Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 2

  • 79 353
  • 737
  •   1
Отговори
# 15
  • Sofia
  • Мнения: 1 521
редовния ми номер с най-паникьосания възглас съобщавам "няма ми телефона/портмонето/ключовете" и секунда по-късо ги откривам... просто това ми е начина да кажа какво търся...  явно...  Mr. Green  Peace

Да знаеш, че е много дразнещо Twisted Evil. Приятелката ми, която ми е и колежка го прави непрекъснато +май забравих ютията вкъщи/ или хайде да се върнем до офиса, че май не затворих прозореца и т.н. мнооого е дразнещо  ooooh!

# 16
  • София
  • Мнения: 13
Страхотна тема, познати ситуации Simple Smile
Докато бях бременна редовно питах приятелките си, когато ми идват на гости искат ли кафе, те отговаряха "Да" и разговорът продължаваше. Така и не получаваха желаното кафе Grinning Върхът беше, когато,разхождайки се с една приятелка, извадих пакет дъвки, взех си една, попитах съответно приятелката - "Искаш ли?", тя каза "Да", но аз чинно си прибрах пакета дъвки обратно, без да й дам нищо. Grinning Усетих какво съм направила, когато съчувственото мълчание от нейна страна осезателно започна да се усеща Simple Smile
След като родих, нещата станаха по-зле, а погледът на мъжа ми - все по-съчувствен, даже от време на време - стреснат. Най-скорошната случка:
Идва ни на гости приятел - професионален видеооператор, носи си професионалната техника и ще прави документално филмче на дъщерята (на 3 месеца), как протича една нейна вечер Simple Smile Започва да снима, мъжът ми вдига малката от кошарката й и в същото време тя пръцва - силно и продължително. Аз чула не дочула, казвам - "Това тя ли беше?". Мъжът ми се смее сконфузено, приятелят документира за бъдещите поколения Grinning Всеки път като гледаме записа, мъжът ми ме пита - Как можа да зададеш такъв въпрос?
Но и той не остава по-назад от мен, та не знам какви гени сме завещали на отрочето Simple Smile Най-фрапиращото беше като си даде да му мият колата в автомивка, близо до блока ни. Сети се, че трябва да я вземе някъде около полунощ - 5 часа, след като я беше оставил. Сутринта росен-росен, чакаше автомивката да отвори Simple Smile

Последна редакция: ср, 22 дек 2010, 01:43 от dvladova

# 17
  • Winterfell
  • Мнения: 590
Моят коронен номер е да забравя да сготвя  bowuuВадя месото от фризера,слагам го да се размразява,режа зеленчуците...и до там CrazyСещам се,че не съм сготвила късно вечерта или 30 мин.преди да тръгна за работа  hahaha
Редовно си навирам телефона в устата,а цигарата в ухото CrazyПосле се чудя как пък съм се опърлила.Днес си наврях молива с който чертая
,вместо  слушалката на хендсфрито Tired
В следствие на желанието си да свърша 1000 неща едновременно,намирам играчки в кутията за хляб и чорапи в коша  с играчки ooooh!

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 293
редовния ми номер с най-паникьосания възглас съобщавам "няма ми телефона/портмонето/ключовете" и секунда по-късо ги откривам... просто това ми е начина да кажа какво търся...  явно...  Mr. Green  Peace

Да знаеш, че е много дразнещо Twisted Evil. Приятелката ми, която ми е и колежка го прави непрекъснато +май забравих ютията вкъщи/ или хайде да се върнем до офиса, че май не затворих прозореца и т.н. мнооого е дразнещо  ooooh!

elsi , още по дразнещо става , ако трябва не само да работиш, но и да живееш с такъв човек  Twisted Evil
  Лятото 6 месеца живях и работих заедно с моя приятелка и колежка  Mr. Green

Radosveta85 , не го приемай лично  Hug

# 19
  • Мнения: 2 510
След известен размисъл стигам до извода, че снощи не съм сложила прах за пране  ooooh! Събрах на ново прането и пак в пералнята  Laughing
Това го практикувам често и тъй като не си спомням дали съм слажила или не препарат , спирам пералната и слагам нова доза и след това...
Това със забравянето, нямам думи. Дали минава ден в който да не си мисля, дали не съм забравила нещо.

# 20
  • Мнения: 1 668
Аз реших проблема с въпроса дали съм изключила ютията като купих такава, която се самоизключва и сложих пожарни датчици из цялата къща Joy. Вече не изпадам в паника и колежките ми дишат спокойно  Joy

