За приложението на "западният модел" в българското семейство

Напротив, ние с Човечето това говорихме - децата искат самотоятелност и от нас ще я получат. Други споменаха, че даже няма и да ги питат...

Не е гаранция, при някои деца с много властни и преуспели майки се получава обратен ефект. Седи и гледа мама в очите, чака да реши вместо него, какво да учи и колко магистратури да изкара, че и каква кола да си купи със своите пари.
Възпитанието не е единствено и достатъчно условие да ти се сбъднат намеренията, зависи от децата, много. Да не кажа изцяло. Нима две деца от едно семейство се развиват и оправят в живота еднакво? Колко случаи има на двете крайности? Отново много...
Аз спирам до тук. Доста мога да напиша, но като гледам наистина най-упоритите разбирачи са все още само теоретици. Няма смисъл. 

unadaptable , ананас
съвсем сама съм се справила, без ничия помощ, само автобусния билет си го купих от България,
отидох в една приятелка и поживях около месец и половина докато взема първа заплата,
за да си взема стая в апартамент спълен с други студенти.
Аз имах късмет, че по мое време нямаше студентски таски, въведоха ги едва накрая на следването,
550 евро са, а аз като започнах бяха 29 евро.
Първата година ходех на курс по немски само, но към университета, беше по 180 евро на семестър.
Има си и много недостатъци, следвах 7 години, по-трудно намерих работа от другите колеги,
сега се чувствам вътрешно изтощена като 90 годишна старица. Да не говорим, че нямам семейство, деца и т.н. , а ми е време, просто през тези години се посветих на това, да съм абсолютно финансово независима,  да не ми се налага да съм зависима от някой или да се моля на мъж /това урок от живота на майка ми/.
Не ми се спами темата, ако имате въпроси за следването в Германия, пишете на лични, имам всякаква информация.

То, затова се започва отрано /от раждането/. На децата трява да се дава възможност за самостоятелен избор от рано, за да не се стига после до гледане в очите. Има достатъчно неща, за които малките деца могат да вземат решения, които да са в основата на бъдещата самостоятелност.

Красимира, не разбрах какво имаш да кажеш за цитата с гимназията. Какво според теб трябва да направя? децата ми не са идиоти, прекрасно знаят, че в добра гимназия се влиза  с изпити, за които е нужна дълга подготовка. Наясно са, че нито можем да им купим изпитите, нито можем и двамата да ги  издържаме в частно училище и единственият начин е държавнатаа гимназия! нататък те си решават, имат време да обмислят възможностите.

азаф, не разбирам вече какво пишеш! мислиш, че чуждите деца не вземат самосотоятелни решения, ли, що ли? Това, че съм готова да им помогна по всяко врееме и за всичко, не е равносилно да им отнемамправото на решения. вече абсолютно се изгубих в твърденията ти.

Andariel, пиша за собствените си възгледи относно възпитанието. Не коментирам чуждите деца.
 

Tinkerbell-che, ти въобще чете ли темата? Всички пишем, че не бихме ги изоставили след 18 г., ок, едни казват, че биха си ги гледали цял живот, други предпочитат на 25-30 и нагоре да видят децата си да се оправят сами. В крайна сметка, нали и ти си на това мнение, защо така агресивно подхождаш 

Конкретно по темата - ние не познаваме хората, много е трудно да се прецени, дори да си им близък, трябва да си вътре в семейството, за да можеш да видиш нещата. Може да е изглеждало, че имат пари, но да не са били чак толкова богати, може да са му искали наем, но на 24 г., не на 18 г. и 1 минута. Теории може да си развиваме до утре, какво точно е станало си знаят само те, тук гадаем.

ооо, вече съвсем се изкривиха нещата! Няма повече смисъл от тази тема! Работата е ясна отдавна.

Нищо особено не съм имала предвид.Освен:да не забравяш,че те все още  са САМО ДЕЦА!Все още...и поне до към 18-та си година!    

Просто това,което си написала ,са ТВОИТЕ мисли,мечти,намерения и проекти,а не ТЕХНИ!    

Няма да се самоцитирам, но наистина - живеенето отделно от родителя, под наем или в дадено му жилище, плащането на таксите му и тн финансиране е точно това - за което говорехме и ние. Като наблягахме, че това да живее самостоятелно въобще не определя нито успеха му, нито живота му, нито...възгледите му за живота. И въобще не е нужно да наричате това глезене, дундуркане или гледане цял живот. Никой от нас не е казал, че няма да си пита детето, че ще го отглежда до полата си, докато умре.

Красимира - естествено, че това са нашите възгледи. Ти за чии искаш да пишем???

