ОСЕМгодишни ДЕКЕМВРИйчета!

Мацко, след Сами (най - големия) хич не съм ги принуждавала да учат езици - и без това от първи клас се почва яко тормоза с начеле.  Никаква разлика няма от Сами - учил 3 години в детската и после същото в първи клас и Каро - не учил в детската... Никаква, ама никаква полза! И ние сме на танци, съжалявам, че нямаме приложни изкуства - там им е най приятно

ШемЕнет, при нас всичко е по собствено желание също като при Дидето. Никой не е принуждаван за нищо, но всеки "бута камъка за да върви колелото". Например моя мъж ненавижда миенето на чинии - е, купихме миялна, но аз се занимавам с нея, той по изключение. Аз пък, мразя гладенето - това си е негов приоритет - не че не го правя чат-пат, но по изключение, а той всеки ден ходи с костюм и риза, просто си предвижда 10-15 мин. за гладене сутрин. Особено сутрин - приоритет е да тръгнем навреме, т.е. докато той е в банята може да му изгладя ризата или пък той да направи прическата на Дивна, докато аз съм там - нямаме мъжки и женски работи... Вечер - аз отговарям за храната, той за салатата (у нас е задължителна - всеки божи ден). Той с момчетата носи дърва и пали камината, аз я поддържам понеже си лягам последна....


Танче, няма да ми повярваш, но всяко следващо се гледа по леко! Чак с Дивото момиче осъзнах прелестта на родителството, свободата да се наслаждаваш на всеки миг прекаран с детето. Гордостта от всяко ново умение и радостта от всяка нова дума. Нямах притесненията на неопитните мами - защо плаче, защо не плаче, защо спи или не, като има температура да извикам цяла колегия професори, освен това двете ми по малки деца са с алергии (имат нужда от повече обгрижване) - просто ги приемам, каквито са и безкрайно се наслаждавам на всеки миг с тях

И... Сара, детето не е "дрънчаща тенекия" когато пребориш АЗ-а, дано не ми се обидиш! 

quote author=шамЕнет link=topic=551251.msg17877427#msg17877427 date=1298151966]
Абе, вашите мъже включват ли се в съботно-неделните занимания с детето, помагат ли с нощното гледане на болното човече, чистенето, прането и готвенето, което с увеличаването на броя гърла се умножава прогресивно!? Щото аз явно трябва да се разболея, за да ми се случи нещо такова...!?!!!???
[/quote]
Моят мъж никога не се включва в такива неща, само ако го помоля изрично- понякога е простирал или е мил чиниите ( след това се налага да си домивам или да опъвам дрехите на простора, но важно е желанието). Аз честно казано и не държа да ми домакинства, но и той нищо от тези неща не умее. Но доста трябваше да повтарям, за да ме отменя с малкия, особено събота и неделя. Когато детето беше бебе, не съм получавала  много помощ от него. Беше ми доста тежко, но аз имам голяма помощ от свекърва ми - през целите 4 години от раждането. Сега обаче, когато Стефи е вече голям, мъжа ми често прекарва с детето почти целия ден в събота или неделя  навън или някъде в детски кът, или на гости на баба, оставяли са ми по 5-6 часа само за мен. За първи път може би от 5 години ми остава време за телевизия и книги.
Що се отнася до поведението на децата, моето момче беше много „лошо” когато се касае да се купи някаква играчка. Тъй като баба му никога нищо не му отказва, той се беше научил да реве и да ляга по пода докато не му се купи желаното нещо. Много страдах от това, защото, освен  че ни излага, често желае да му се купи нещо, което вече има. В къщи вече няма място за нас от неговите играчки. Тогава реших да прочета малко книжки как да се справя с този проблем. Общо взето съветите бяха, че трябва да има авторитет, който да определя правилата и когато се каже „не” да се знае, че е наистина не. Трябваше аз да поема тази роля. При едно такова пищене за поредната кола в един голям магазин просто го оставих да си крещи без да му обръщам внимание, мъжа ми едва издържа, но трябваше да му покажем , че няма да променим решението си. Детето почти изпадна в истерия от яд, но като видя, че няма да отстъпим изведнъж млъкна и каза „Мамо нали тази кола ще я купим другия път”. Повече това поведение никога не се повтори. Влиза, разглежда целия детски магазин и си тръгва без да има истерии. Ако преценя, че си е харесал нещо интересно,    което го няма и мога да му го купя, веднага го взимам. Но той вече знае правилото, че не всичко което се види може да се купи и че родителите са тези, които взимат крайното решение.

