Казус със роднинско куче. Как бихте постъпили вие?

отговарям без да съм чела коментарите - бих говорила с тях директно и открито, че това не може да продължава - със споен тон, без да се притеснявам и да съм гузна  

важно е да виждат твоите увереност и спокойствие

ужасена съм - как ще го държат в стая с мухъл, влага и паяжини   направо ме заболя, честно  

В стаята  няма нито мухъл, нито паяжини от поне два месеца вече, защото направихме изолация, изхвърлихме мухлясалите неща и постоянно я чистим и премитаме. На мен заради това ми беше неприятно кучето да чишка вътре.
Междудругото като обясних на свяко, малко се обиди и отричаше кучето да се е изтървало. Върна ключовете онзи ден. Вчера ходихме и кучето вече го няма дори и в двора. Явно са решили, че не може да стои отвън. Стаята почти се е измирисала. И слава Богу, защото вчера водихме една позната проектантка да ни посъветва за разположението на стаите. Представям си как щеше да реагира, ако беше заварила старото положение с умирисаното на урина куче. Щяхме да се изложим много - и то не лелини, а ние. А тя на всичкото отгоре е семейна позната. Цялата рода щеше да ни научи какви сме мърлячи.
И пак продължава да има неща, за които леля има претенции да ги взима за себе си, а те си стоят. Включително и едни бурета с ферментирала течност, които щели да ги правят на ракия ли що ли. Мъжът ми казал на свяко, че иска да ги хвърля, но той изрично му забранил. Не знам докога ще ги чакам да си ги приберат. Излиза, че за всяко едно нещо трябва да им се обаждам да ги моля да си го вземат, ако не искам нещото да ми пречи или ако искам да съм така добра да не го изхвърля на боклука.

Смятам, че макар и да са ви продали къщата и тя официално да си е ваша, лелини ти продължават да си я "смятат" за тяхна т.е. тя е била толкова време тяхно имущество, ползвали са я да си оставят ненужните вещи там (в случая и кучето)и понеже сте роднини, а не чужди хора, продължават да си я считат за "общо роднински" имот.
Предполагам, че колкото и да търпите боклуците им, бурета и не знам какво, докато не им покажете по някакъв начин, че вече вие сте собственици, че това е вашият дом и те нямат работа там без покана от вас, няма да имате мира. Тъй че смело и безотговорно
И аз имам тънкообидни роднини и забелязах ,че ако показваш, че не забелязваш колко са обидени от твоето държание, което по някакъв начин не им изнася, им минава и почват да играят по твоята свирка.

arrows, точно така е и според мен. Не могат да свикнат с мисълта, че вече не могат да разполагат с имота както преди. Може би ако сменим ключалката и на пътната врата, вече съвсем ще им стане ясно, че трябва да се съобразяват. Само дето пак ще се чудим как да ги накараме да си вземат нещата.
Не стига, че и без това влагаме толкова усилия и енергия в ремонти, ами и част от тази енергия да трябва да я хабим да се разправяме за разни прокиснали бидони...не знам явно ние прекалено много го мислим.

Ще си ги вземат те, ама май няма да стане с добро, щото ще пробват докъде могат да стигнат.
Ей го, примерът с кучето - като сте го вързали на двора и сте им казали,че то вече ще стои само там, дошли и си го прибрали.
По същия начин и с бурета или там квито неща имат. Ей тъй докато си им на гости подхвърляш леко, че идната седмица трябва да си приберат нещото, щото ви трябва мястото, или там нещо си измисляш. Те естествено си правят оглушки и те чакат да видят докъде ще стигнеш. Ми като мине срока и им се обаждаш и им казваш, че трябва да го изхвърлиш, щото... там каквото си си измислила.
Ми няма да мине без сръдни и ти пак ще излезеш лошата.
Усмихваш се мило и се правиш на ни лук яла, ни лук мирисала.
Ще им мине

