Щом критиките са от мама и татко, много вероятно е да намират детето ти за разлигавено и да не одобряват как ти реагираш на истериите.
- Публикувана: 22 авг. 2012, 15:21 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2012, 15:47 ч.
Как реагирахте или бихте реагирали?
Предполагам, че близките ти намекват или натъртват, че не си възпитаваш (или не можеш) правилно детето. Нямат право, след като наблюдават ситуацията отстрани, а не са в нея.
Да,точно така.Баща ми казва,че не мога да го възпитам и като не мога то си имало хора за тая работа.Да отивам там.Колко пъти казвах,че не са наясно със ситуацията, за да дават непоискани съвети.Виждат го рядко за по 2 часа.
Другите баба и дядо му обръщат много повече внимание,имат и други внуци и казват,че е с характер нашинкият.
Ами,пак това ще им кажа,че не са в позиция да дават съвети.За първи път ни праща на детски педагог.Питам го-какъв педагог за три годишно и той вика ами психолог тогава.
Щом критиките са от мама и татко, много вероятно е да намират детето ти за разлигавено и да не одобряват как ти реагираш на истериите.
Да,трябвало бой..Като не става с бой много бой.А ние не искаме да го бием та и пребиваме
От първия пост някакси бях сигурна, че за родителите ти иде реч. Защото с майка ми имаме често пъти такива случки.
Първо да кажа, без да познавам детето ти, само от това, което си написала, нито от психолог, нито от педагог, нито от нищо не виждам нужда.
Второто е, че трябва да се тренираш да отстояваш пред родителите си всичко, което касае детето ти. Голяма борба е, аз я водя постоянно, имаме и разправии, и разговори с добро, и преговори, и сръдни, и цупене, но в крайна сметка след не знам колко години започна на майка ми да й увира главата, че аз съвети никога не отказвам и изслушвам с желание, но какво ще направя в крайна сметка решавам аз, а не тя.
Тоест, в този случай бих благодарила за съвета и ако след това ме попитат бих казала, че решението ми в момента е, че няма нужда от това. Ако си променя мнението, ще им кажа.
Честно да ти кажа, психолога повече може да помогне на теб да отстоиш мнението си пред родителите си - че за мен това се оказва най-голямата борба
Първо да кажа, без да познавам детето ти, само от това, което си написала, нито от психолог, нито от педагог, нито от нищо не виждам нужда.
Второто е, че трябва да се тренираш да отстояваш пред родителите си всичко, което касае детето ти. Голяма борба е, аз я водя постоянно, имаме и разправии, и разговори с добро, и преговори, и сръдни, и цупене, но в крайна сметка след не знам колко години започна на майка ми да й увира главата, че аз съвети никога не отказвам и изслушвам с желание, но какво ще направя в крайна сметка решавам аз, а не тя.
Тоест, в този случай бих благодарила за съвета и ако след това ме попитат бих казала, че решението ми в момента е, че няма нужда от това. Ако си променя мнението, ще им кажа.
Честно да ти кажа, психолога повече може да помогне на теб да отстоиш мнението си пред родителите си - че за мен това се оказва най-голямата борба
Може да не е бой, защо все да е бой. Ама и аз имам известни наблюдения върху близки как неадекватно се отнасят към истериите на децата и те - децата, вече 5-6-годишни, продължават да се държат все така истерично и лигаво. Не казвам, че твоето е такова, само споделям аз какво виждам. Може родителите ти да виждат същото.
Приятелите ти,които са те посъветвали за психолога имат ли деца,защото хич недолюбвам съвети от чужди хора.За много хора,които нямат деца или не са гледали-истериите и крясъците винаги са им в повече.
Ако сте убедени самите вие с таткото,че детето има нужда от консултация,то я направете задължително.
Иначе и дъщеря ми премина през всякакви периоди-тръшкане,посягаше да удря непознати деца,лягаше на тротоара и не мърдаше,захласваше се от инат,в смисъл ,че не беше от най-милите и кротки дечица.Съветвала съм се с психолог,близък приятел.Еми минаха и заминаха тези драми и сега почти на 5год. пак се тръшка понякога/но не така драматично!/,импулсивна е,енергична,но и ми е ясно,че няма да стане кротка.
Ако сте убедени самите вие с таткото,че детето има нужда от консултация,то я направете задължително.