ох нашия татко не че не помага, ама може и повече...трябва едва ли не да подам заявление един ден предварително че ще ми трябва помощ в нещо....иначе е много оправен като опре ножа на кокала   от време на време ми изгарят бушоните и блокирам - лягам на спалнята и гледам в една точка, или реввам от безсилие и тогава се усеща ... ама всяко чудо за 3 дена  

за езиците - Лора учи английски, но категорично отказва да обсъжда учебния процес с нас   аз съм ЗА ранното изучаване, но само ако детето има желание, иначе по-вероятно е да намрази предмета... аз лично започнах да уча английски на 4г и до края на ученическите си години не съм срещала по-добър учител от госпожата в читалището! тази основа която придобих там, ми помогна много! в училище общо взето се сменяха всяка година, някой път и по 2-3 за един срок сме имали, и всеки път се почваше отначало, защото някой си от класа бил изостанал....разбирай изобщо не се е постарал да запомни нищо...та в училище не научих много...

Обидих се разбира се! Имах предвид грижата и страха за детето...постоянно дрънка и отеква в ума ми, няма оттърване. Всеки ден взимам решения за живота й и всеки път ме е страх дали е правилно - за училището, за леченията, за приятелите й и пр. Но знам, че сърцето ми диктува и се моля на Господ да я пази и това е...
Детето не е дрънчаща тенекия естествено!!!

Грешно съм те разбрала - извинявам се! 

Цвети    - знаех си. И поздравления за брилянтната организация у вас. И на таткото също. 
Като ви чета, май често мъжете се отнасят по един и същи начин вкъщи, но просто повечето семейства имат и баби, и свекита...Пък аз съм сама с нея и затова ми е така. Е, този път, докато ви мрънках всъщност доста ми помагаше, де, ама щото се разболях и щото и детето много дълго време боледува. Като закрепнем пак ще яхна ралото...какво да се прави.
Като е гледам вечер как спи, сърцето ми се издува, издуува. Не мога да скъсам още пъпната връв. И всичко друго ми изглежда толкова незначително.

 Е не! Писах, писах и накрая всичко се изтри само 

 

Езиците  обсъждате Криско е на моменти, когато иска слуша и говори на английски, но си има дни в които се започва от сутринта Мамо днес не искам да слушам и да говоря инглийски, моля теееее  Тогава ми е доста трудно да обесня, защо не може да говорим само на български, но път той много се не впечетлява и като реши че ще си говори на български с всеки  е голям купон. Дори не ми дава да превеждам на хората  Тъй де, да се учат на български и те, само ние ли ще учим английски 

Шемет Невероятен, я сподели вие как се справяте? Спомням си, че вие учите три езика? Питам, защото тук масово е и испански, но се чудя кога е удобен момента за трети език!

Пешеходке, вярвам ти, че с всяко следващо е по-лесно    Баба ми имаше четри деца, и тя така казваше

Ей, благодаря ви че ме успокоихте за поведението на Криско, направо си мислех вече да се консултирам с психиатър    То явно някой ден мога и да се консултирам с такъв, но ще е за мен 

Таня на нас английския ни е основен (в градината са основно на него) сам се набира да говори на български - френския ни е още по периферията - пее песнички и предъвква разни работи, но не знам колко осъзнава от френския - тази есен го записахме на 3 спорта и там му говорят основно на френски така че започва и от там да възприема отделни думи - догодина като тръгне на училище ще е само на френски там така че няма да има избор трябва да обърне, а и от тази есен в градината ще имат засилена подготовка по френски за училището. 
Сложно е с многото езици но определено колкото по-рано толкова по-лесно - някакси не го осъзнават толкоз.

