Казус със роднинско куче. Как бихте постъпили вие?

Значи казусът е следният:

Наплатихме на лелини наследствената къща на баба ми и в момента я ремонтираме. Къщата е много стара вече и има много работа по нея. Къщата се намира в града и навремето, докато не беше обитавана,  лелини често си оставяха домашния любимец там докато им гостуваха роднини, за да не им се пречка. Това за тях е едно доста удобно решение, тъй като къщата не е никак далеч от апартамента, в който живеят и свяко ми всяка сутрин може да ходи да го наглежда, разхожда, храни и тн.
В момента, в който ние им дадохме сумата, за която се бяхме споразумели, те споменаха, че са си купили нов апартамент в града.
Преди около месец-два обаче се оказа, че братовчедка ми ще им гостува с малката и ми се помолиха, ако може да оставят кучето в къщата. Имайки предвид, че редовно го извеждат, се съгласих.
Само че, се оказа, че не съм съобразила някои неща и сега започвам вече да се дразня.
Кучето не е от най-чистите и послушните, а те явно държат да го затварят в някоя от стаите, вместо да е на двора. Освен това, периодът на престоя му се оказа доста по-дълъг от очакваното. Направи ми впечатление, че в едната от стаите, в която са го държали навремето преди къщата да стане изцяло наша собственост, има вече някои поразии, които е направило, например - изяло е част от касата на вратата.
Сега го държат вързано в една от стаите на приземния етаж. Тази стая наистина само преди няколко месеца беше в много окаяно състояние, мръсна, мухлясала, паяжинясала, тъй като там от много дълго време никой не беше живял и не беше почиствана. Откакто сме взели къщата обаче ние се стараем да поддържаме някаква елементарна чистота в нея, докато малко по малко придобие наистина завършен и уютен вид. Сега наистина е само едно празно помещение, в което оставихме един стар диван и едни дунапрени от други мебели, които смятахме да използваме за изолация. Всеки път като ходим я премитаме и й обираме паяжините и я проветряваме, за да се измирирше от мухъла. Освен това правихме хидроизолация.
Сега откакто кучето е там, виждам, че няма особена полза от нашето чистене, тъй като редовно намирам разни остатъци от храна и доста намирисва на кучешко пишкано.
Миналия уикенд кучето беше вързано на горния етаж, който е в доста по-добро състояние и тъй като мъжът ми имаше работа там, го отвързал да се разхожда из двора, за да не му се пречка в краката в самата стая. Аз един-два пъти се наложи да излезна на улицата и втория път кучето избяга. Опитах се да го хвана, но то ме ухапа и търти да бяга. Много се притесних от последиците. Дали няма да го сгази някоя кола, дали няма да се изгуби и лелини да си помислят, че ние сме му дали пътя, дали няма да уплаши някое дете или жена. Оказа се в крайна сметка, че то си е намерило пътя до лелини и свяко много скоро го върна обратно в къщата като се извини за притесненията. Аз, честно казано очаквах да си го заведе на село или в новия им апартамент, но явно навика си казва думата, а и варианта с къщата  му е далеч по-удобен, при положение, че ние не мрънкаме.
Днес като ходихме пак да разчистваме, се оказа, че любимецът наистина препикава стаята, защото вонеше ужасно. Мисля, че  беше препикавал дунапрените и ги беше дъвкал, та се наложи да ги изхвърлим. Междувременно свяко пак беше идвал и го беше вързал на двора, за да не се пречка.
Хвана ме искрено яд, че това, което се опитваме да превърнем в дом за живеене, те продължават да го смятат за нещо като кучешка бърлога и оставихме кучето вързано на двора. Предполагам, че утре като го видят, че е навън, пак ще го приберат в стаята, която вече не вони на мухъл а на чуркано.
Освен това ме хвана яд на хорската наглост и безотговорност към чуждата собственост и техният така обичан четирикрак другар. Иска ми се да им обясня, че според мен това не е подходящият начин да се отглежда домашен любимец, пък бил той стар и вече поомръзнал на порасналите деца. И основно искам да им обясня, че ако за тях досега тази къща е била бунище, където могат да захвърлят всичко ненужно, за нас е бъдещ дом за децата ни . Не знам, толкова ли не виждат колко се стараем, та малко от малко да се съобразяват кое доколко е допустимо. леля ми като жена пък откакто е комадировано кучето, изобщо не е дошла да го погледне да го види в какво състояние е.
От друга страна не искам да се смразяваме, и без това сме имали някои търкания в миналото и не искам заради едно куче  да си разваляме отношенията.
Вие на мое място как бихте постъпили? Ще си траете ли в името на разбирателството или ще им направите забележка?