Ще им мине, ама такива неща ги помнят с десетки години. Няма да забравя веднъж в пристъп на яд леля като почна да бълва  до какви дреболии стигна, които ги помни и за които ни се сърди.
Много се обичаме с нея, докато не реши, че й засягаш интересите по някакъв начин. Много кризисни моменти сме имали и досега винаги съм си мислила, че основно е заради нейният чепат характер ( случвало се е да ме нагрубява и да ме блъска), но започвам да си мисля, че до голяма степен и свяко ми, който се води кроткият и разбраният, с бездействието си прави така, че да ескалират нещата. Мисълта ми е, че той няма да тръгне да се заяжда с мен заради кучето или бидоните, докато тя ако смята, че не и отърва, ще се опита да противоречи. Но не се знае вкъщи какво си говорят и дали свяко няма да се окаже крайно засегнат и тя после при първият сгоден случай най-малкото да го натякне.
Веднъж например като студентка ми трябваха едни пари. Във връзка със заминаването ми в Германия се наложи да направя една "гимнастика", която тогава хората масово правеха - Да се внесат за 24 часа по сметката ми вече забравих колко хиляди, за да декларираш, че разполагаш с тях и после ги изтегляш.
Всъщност от тях ми трябваше само част от сумата и те със сигурност я имаха. Говорих с тях да ми услужат и леля каза, че ако свяко се съгласи няма проблем. Говорихме съответно и със свяко и им обяснихме, че няма да държим парите повече от 2-3 дена и им ги връщаме. Той се съгласи и се уговорихме да се чакаме на едно заведение в определен час и той да ми даде сумата.
Чаках го сигурно 2 часа и той никакъв не се появи. На телефоните също не отговаряше. На следващия ден пак пробвахме да звъним и той само каза: "Ами разберете се с леля си. Тя не ми разрешава."
Като се обадихме да питаме леля какво става и защо в един момент се е отказала, подвеждайки ни да чакаме цяла вечер без отговор, тя започна да се връща към някакви стари спомени. Да обяснява как явно само те не знаели какво да правят с парите си и все някакви изказвания, които показваха ядът й, че хората имат някакъв план за бъдещето си или че някога са имали повече пари от нея ( нашите в по-младите си години бяха музиканти и ходеха от време на време в чужбина) и заради това очевидно не желае да помогне, не за да й е хубаво на нея, ами за да ни е зле на нас. В крайна сметка, аз и без нейната помощ успях да намеря парите от познати и в деня преди да замина започна да ме търси и да ми обяснява как се молела за мен да иска дива у нас да се сбогуваме, да ми дава подаръци...икони...Много лицемерно ми се стори от нейна страна и се опитах да избегна срещата.
Явно в нейната загриженост за близките основно спадат молитви към Господа Бога, да помага той, защото тя не желае...или поне тогава беше такава. Тя и сега се опита докато преговаряхме , да ми обяснява как ми палела свещи в църквата при явното й нежелание да смъкне от цената.
Много се отплеснах в обяснения и спомени аз, но исках да покажа колко странно разсъждават и с това да обоснова притесненията си. Хубавото е поне, че с братовчедите си се разбирам.

Колкото и да ми е неудобно да го правя, в случай като твоя непременно бих поговорила с роднините и най вече бих подчертала дебело, че кучето си е тяхно, не мое и следователно не трябва тяхното желание да имат куче да обърква моя живот, бих се оправдала ако трябва и с съпруга ми.... нещо в смисъл че се дразни от животното, алергичен е към косми и т.н. си съчиняваш нещо, което ти изнася на теб.В случай, че наистина много се налага ( не виждам защо, ама карай) даваш срок за престой максимум за 2-3 дни- един кашон на двора и от там нататък да се сещат сами. Мисля, че даже, ако направо действаш с кашона, няма да ти се наложи дори да им казваш нещо- 2 или 3 пъти така и сами ще се откажат.

buttinsky, имах предвид мухъла и паяжините - преди да се заемете с ремонта, не разбирам как живо същество може да бъде оставено в такава среда 

А както описваш ситуацията ми се струва, че единствения изход е да натоварите на един камион всичко тяхно, да им го доставите пред блока и да си го слагат в мазето; да, ще има напрежение и сръдни, но явно няма друг начин.

Леля ти и без това ви се сърди за какви ли не глупости, това ще е само още една 

Идва зима, нямате кой знае колко време още да действате, и идват дъждове и ветрове и захладнява .....

a.l.e.n.a те кучето преди го прибираха на горния етаж, където нямаше паяжини и мухъл. Там беше изяло касата на вратата.
После като почистихме долу, започнаха да го прибират там - вързано. Мен повече ме възмущаваше, че го държат вързано и само вътре. Но сега явно се усетиха и си го взеха. Допускам, че са го завели на село. А там изобщо пък не вярвам бабата да го пусне вътре. Но както и да е, това вече си е техен проблем.
Моят мъж откровено се дразнеше изобщо към отношението им като цяло и към къщата, и към животното, най-вече от хигиенна гледна точка, тъй като той е изключително чист и подреден, а свяко ми е точно обратното на това.
Ние също имаме животно вкъщи - котарак, който е доста своенравен, но със сигурност го къпем по-често от въпросното куче, да не говорим, че мъжът ми собственоръчно го реши почти всеки ден, въпреки, че е късокосмест ( котаракът, де). Та на фона на нашият чистичък и загладен котарак, кучото със сплъстената си козина наистина изглежда много неподдържан.

