За приложението на "западният модел" в българското семейство

Честно да ти кажа, ако не иска да учи, няма да ми направи особено впечателние, това си е неин избор. Имам предвид, че първите 4 или 5 г. за мен са преходни и това са годините, в които бих ударила едно рамо, което постепенно да отслабва и да се включва за някакъв кратък период, ако става дума за болест или някакво др. затрудненение и то не от до, а за нещо малко. Не съм крайна - всичко изведнъж да спре, както viliko казва, че й се е налагало да работи за основните неща - такса и т.н., точно това искам да избегна, в началото да си работи само за допълнителни. Но като отида да си купя нова кола, няма да взема 2.
А за прибирането по нощите не е въпроса дали ще ме събуди или не, мъжът ми, когато е бил на 20 г., сестра му е била на 5 г., ако живееше у тях, дали всички щяха да са доволни, че в 4 ч. се е прибрал с някоя мацка? След няколко седмици с друга? Или да ходи да се завира по коли и поляни. Има си неща, с които трябваше да се съобразява, неща, които са нормални за възрастта и като живееше отделно ги приемаш за даденост.

Синът - като има сестра - ще се сети какво да прави - ако си го възпитала. Но единствения начин за нормален живот на млад човек не е нуждо да се заклеймява, че е само извън дома! Аз предпочитам например да не му плащам наем, а да му ги събирам за начална вноска на жилище.  И т.н. Ако въобще ме пита някой...

А той какво предпочита, ще го питаш ли?

viliko, какъв е възпитаният начин? Те са 3 деца (има и сестра 1 г. по-голяма от него), под един покрив (апартамент) какво е възпитано да правят? Колкото и да са либерални родителите, именно възпитанието ти слага спирачки за естествени неща, на които ако живее отделно си ги изживява. Притесняват се и родителите, и децата.
Аз не те карам теб да действаш така, пише собствените си разбирания, на мен не би ми било приятно посред нощ да се сблъскам с непознат в коридора ...

Няма нито да питам, нито вечерен час да слагам. Ще се надявам да е така възпитан, че да може да преценява.
Да не говорим, че в случая - три деца в една стая с голяма разлика - е просто абсурдно. Говоря за нормален живот, в това не включвам синът ми да живее в една стая със сестра си и бебето.

Никъде не съм написала, че са в една стая  
Но да се промушват на пръсти като мишчици и да се чувстват неудобно на сутринта или да се засекат с родителите/малкото дете в коридора - може и да е нормално, на мен просто не ми допада.

Защо да се "промушват на пръсти като мишчици и да се чувстват неудобно на сутринта или да се засекат с родителите"  Напълно нормално е човек на определена възраст да има партньор. Не виждам нищо лошо, дори наротив. Е, разбира се - ако всяка седмица ще засичам нова - няма да съм навита сигурно. Но си мисля, че тоя млад човек ще може да прецени кое е удачно, тоест да си води сериозна приятелка - е ОК.

На 19-20 г. не всеки има сериозна. Докато си намери, трябва да ходи по чужди квартири за нещо напълно естетсвено. В крайна сметка това си е решение на детето и родителите, варианти много 

Гледам,че родителите на малки деца още хвърчат.....       поне повечето.
Чакайте да пораснат отрочетата,да почнат да имат мнение за всичко,да ви кажат ,че САМИ ще решават къде ,кога и с кого ще ходят....
Дано пак да пишем тук,да споделите!   


Фантазии,фантазии.....   

Е, значи - за да може да е*е на спокойствие ежесекундно - да му намеря квартира 

краси.мира - вземи почети малко, сто пъти повтарям лично аз - надявам се, иска ми се, но никога не се знае и плановете понякога отиват на кино!

Не, не на твоето, аз говорех за моето, ти можеш да си живееш заедно, решението си е твое 
За да може всеки от нас да живее спокойно, без да се притеснява от различията в поколенията, ние и тя ще имаме различен начин и режим на живот, предпочитам да не се налага в дома си да си поставя ненужни ограничения, просто да си прави, каквото поиска.

