Публикувана: 22 дек. 2010, 21:03 ч.
Последно мнение: 17 май 2011, 10:52 ч.

За приложението на "западният модел" в българското семейство

21 711
371
1

# 240 20 ян. 2011, 10:49 ч.

Мнения: 4 963

Цитат на: viliko в чт, 20 яну 2011, 10:34

...
Как не видя гледната ми точка? Доста писах. Лично на твои въпроси отговарях. Какво друго те интересува - кажи?
Това за магистратурата - не ти го разбрах Thinking

Да, не видях гледната ти точка относно това до каква възраст е редно родителите да обгрижват децата си и какво е редно да дават, че тези деца да не решат, че са ощетени или нещо подобно.

Цитат на: viliko в чт, 20 яну 2011, 10:44

Аааа, сега изникна ново двайсет - "...който има акъл да прави деца, трябва да има акъл да им осигури покрив.." Joy

Като добавим и парите за следването и тн - дааа, нЕма такава самостоятелност при тия дечица ........

Не е ново двайсет - това винаги ми е било тезата. Моята. Лична. За чуждата не ми пука.
Родих си децата, когато заживяхме с баща им напълно самостоятелно и независимо. Затова и още чакаме за третото - защото искаме да не се налага дори физическа хомощ от някого да ползваме.
А парите за следването - аз и там поставям граница. За първата ми бакалавърска степен плати баща ми, после започнах да си плащам сама /никой не е длъжен/. Ако е длъжен, обаче, кажи - че сега карам едни курсове, а мъжът ми тъкмо завърши магистратура - да можем да поискаме от родителите ни да ни върнат парите, даже с лихвите. Crazy

# 241 20 ян. 2011, 10:50 ч.

София
Мнения: 12 516

Животът е по-шарен, отколкото можете да си представите. При мене майка ми се изнесе, когато бях на 22, а аз останах с болните си баба и дядо да се грижа за тях. Учех и не работех постоянно. Когато съм живяла с нея аз перях, аз пазарувах и готвех, защото бях по-свободна. Аз чистех, майка ми не беше хващала прахосмукачка повече от пет години. Аз я отмених в грижите й за болните й родители, а тя ако може помага сега. Не може много, но е от сърце. Аз пък нищо не искам от нея, дава доброволно, ако има.

темида, звучиш много по-деликатно от азаф и човечето. Heart Eyes

# 242 20 ян. 2011, 10:51 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: temida в чт, 20 яну 2011, 10:47

Цитат на: viliko в чт, 20 яну 2011, 10:45

Само да вметна - нашите не са ми плащали нито таксата, нито издръжка, докато учех.

В такъв случай ти се възхищавам.
Със заплатата на сервитьорка аз нямаше да мога да си платя нито таксата, нито дори наема.

Не, няма място за такива чувства, просто обстоятелства, работех именно като сервитьорка и барманка в хотел. Сега ми се иска това време да бях уплътнила по-добре, но...

azaf - ще прочетеш ли постовете ми? Съдържат се отговирите на въпросите ти. Особено на последния, относно плащането на образованието Tired

# 243 20 ян. 2011, 10:52 ч.

Мнения: 12 722

Цитат на: viliko в чт, 20 яну 2011, 10:45

Само да вметна - нашите не са ми плащали нито таксата, нито издръжка, докато учех.

Това е друг момент. Ти си била в това положение, затова не искаш детето ти да е така. Разбирам те, но не залитай в другата крайност.

# 244 20 ян. 2011, 10:55 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Трещерица в чт, 20 яну 2011, 10:52

Цитат на: viliko в чт, 20 яну 2011, 10:45

Само да вметна - нашите не са ми плащали нито таксата, нито издръжка, докато учех.

Аз много пъти съм го казвала - знам какво е да ти трябва ръка, а да няма кой да ти я подаде и затова не искам същото да се случва с детето ми. Дори в тази тема го казах многократно - като не си срещал трудности особени - нещата изглеждат доста по ясни и лесни, но когато си изживял нещо неприятно - не искаш това да се случи и на децата ти. Само че веднага ме контрираха - оооооо, на нас не ни е било лесно също, никой нищо не ни е дал, ама бяхме самостоятелни, щото уважавахме родителите си! Да, ама излезе, че им е дадено жилище, платено образованието и тн...

# 245 20 ян. 2011, 10:56 ч.

Мнения: 627

Цитат на: azaf в чт, 20 яну 2011, 10:49

А парите за следването - аз и там поставям граница. За първата ми бакалавърска степен плати баща ми, после започнах да си плащам сама /никой не е длъжен/.