Ами тук понеже в училищата и градините масово са деца с чуждестранен произход и говорят поне по още един език вкъщи, педагози и логопеди ни разясняват, че е препоръчително децата да се научат да смятат и да пишат първо на езика, на който се учи в училището, а след това на родния им език. За трети език се препоръчва на възраст поне 7 годинки. Тук тогава въвеждат втори задължителен в училищата..., та за нас тогава ще е третият език...а аз трябва да въведа и четвърти по някое време 
Ели вече почти познава всички букви на френски, а на български проявява интерес и се учи сега. Цифрите ги владее на двата езика 

А при нас в градина има английски, но Соня не проявява интерес. Аз не я и побутвам де, мисля, че на тази възраст е до желание най-вече. Имах спор с една мама, която изкара едва ли не, че те децата за нищо нямали желание и трябва ние да им направим "програмата", но не съм съгласна, защото Сонка от септември до сега ходи на шорттрек и интереса е постоянен. На народни танци миналата година също беше много редовна, обаче смениха баткото и нещо с новите каки не си допаднаха. Съжалявам, че няма приложно в градината, тя обича такива неща, щеше да й хареса.  Иначе от филмчета запомня много бързо думи, но май също толкова бързо ги забравя, вероятно наистина трябва да станат малко по-големички за да е осъзнато ученето и да даде резултати. Соня и руски думички знае, защото пускаме филмчета и песнички .... общо взето ще видим какво ще помни от това като порасне още малко 
Аз самата английски започнах да уча в 4ти клас,  и не мога да кажа че го знам перфектно, но ми върши работа в достатъчна степен. Руския съм го учила до 7 клас и за дисертацията като се наложи се оказа че си спомням много неща, но определено граматиката му ми е трудна, та си го поопреснявах.
За организацията в къщи - няма твърда такава. Който е свободен в момента помага и така. Аз готвя, щото тате може само на скарата да се изявява  но пък какви хубави пържоли прави мммм...Чистенетор той само мете като се налага, но веднъж в седмицата ги изхвърлям навън да играят за основно почистване. Такива работи...не може да е всичко разделено точно според мен, просто да се правят компромиси и да се разбирате 

Трудно е да се учи на тази възраст език като курс - при нас просто е необходимост - и никой не седи да го учи на самия език просто се потапя в тази среда и ще не ще почва да разбира и говори- в момента гледа филмче на френски щото не е разбрал че може и на английски да го гледа    ама понеже му харесва и не протестира - след още няколко серии ще е научил доста от френския  Постоянно гледам да пускам и филмчета на български защото това е един от най-добрите учители. В колите слуша песнички - на български предимно ама напоследък се присламчва към музиката на мама и тати и куфее на воля голям смях пада....
Принципно съм чела изследвания, че до 8 годишна възраст възприемчивостта за езици е най-голяма - след това рязко спада с 80%!!! което е адски много така че ако можете езика да го поднесете по приятен и забавен начин правете го - ей сега ще се обърнем и ще са станали на 8 годинки.

Привет и от нас:)


Ето да се почерпите за наше здраве, днес Коко става на 2 годинки:)



Голям купон падна, Коко духна свещичките, наиграха си с братовчедите, много весело беше



Хайде лека от нас, че съм гроги:)

  Диде, да ви е жив и здрав! Пожелавам му много весели усмивки занапред! 

 И аз знам, че ранното учене е по-добро за децата, но както се получава в момента,  Криско в едно изказване има и двата езика  На който каквото знае, на него го казва. Знам, че с времето ще започне да ги различава и да ги говори отделно, но си мислех, че ако има и трети и съвсем ще стане манджа с грозде 

Dideto, да е жив и здра Константин!    
Нашата девойка ходи на английски в градината и много й харесва, за разлика от балета, който го разлюби и имаше обратен завой към народните танци. Не споделя какво са учили на уроците по английски, но от време на време ни изненадва с думи и изрази, употребени на точното място. 

Много, много да е здрав Константин!
Венета, както вече споделих, изяви желание да ходи на балет. Вече месец продължава - няма такава радост!
Баткото до тази година - четвърта поред - го карах почти насила да ходи на народни танци и пиано. Чак тази година заяви, че му харесвало.
Английски и двамата учат вкъщи. Косьо учи и в училище де, но вкъщи го занимавам допълнително, че ако оставим на учителката... Венета има английски в детската, но няма да я запиша. Вкъщи покрай баткото научава достатъчно. Сега на дневен ред са буквите - българските ги научи, сега заради един детски лаптоп учи и английските. И все ми обещава, че ще бъде отлична ученичка и няма да ме ядосва. Баткото е отличник, но явно доста викам вкъщи по него, та затова.