак става въпрос за тяхната дъщеря и тяхното внуче... Освен това сигурно са от поколението, за което посещението на психолог, психиатър, и изобщо - търсенето на педагогическа помощ, беше срамно и недопустимо; за да превъзмогнат тези си предразсъдъци и да я посъветват да потърси специалист, може пък наистина да виждат нещо, което на майката и убягва
Не бих раздавала с лека ръка успокоения, самата авторка щом е пуснала темата, значи нещо я гложди и притеснява.
Психолозите не ядат хора, нито пък съветите им трябва да се спазват задължително, не виждам абсолютно нищо лошо ако авторката проведе една консултация.
По принцип съм много против човек да си вре носа в чуждите работи, но има неща, за които просто няма как да замълча, когато става въпрос за близки хора. Добре познат феномен е, че хората обичат да си затварят очите пред проблемите, и предпочитат да си живеят с "широко затворени очи". Има състояния обаче (болестни и други), при които факторът време е много важен за правилното диагностициране и лечение, при които мълчанието и ненамесата могат да бъдат направо осъдителни.
Родителите на авторката нямат никаква причина да са злонамерени, все пак става въпрос за тяхната дъщеря и тяхното внуче... Освен това сигурно са от поколението, за което посещението на психолог, психиатър, и изобщо - търсенето на педагогическа помощ, беше срамно и недопустимо; за да превъзмогнат тези си предразсъдъци и да я посъветват да потърси специалист, може пък наистина да виждат нещо, което на майката и убягва
Не бих раздавала с лека ръка успокоения, самата авторка щом е пуснала темата, значи нещо я гложди и притеснява.
Психолозите не ядат хора, нито пък съветите им трябва да се спазват задължително, не виждам абсолютно нищо лошо ако авторката проведе една консултация.
По принцип съм много против човек да си вре носа в чуждите работи, но има неща, за които просто няма как да замълча, когато става въпрос за близки хора. Добре познат феномен е, че хората обичат да си затварят очите пред проблемите, и предпочитат да си живеят с "широко затворени очи". Има състояния обаче (болестни и други), при които факторът време е много важен за правилното диагностициране и лечение, при които мълчанието и ненамесата могат да бъдат направо осъдителни.
Психолозите са надценени. Заведете го да му баят.
Моят като играе театри, му казвам, че Снусмумрик не обича такива работи, а той уважава Снусмумрик.
И вижте какво е за децата nature deficit disorder и дали не става въпрос за такъв случай. На моя нервичките се оправят, като го пусна на широка поляна.
Моят като играе театри, му казвам, че Снусмумрик не обича такива работи, а той уважава Снусмумрик.
И вижте какво е за децата nature deficit disorder и дали не става въпрос за такъв случай. На моя нервичките се оправят, като го пусна на широка поляна.
Препоръчани теми