# 21
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Я да ви разкажа и аз мойта тегоба. По принцип не съм разсеяна и много рядко ми се случва да си забравя някъде вещите ама.... Прибираме се ние от някъде с колата(в София се прибираме) и на шела на Ботевград спираме да заредим, да хапнем и т.н. Мотаем се купуваме някви сандвичи, сокове, малкия иска някви сладки, трупаме всичко на масата ядем, а междувременно вън вали като из ведро, разхвърляли сме якета навсякъде... както и да е лудница пълна. Тръгваме си, вън още повече вали, мъгла пада... аз карам оцъклила съм се на пътя и внимавам много, карам по-бавно естествено и се прибираме благополучно за двойно по-дълго време (заради метеорологичните условия). Паркирам пред блока, вадя касетофона и почвам да търся чантата да го прибера в кутията..... търся, търся... #Crazy вече се паникьосвам и се оказва, че е останала на шела в Ботевград  ooooh!. Вътре е всичко пари, документи и ключовете от вкъщи най-вече! няма как да си влезем .... Толкова зле не съм се чувствала никога, направо ми изтръпнаха ръце, крака всичко. И няма как айде пали колата и обратно в бурята. Толкова кошмарно пътуване не съм имала, добре че приятеля ми излезе пич в тая ситуация. Обади се на негов колега, който е от града да ни приюти за през нощта, защото аз направо се вцепених отвсякъде след като осъзнах, че веднъж успокоена, че сме пристигнали в къщи благополучно трябва да се върна по същия път в бурята и още веднъж обратно... И слава богу персонала на бензиностанцията ми беше прибрал чантата цяла целеничка! Та поне това ми беше успокоение донякъде, че се намери.

# 22
  • Варна
  • Мнения: 283


Radosveta85 , не го приемай лично  Hug

аааа никак даже  Hug аз си знам, че е гадно, ама не мога да се контролирам  Laughing

# 23
  • Мнения: 958
Lord of the Dark  Като каза Шел, та се сетих,
преди години с бебето на село, аз без кола, и единственият начин да отида до града да напазарувам е с един ужасно миришешт селски рейс, или с такси, ама такси не ще да дойде до село, защото ги лъжели и не им плащали.
Дойде чичо ми, и му взех колата, една аскона доста раздрънкана, но супер за целта.
Оставих детето, нагласих се нагримирах се, и бегом към града, пих кафе, мотах се, зяпах, и накрая на път към вкъщи си викам, я да му заредя на човека. Спирам на въпросната бензиностанция, там няма кой да те .... Simple Smile Развивам някаква капачка на резервоара, пълня бензин някак си, защото го правя за първи път, влизам плащам и отпрашвам.
Стигам си на село, първо не съм напазарувала, защото явно съм забравила като видях хора и град.
Второ чичо ми идва и се блещи, кво си направила " какво само забравих да напазарувам, не е проблем утре пак ще взема колата и ще ида"  newsm78
Да ама не, оказа се че съм забравила капачката на резервоара, или на бензиностанцията, или отгоре на капака на колата. А това за чичо се оказа огромен проблем, въобще не се трогна, като се опитах да го успокоя, че все пак поне съм уцелила горивото, защото можех и дизел да му сипя  hahaha

# 24
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
joya  Laughing горкия ти чичо. И аз си спомням една история с един служебен бус с един колега, който така беше забравил на една бензиностанция капачката на резервоара и бяхме сложили един парцал да не влизат боклуци и на връщане минахме покрай същата бензиностанция и той като ги попита дали не са виждали една капачка... му извадиха една огромна кутия пълна с капачки от резервоари и му казаха - търсете  Grinning
При мен капачката се отключва с ключа за запалването, така че просто ми е невъзможно да тръгна без да съм си монтирала капачката (бог да го поживи производителя за тая умна мисъл, иначе сигурно и аз щях да се ровя в кутии пълни с капачки по бензиностанциите  Whistling).

# 25
  • Мнения: 958
Аз пък никога не съм се замисляла за капачките. Много сме разглезени явно, ама само веднъж (този случай) ми се е случвало да си заредя гориво сама. Винаги има кой.
А много пъти ми се е случвало, да подмина младежа, който се е втурнал да ми сипва гориво, може би си мисля, че има пророчески способности, изнае аз точно какво и колко искам. Та са ми подвиквали, ама нали все бързам Simple Smile)

# 26
  • София
  • Мнения: 1 544
Аз реших проблема с въпроса дали съм изключила ютията като купих такава, която се самоизключва и сложих пожарни датчици из цялата къща Joy. Вече не изпадам в паника и колежките ми дишат спокойно  Joy

 hahaha И аз така си реших проблема с постоянното връщане до вкъщи Grinning

# 27
  • Мнения: 292
... Започва да снима, мъжът ми вдига малката от кошарката й и в същото време тя пръцва - силно и продължително. Аз чула не дочула, казвам - "Това тя ли беше?". Мъжът ми се смее сконфузено, приятелят документира за бъдещите поколения Grinning Всеки път като гледаме записа, мъжът ми ме пита - Как можа да зададеш такъв въпрос?
Ахаха , не мога да спра да се смея.... Joy

# 28
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Аз реших проблема с въпроса дали съм изключила ютията като купих такава, която се самоизключва и сложих пожарни датчици из цялата къща Joy. Вече не изпадам в паника и колежките ми дишат спокойно  Joy

Е, това си заслужава да се заимства, защото до гуша ми дойде да ги мисля тези електроуреди... Crossing Arms Laughing Peace

# 29
  • Мнения: 85
Аз само веднъж преди години прекосих София от единия край до другия,
защото не помнех изключих ли ютията или не. Оказа се изключена, и бегом
обратно на работа.  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт