За приложението на "западният модел" в българското семейство

важи с пълна сила и за Швеция
а подчертаното не знам откъде го извади, ама не важи

Пишеш,че децата там могат да работят от 13 г!
В България не зная да се предоставя работа на младежи
и изобщо в много отношения сме балканци.

Не е само синът ти. Почти всички младежи, независимо в каква система живеят, искат и заявяват същото. Това е част от порастването, намирането на своето място под слънцето, желание да се скъса с ролята на обгрижваното дете. Няма нищо общо като желание с това дали живее в Норвегия или в Танзания! Единствената разлика е в това дали и как един млад човек може да се отдели като възрастен и да си покрива издръжката на живота - това вече е въпрос на социална и икономическа система. А по-тарикатите и децата на заможните родители не си дават зор да работят, а отиват в колеж и университет. И преди да ми наскачате, как всички на Запад работели, ще ви каже, че аз имам други наблюдения, пак студенти. Повечето работят не защото няко ще ги похвали, а защото не могат да си плащат таксите. Други теглят студентски заеми, трети просто не се кахърят за парите, защото имат издръжка от родителите. И не са умряли калпазани. Ако работят, то си търсят работа, която би подпомогнала кариерата им буквално, а не разнасят таблите в ресторанта, пък да учат дизайн.
Като ви слушам, още малко и аз ще взема да повярвам във вроденото трудолюбие на чужденците! Ама пак е въпрос на пари - който има ги ползва, който няма - бачка!

Големи глупости се пишат из тоя форум За тези, които живеят в чужбина е нормално да пишат, че е редно децата да се оправят съвсем сами след пълнолетие и те така ще постъпят, защото на Запад стандартът го позволява. Обаче като видя, че някой, който живее в България пише такива постове и направо ме пуква от смях. Всички много убедено твърдят, че ще се постараят да дадат добро образование на децата си, да ги възпитат в самостоятелност и те да се оправят после. Само че забравят къде живеят Ето ви пример: едно момче, на 25-26 години, отлично образовано и възпитано, завърши медицина, взе специалност, говори отлично немски и английски като възпитаник на немската гимназия. След конкурси и тичане започна работа в една болница с ....500 лв заплата. Дава дежурства събота и неделя, има и нощни и взима още малко отгоре. Но и с тях не може да си позволи да бъде самостоятелен, да излезе на квартира и живее при мама и тате. Може след 20-30 години да взима и 10 000лв, но сега не. Може ли да се нарече неудачник, мързелив или необразован? И какво трябва да направят родителите -да го изкарат на квартира ли, с какво? В тоя ред на мисли и аз имам голям син, старая се да му осигуря добро образование, учейки икономика, с два езика и учи трети, но един начинаещ икономист в Пловдив барабар с езиците си ще започне също с не повече от 500 лв. За да е самостоятелен, както  на него и на нас ни се иска, трябва да има свое жилище, за което не плаща наем, да може някак си да се справя. Смятам да му купим такова ние, на него няма кой да даде заем, докато не достигне определена заплата. Сигурно сме балканци, които ще обгрижват отрочето си до пенсия.... Що се отнася до помощ за внуци: хич, ама хич не ми се иска да ми стоварят малко дете на главата, аз сега съм на 46 и се чувствам уморена, пък след години кой знае как ще е. Но.....ако не могат само с една заплата да си покрият разходите и се примолят на мен или на другата баба....сигурно ще се съгласявам, макар и неохотно, на разни варианти, докато се налага.

Ънадаптабъл, сестра ми наскоро започна работа като счетоводител в Пловдив с начална заплата 300 лева. Разбира се, вероятно някъде другаде може да има по-висока начална заплата, не споря. Това е обаче, което виждам с близък човек. И при това тя е с малко дете и тази заплата за къде по-напред?

А мен ме пукват от смях мнения на хора, които вярват, че едва ли сне всички в България сме роднини и сме от една черга.