Иначе и дъщеря ми премина през всякакви периоди-тръшкане,посягаше да удря непознати деца,лягаше на тротоара и не мърдаше,захласваше се от инат,в смисъл ,че не беше от най-милите и кротки дечица.Съветвала съм се с психолог,близък приятел.Еми минаха и заминаха тези драми и сега почти на 5год. пак се тръшка понякога/но не така драматично!/,импулсивна е,енергична,но и ми е ясно,че няма да стане кротка.
Може да не е бой, защо все да е бой. Ама и аз имам известни наблюдения върху близки как неадекватно се отнасят към истериите на децата и те - децата, вече 5-6-годишни, продължават да се държат все така истерично и лигаво. Не казвам, че твоето е такова, само споделям аз какво виждам. Може родителите ти да виждат същото.
Разбира се,че може без бой.Обаче моят баща като това разбира за възпитание и това му все в устата.
Опасявам се,че ще продължим с истериите и до първи клас ние
А,и изобщо не се засягам,че моето е такова-такова си е От първия пост някакси бях сигурна, че за родителите ти иде реч. Защото с майка ми имаме често пъти такива случки.
Първо да кажа, без да познавам детето ти, само от това, което си написала, нито от психолог, нито от педагог, нито от нищо не виждам нужда.
Второто е, че трябва да се тренираш да отстояваш пред родителите си всичко, което касае детето ти. Голяма борба е, аз я водя постоянно, имаме и разправии, и разговори с добро, и преговори, и сръдни, и цупене, но в крайна сметка след не знам колко години започна на майка ми да й увира главата, че аз съвети никога не отказвам и изслушвам с желание, но какво ще направя в крайна сметка решавам аз, а не тя.
Тоест, в този случай бих благодарила за съвета и ако след това ме попитат бих казала, че решението ми в момента е, че няма нужда от това. Ако си променя мнението, ще им кажа.
Честно да ти кажа, психолога повече може да помогне на теб да отстоиш мнението си пред родителите си - че за мен това се оказва най-голямата борба
Първо да кажа, без да познавам детето ти, само от това, което си написала, нито от психолог, нито от педагог, нито от нищо не виждам нужда.
Второто е, че трябва да се тренираш да отстояваш пред родителите си всичко, което касае детето ти. Голяма борба е, аз я водя постоянно, имаме и разправии, и разговори с добро, и преговори, и сръдни, и цупене, но в крайна сметка след не знам колко години започна на майка ми да й увира главата, че аз съвети никога не отказвам и изслушвам с желание, но какво ще направя в крайна сметка решавам аз, а не тя.
Тоест, в този случай бих благодарила за съвета и ако след това ме попитат бих казала, че решението ми в момента е, че няма нужда от това. Ако си променя мнението, ще им кажа.
Честно да ти кажа, психолога повече може да помогне на теб да отстоиш мнението си пред родителите си - че за мен това се оказва най-голямата борба
Ех,Бърди,веднага си познала ситуацията
Щом има проблем, хубаво е да се казва "право, куме, у очи". Разбирам, че на теб ти е неприятно, но и ти отчиташ, че има проблем в поведението на детето. А на много близки хора няма как да им е безразлично. Затова е нормално да ти го кажат. Това лицемерие, да си мълчим, за да сме си добри, аз не го приемам. Проблемът се решава като се назове, а не като си затваряме очите пред него.
Позволявам си да пиша в темата, защото едното ми дете е с много капризен нрав и не се ли внимава - истериите са сигурни. Та ако се е случило да се разиграе все пак истерия и някой страничен гледа, гледа, пък започне да дава съвети за психолог, наистина на него ще си го изкарам и няма да съм мила.
Но ако някой близък, който често вижда детето, системно наблюдава лошо поведение, мога да се замисля дали не е прав.
Но ако някой близък, който често вижда детето, системно наблюдава лошо поведение, мога да се замисля дали не е прав.
Това не е лицемерие да си мълчим,а да не си навираме носа в чужди проблеми.И без това е била притеснена майката,явно не е искала да си сподели с тези "близки".Щом и е станало неприятно,значи не е тяхна работа.Виж бабата и дядото няма лошо да си кажат мнението,те са наистина близки,но само и единствено майката и бащата могат да решат кое е добре за детето им.