Да приемем, че никой не е длъжен. Какво ще направиш обаче ако детето ти не може да си плати магистратурата с парите, които печели в конкретния момент?
Ще го оставиш да прекъсне ли? Тогава ще има още по-малко шансове за в бъдеще.

# 246 20 ян. 2011, 10:58 ч.

Мнения: 4 963

Вили, прочетох ги, но ти постоянно търсиш някакъв скрит смисъл в моите думи.
Темида правилно ме е разбрала.

Цитат на: temida в чт, 20 яну 2011, 10:44

Andariel, все си мисля, че позицията на Азаф ви се изплъзва.
Според мен тя твърди, че ще насърчи децата си да работят докато учат, за да формират качества, които ще са им много необходими в живота, а не, че ще ги изхвърли на улицата ако не успеят да се реализират.
Това е и моето виждане по въпроса. Докато следвах съм работила и като продавачка, и като администратор, сервитьор и прочие. Но ако родителите ми не ми плащаха таксата в университета и не ми осигуряваха ежемесечна издръжка, нямаше да се справя.
Споделям и другото мнение - ако децата ми се провалят и не успеят да се реализират в живота, ще бъда насреща на 100 процента. Каквото и да направиш, до теб съм - това казвам на моята щерка. Но доколкото зависи от мен, ще се постарая да и помогна да намери своето място в живота. Peace

Относно последното - не казвам, че ще ги изхвърля, а просто не мисля, че ще съм в състояние да им дам това, което ще смятам за необходимо към подобен момент. Затова и тогава ще гледам да ги стимулирам да се погрижат сами за себе си.

# 247 20 ян. 2011, 11:02 ч.

Мнения: 12 722

Цитат на: viliko в чт, 20 яну 2011, 10:55

Да, viliko , така е. Но понякога в стремежа си към обратното, човек залита. Аз не съм имала, децата да имат.

Сигурно има много теми за джобните. Моите са самостоятелни от първи клас - дават им се пари за седмица. Както иска да си ги харчи. Когато свършат, ще направя сандвич за училище, но няма да има за друго.

# 248 20 ян. 2011, 11:04 ч.

Мнения: 4 963

Цитат на: temida в чт, 20 яну 2011, 10:56

Цитат на: azaf в чт, 20 яну 2011, 10:49

Ама това пак е чисто хипотетично, защото не мога да съм сигурна дали пък аз няма да имам възможност да им я платя. Пък и цената на една магистратура не е толкова непосилна за един работещ човек - таксата се внася 2 пъти в годината, а заплата се получава всеки месец.

# 249 20 ян. 2011, 11:10 ч.

Мнения: 627

Цитат на: Трещерица в чт, 20 яну 2011, 11:02

Но понякога в стремежа си към обратното, човек залита. Аз не съм имала, децата да имат.

Не знам дали е залитане, но моите разсъждения са такива: Поради това, че на мен ми се налага да работя за осигуряване на дом, няма да стана професор. Но тъй като вече съм осигурила домове за всяко дете, те ще имат възможността да станат професори/например/. Става въпрос за надграждане от страна на поколенията. Всяко поколение да има възможността да направи една стъпка напред. /Дали ще я направи, Божа работа, разбира се./

ПП Според мъжа ми това не е правилно, и щом искам да стана професор, трябва да го направя. Но ми върви по свирката, какво да прави... Laughing

Последна редакция: чт, 20 яну 2011, 11:16 от temida

# 250 20 ян. 2011, 11:15 ч.

Мнения: 7 947

Не мисля, че е залитане от моя с трана. Иска ми се просто моето дете да има нормален живот, нормално семейство, да знае, че може да разчита на мен, а аз от своя страна, от позицията но опита - ще се опитам да направя това, което считам - че е нужно за един млад човек. И това е старт, подкрепа. А докога - ами докато имат нужда. И не говоря за разглезване или дундуркане.
Да не си говорим сега колко специалисти взимат мизерни заплати, колко кадърни хора са дори без работа. Понякога така те завърта колето, че...плановете отиват на кино.

# 251 20 ян. 2011, 11:18 ч.

София
Мнения: 62 595

Напротив, Азаф, точно защото не смятам, че ще съм здрава и млада, защото вече не съм здрава, гледната ми точка е променена! Правя каквото мога сега, защото за утре не се знае! Не можеш да върнеш нещата назад, ако си пропуснал момента. Много ми е зор дали ще работят като студенти или не, защото ми е твърде далеч! По-важно ми е сега да се справят и да живеят пълноценно. В мои планове хич не ги и вкарвам. Например, наясно са какво означава добра гимназия, какъв е редът за влизане и какво трябва да направят, ако искат да са в хубаво училище. Какво повече да направя, да мисля за след десет години ли?

а ако детето не се окаже чак толкова ученолюбиво, ко прайм?