Да, има такива, дето мислят, че са от друга черга, дето са наследили имоти и ще ги завещаят, но  всъщност са от същата  черга, макар и от другата й страна - пак са от балканците, които ще обгрижат наследниците си, без да споменават подробностите

Не знам, аз в обобщения не вярвам.
А и наследства още нямам - слава Богу, родителите ми са живи и здрави, а всичко, което имаме със съпруга ми, сме си го осигурили сами. И децата си така ще гледаме да възпитаме. За другите не ми дреме - всеки сам си знае.

Живея в чужбина, но не смятам 4е тука6ният модел е приложим в България, както и българският модел не е приложим тук.
Andariel, това което си написала като наблюдения не съвпада с действителността в Норвегия. За коя страна става въпрос?

Не става въпрос за страна, а за поведение на хората като цяло. Човек се научава (а не че му идва отвътре) да се държи и прави това, което е възпитан според социалното си положение. Но ако поставиш същите тези хора при сходни условия, ще започнат да постъпват по сравнително сходни начини. Който има достатъчно пари за издръжка на живота, няма да се юрне да бачка някоя смотана, неквалифицирана и нископлатена работа за едната чест (защото на 18 няма как да си висококвалифициран в масовия случай), вместо да отиде в колеж или да поскита малко по света или да "търси себе си". Както и ако няма пари, защото родителите му са бедни или просто решават да "го научат какво е животът", ще-неще се отправя към пазара на труда, защото гладен не се стои.
Според мен като цяло човешката природа клони към алчност и мързел, което е доста добро - стремеж да се получи максимум резултат с минимум усилия. Разбира се, напълно различно е от това, което се приказва, че трудът красял човека, че западняците били много трудолюбиви, че ние сме мързеливи... Грънци! Всеки е точно толкова трудолюбив, колкото му се налага! Не изключвам личните качества, вроденият стремеж у някои хора да правят и творят. Клишетете в мечтите са все едни и същи - да си богат, да имаш всичкото свободно време, да не ти се налага да работиш за прехраната си и да се наслаждаваш на всички благинки в живота. Иначе би трябвало мечтите да са от вида да стана на осемнайсет и цял живот да изплащам едно жилище, да родя и отгледам пет деца и да съм беден, но възвисен духовно.

разбира се, че моделът не може да се приложи 1:1 в БГ след като все още нямаме нормално функционираща икономика и действащи закони
но поне може да се правят малки стъпки в посока създаване на повече самостоятелност на наследниците
а не на 30+ да чакат на мама и тате да ги нахранят напр, защото не знаят от къде се пуска котлона

напр синчето ни е на 14 и може да се оправя сам с доста неща вече
може и да си сготви нещо набързо, и да се изпере, и да изчисти
управлява си сам банковата сметка

на ей такива прости неща трябва да ги научим

И тук лека полека става така. Който се е отделил да учи след 7-ми клас или в Уни, е по-самостоятелен. Който не е,на 30 не може да сготви друго освен яйца и сандвичи, което е много жалко. И не съм съгласна с нивата на заплатите, винаги можеш да се оправиш, стига да искаш. Аз съм започнала още на първата си работа с висока за времето си заплата БЕЗ НИТО ЕДНА ВРЪЗКА. Родителите ми ме изфържаха само докато учех и не съм работила. И сега може така, аз го виждам всеки ден.

Ние с мъжа ми нямаме още деца, но сме решили да ги възпитаваме да са самостоятелни и да постигат всичко сами. С наша помощ, няма да ги оставя на улицата, но да чакат само на нас 

Доста българчета маат по чужбина. Справят се.  Без мама и тати.

Ох,не е гаранция за сандвичите и яцата да ви кажа...И аз се отделих от родителите ми много рано, пък на, пак я карам на сандвичи и яюца, като не ме влече готвенето....

Не ме интересуват никакви модели. Децата са мои, аз съм ги създала, нося пълна отговорност за тях, те пък осмислят живота ми. Ще им помагам докато мога, за да изградят своето щастие. Това пък мен прави щастлива.
Ако родителите ми не ми бяха платили обучението, сама едва ли щях да мога. То пък ми дава възможност да имам професия, с която аз да гледам деца. Така, че на 20 г. няма да ги оставя, още няма да са в състояние да печелят достатъчно на тази възраст.