Не ми се навлиза в подробности около децата, защото личният им живот си е техен. Само ще кажа, че те не са на седем, а на единайсет и дванайсет, срещат се с други деца, имат приятели, които са с по-големи братя и сестри или които сега са седми и осми клас и имат информация от тях кой как се е подготвял, къде е влязъл, къде е хубаво или лошо и прочие, и нас ни питат за коя професия какво се учи. Извънкласните им занимания са И с деца, по-големи от тях, нали си общуват през почивките, знае се кой ходи на курсове и защо. Едното ми дете твърдо има идея къде иска да учи, другото има няколко неща наум, но и двамата вече са наясно каква е процедурата, защото питат. Те като са деца, да не са малоумни, че да не могат да направя няколко логически връзки, че ако искат да стигнат от т.А до т.В, трябва да изминат определен път с определена скорост. Това, което ние като родители ще се постараем да направим е да им дадем възможност да го постигнат, щом го искат. Живеем в капитализъм, Краси, има социално и материално разслоение, децата не са кьорави да не го виждат! За щастие днешните деца не се възпитават в двойния стандарт как ужким всички сме равни, пък тайно се ходи на уроци! Поне сега картите са на масата - ако имаш достатъчно пари, можеш направо да си пратиш детето в частна гимназия без да се тормозиш с изпити; ако не - разчиташ на държавната, обаче пак трябват пари за уроци; ако хич нямаш пари - каквото постигнеш само със собствени сили.

Ох,Andariel,аз какво ти написах,ти къде отиде...   
Не съм казала ,че децата ти са малки,малоумни или не знаят какво искат....
Просто да не забравяш ,че те все пак са още деца,на 11 и 12 години още са дечковци и желанията им и намеренията им се менят не с дни ,а с часове.
Ако твоите са от тези,дето от първи клас знаят какви искат да станат и упорито го следват,о.к.
Значи са изключение.Или вие с баща им много активно им помагате в "тяхната" ориентираност.
Но ,в крайна сметка ,права си,това са твоите деца и касаят само теб и баща им.
Аз го написах по-скоро обобщително,използвайки част от твоя пост...   
В смисъл,че големия процент деца,дори и вече в гимназията ,не знаят какво всъщност искат...те са в определена гимназия по насока от родителите ,а не по свое желание.
Чула съм достатъчно родителски мнения за "детското желание " да учи в едно или друго училище покрай кандидатсването и на двамата ми сина след 7 клас...       

ами, виж сега, за кандидатстването конкретно след седми клас, дори едно дете да не е кой знае колко ориентирано, дори хич да не е ориентирано точно какво иска да учи, нещата са канализирани - явяваш се на изпитите след седми клас, като излязат оценките нареждаш едни желаания, пък закъдето ти стигне балът! За специализираните училища по изкуствата и математическите в общи линии ориентацията става доста рано, още в пети клас, защото за математиическите се ходи на курсове на място още от пети или най-късно шести клас, а изкуствата, трябва пак да са се занимавали от малки. Нали се ссещаш, че няма как в началото на шести клас да  реши, че иска в музикалното и хоп, за една година свирене на цигулка, пиано или каквото и да е, да може да мери сили с деца, които свирят от първи клас! Или да реши в последния момент да ходи в художественото и хореографското,  а да стане с рисуване и балет за една година, и то точно в шести клас! За природоматематическите пак е нужно поне от началото на седми клас да се подготвя усилено по съответните предмети!
Затова не разбирам защо твърдиш, че си сменяли желанията от днес за утре. Говоря за деца в пети и шести клас, особено шестокласниците вече имат доста добра представа какви училища има. Явно не си много в час как са нещата в момента. Дори някое дете да не знае точно какво, но е с отличен успех и амбициозно, със сигурност не иска да се окаже в кварталното СОУ и да завърши с местните бабаити. А децата не живеят изолирани от света, най-малкото знаят родителите им какво училище са завършили и да направят връзката. И не, не помагаме тяхната ориентираност по вулгарния начин с "бутането" и поставянето на условия. Просто си говорим за талантите им, накъде ги тегли, за живота, Вселената и всичко останало!

Ами аз свиря на пиано от четиригодишна, учех в музикална паралелка и до 11 клас бях със съзнание, че ще кандидатствам в Музикалната академия. В 12 реших, че ще кандидатствам с литература - малко по-голяма страст ми е. Но е истина, че основите на амбицията, целеустремеността, последователността и желанието за развитие се поставят от рано. Не е изключено обаче колкото и да се стараеш и да го подкрепяш, детето ти да не пожелае да учи, а да стане "бачкатор" (Боже, колко грозно звучи, но от амбициите и очакванията, които се леят тук обикновените хора сякаш изглеждат изпаднали).
Иначе относно възпитнието и отношението към децата вече се изказах доста по-назад.

Точно. Свирила си на пиано и си била в такава паралелка - заради родителите си, те са те на сочили така. Вярно, при теб нещата са се обърнали явно, но често - след такава последователност - се продължава именно във вече дадената насока. Не казвам, че съм съгласна, но е факт.