Точно това имам предвид: "проблемът си е техен"!!!! Пък после - що хората били станали такива и такива. Ми щото всеки се е затворил в черупката си и не го интересува нищо, по-далеч от носа му. Ама мъж пребил жена си, ама майка убила детето, ама дете убило майка си..... ПРОБЛЕМЪТ СИ Е ТЕХЕН. 
А когато един ден проблемните деца станат проблем на цялото общество.....
Може би и Брайвик преди 30 г. е бил просто едно истеричино дете, ама кой ли го бОли оная работа за чуждите деца докато един ден не изби техните .....
А когато един ден проблемните деца станат проблем на цялото общество.....
Може би и Брайвик преди 30 г. е бил просто едно истеричино дете, ама кой ли го бОли оная работа за чуждите деца докато един ден не изби техните .....
Виж бабата и дядото няма лошо да си кажат мнението,те са наистина близки,но само и единствено майката и бащата могат да решат кое е добре за детето им.
Не съм много съгласна с това. Щях да се съглася преди години, когато имах едно дете, при това малко, при това - съкровище, което всеки трябва и е длъжен да харесва. Понякога си заслужава човек да послуша мъдростта. Не е задължително препоръката за бой да се приема буквално, просто по-възрастните така говорят. А и лично аз не съм обиждала, когато баща ми е шамаросвал големия ми син зад врата. Представете си дядото да шамароса, какво чудо на чудесата ще да е било.
На неговата възрадт не е ли време за градина?Яслата е до 3.
Моята щерка е буйно и щуро дете.Бабата и дядото "помагат" в разглезването.По психиатри не сме я повели все още.Според мен е рано-тя е на 4.
Като те тормозят тези хора ограничаваш контакта с тях и толкова.Драми излишни не прави.Ти си гледаш детето+бащата де.Като се намесят баби и ексалират нещата-моята е свикнала да рови в торби,да излиза до магазина с цел да и се купи нещо,с брат си да не дели дори вниманието на тати,баба и дядо.Аз съм строга и хич своеволия не позволявам.Да ми се тръшне в магазина и като мръсно коте ще я нарамя и скастря отвън.
Поискай помощ от таткото
Моята щерка е буйно и щуро дете.Бабата и дядото "помагат" в разглезването.По психиатри не сме я повели все още.Според мен е рано-тя е на 4.
Като те тормозят тези хора ограничаваш контакта с тях и толкова.Драми излишни не прави.Ти си гледаш детето+бащата де.Като се намесят баби и ексалират нещата-моята е свикнала да рови в торби,да излиза до магазина с цел да и се купи нещо,с брат си да не дели дори вниманието на тати,баба и дядо.Аз съм строга и хич своеволия не позволявам.Да ми се тръшне в магазина и като мръсно коте ще я нарамя и скастря отвън.
Поискай помощ от таткото
Такива като Брайвик даже обикновено са доста кротки,но това е друга тема.Голямо сравнение... 
А за проблемните деца могат да се изкажат личните лекари, педагозите/ даже още в детската градина/ примерно и да обърнат внимание на родителите,педагогическите съветници в училищата и най-вече самите родители.
А за проблемните деца могат да се изкажат личните лекари, педагозите/ даже още в детската градина/ примерно и да обърнат внимание на родителите,педагогическите съветници в училищата и най-вече самите родители.
Точно това имам предвид: "проблемът си е техен"!!!! Пък после - що хората били станали такива и такива. Ми щото всеки се е затворил в черупката си и не го интересува нищо, по-далеч от носа му. Ама мъж пребил жена си, ама майка убила детето, ама дете убило майка си..... ПРОБЛЕМЪТ СИ Е ТЕХЕН.
Права си,че е хубаво нещата да се казват,защото после става късно.Но знаеш,че всяка ситуация си е за себе си.Такъв съвет бих приела без грам да ме засегне от малко познати или от непознати.Те не са наясно с нещата и са в правото.
Но пък от моите родители такъв съвет с лайт мотив,защото му спестявате якия бой,някак си не приемам радушно.Като метод на възпитание се различаваме много и за тях,и аз съм за психолог предполагам.
Откровено споделих,че съм се замисляла за детски психолог,за да улесним нещата.И ще го направим