Само момичетата, които са отраснали без родителска подкрепа разбраха за какво става въпрос.
За мен подпомагане на едно дете за осигуряването на образованието му си е много
сериозен старт в живота, за което бих била безгранично благодарна, ако ми се беше случило.
Особено при родители, които могат да си позволят да подпомогнат детето за образованието му,
а не го направят си е направо срамно.
Като казвам подпомагане, разбирам не плащане на всичко, но въпреки това да не ти се налага да трепериш, че трябва да платиш квартира, остават още две седмици, а ти не си събрал парите.
Тези които не са го преживяли да се борят сами в живота без една стотинка, едва ли могат да го разберат. С образование и диплома живота изглежда по съвсем различен начин.
А и докато се учи, когато нямаш спокойствие и тепериш да не те подгони хазяина, дали ще
имаш пари да си платиш здравните осигуровки, дали ще може да си напълниш хладилника,
а дали ще ти остане време да си научиш, да отидеш на лекции и т.н., всичко е доста трудно.
И минималната помощ е злато.
За мен това родителите да ти платят образованието и да се биеш в гърдите, че само с това са ти помогнали е направо смешно, и послед самостоятелен бил. Ами то всеки с помоща на родителите е самостоятелен. Или примерите които давате, да плащате квартира на детето по време на следването и тогава то е едва ли не самостоятелно. За такава самостоятелност мечтае всеки.

Тинкърбелче, направо се чудя за какво говориш Половината от съучениците на сина ми са студенти в чужбина, другата половина -тук. Тези в чужбина ги издържат изцяло родителите им, пращат им някаква сума, примерно 1500лв/месец в Англия и с тях си плащат общежитието, купуват си храна, учебници, транспорт и каквото им трябва. Здравните осигуровки им ги плащат оттук. таксите-задължително, че са солени за нашите стандарти. Някой поработват за джобни, но само в горните курсове, повечето - не. Поне в началото казват, че е невъзможно да се учи и работи едновременно. Не съм чула някой да се вайка за наеми и хазяи, всеки си е направил сметка има ли пари за чужбина, или не. При тези, които са тук положението е същото - плаща им се всичко-от таксата в уни до квартира или общежитие, храна, транспорт. По-отраканите работят за...джобни. В горните курсове повече си търсят работа, трябва им опит, стаж, препоръки. Не съм чула някой да започне съвсем сам на своя издръжка изцяло, най-малкото, за да заминеш ти трябват няколко хиляди още оттук - сертификати за езика, които са платени всичките, легализация на документи/навсякъде пари искат/, лаптоп/задължителен, с легален софтуер/, личен багаж с подходящи дрехи за мястото, където отиваш, билет. Трябва определена сума поне за началото, защото няма как да работиш без жълта карта, а се чака няколко месеца, докато ти стане готова. Не виждам ако нямаш 5-6 хил къде ще вървиш, а по какъв начин един абитуриент да ги спечели? Не виждам дори как един току-що приет студент ще си плати таксата в уни дори тук, като трябва още при записването да извади 500лв примерно, няма откъде. В този ред на разсъждения мисля, че повечето студенти са на издръжка на родителите основно, както тук, така и в чужбина. Чудно ми е наистина как си се оправила, по-точно как си успяла да започнеш първата година, за по-късно е възможно с много лишения да се оправя човек и сам...
Извинявам се, че нещо оспамих темата  

  Unadaptble, отдавна исках да се намеся в същия дух. Аз имам син, студент в чужбина и съм напълно съгласна с това, което пишеш. В първите 3 г. в чужбина ,е невъзможно да учиш и работиш. Толкова плътно ти е запълнено времето,че  са невъзможни такива подвизи. А във Великобритания, до преди няколко години беше и забранено на студенти да работят. А и без да си платил таксите, закъде ще ходиш незнам. Та и аз незнам как може да започнеш , а и да завършиш, без сероизна родителска подкрепа. Хора, твърдящи противоположното са склонни към фалшиво самогероизиране.

Отдавна ми се искаше да го напиша. До тук - чешене на езиците на база родителските фантазии и болни амбиции.