разбирам .... това, което правят обаче е все едно да си оставяте котето у тях, докато имате гости ....много трудно се преодолява идеята за собственост и че ти се полага; преживяла съм го с един фамилен имот; само, че при тях не е привързване, а интерес; аз бях привързана към тази къща, защото съм израснала там, детство, щастие спомени ... при тях обаче - не изглежда така;

мисля, че изчакването и търпението от ваша страна - не е във ваша полза, а напряга и тях и ако се отсече от раз ... колкото и да е болезнено - поне няма да се разтяга във времето и ще мине; ще разполагате с времето си за действие - има предвид натуриите за изхвърляне; ако трябва - предложете да им ги закарате на село - за Ваша сметка  

Оо, определено не е привързване, защото ако беше така и леля, която е по-вероятно да изпитва носталгия, щеше да идва, а тя не е стъпила. А свяко, който идваше по-често заради кучето, никога не е живял в тази къща, за да има спомени, които да го топлят.
Просто са свикнали с удобството да си оставят ненужните вещи там. Аз като човек, който никак не е склонен към трупането на натурии и лесно се раделям с предмети, които не ми служат вече, а по-скоро ми пречат, някак не можах да си обясня смисъла от това да запазят засеченото  куко ( бебешкото гърне  ) на братовчедка ми и да го сложат в една от стаите, при положение, че и братовчедка ми, и брат й имат малки деца, които си имат нови модерни кукута и не са го толкова закъсали, че да искат да ползват старото отпреди 30 години.
Майка ми ме предупреждаваше, че ще има проблеми от подобно естество, тъй като навремето като продаваха къщата на село новите собственици за малко да бият свяко точно защото се сетил да си прибира покъщнината, след като имотът вече влезнал във владение на хората. И тогава не е като да са им напомняли да си приберат каквото имат, преди да се нанесе новият собственик, ама хей на, пак го оставили за тогава, когато на тях им хрумнало и ония хора като се запънали за някаква помпа, която свяко взел в последствие, се стигнало дотам, че се качили с него в колата и го принудили да ги закара до града и да им я върне. Аз със такова нетърение чаках момента, в който вече ще се припише къщата на нас, за да не се разправяме с роднини, а то излезе, че пак трябва да им се молим да направят нещо, което отдавна трябваше да са сторили. Дето се вика, ако искам вече мога и да хвърля нещата, които не са си взели, защото те реално са моя собственост вече...
Да им ги закарам на село няма да им предложа, първо защото си имаме много други неща, които са ни на преден план, пред това да им транспортираме нещата. В крайна сметка, работещи хора сме и освен ремонтите, трябва да си гледаме и работата. А селото им не е и толкова наблизо, че за 10-15 минути да се закарат нещата, които "държат" да си вземат. Имат си син и дъщеря, поне единият от които в момента би могъл да им помогне. Те откакто братовчедка ми си дойде, ходиха на село неведнъж, но не се сетиха да си вземат ценните вещи и да ги закарат там. Още малко ще потърпяи ще има едно контролно обаждане, с което да им кажа, че им давам някакъв срок, до който ако не реагират, ще направя с вкисналата течност, това, което сметна за необходимо.

чудесно, предупреди и не отлагай, защото ще разчитат на ново отлагане при всеки разговор 

Аман от роднини !
Страдаме от криворазбрани приоми,
които ни пречат и сме съгласни да търпим .
Нещата трябва да са ясни и категорични
без значение връзката дали е роднинска.

Боже, твоите роднини имат потресаващи приоритети - вкиснали бидони и гърнета от преди 30 години - на кого му трябват подобни гадости? Въобще не бих питала никого, а изхвърлям моментално това, което не ми трябва, а се намира в собствеността ми. И въобще няма да ми пука дали роднини биха се засегнали или не.