За приложението на "западният модел" в българското семейство

Аз не може да се каже, че живея "на запад", защото съм в Африка, но тук наистина този модел съществува. Счита се за съвсем нормално деца, вече работещи, но живеещи все още при родителите си да плащат наем. Имам позната, която живее при майка си в една ферма, при това майката живее сама в огромна къща, а дъщерята - в малка къщичка тип котидж в пределите на фермата. Момичето си плаща наем и изобщо не може да се каже, че майката има парични проблеми, защото притежава още 2 големи къщи в близки градчета и води доста добър живот. Аз честно казано бях изумена от този факт, но тукашните хора считат това за нормално. Въпрос на схващания и възпитание.

В Швеция този модел се препоръчва във всички т.нар. указания за домашна икономика с цел младежът да се научи какво е животът и да може да се оправя, когато наистина му/и се наложи.
И явно действа, защото всички на около 20, които съм видяла, са доста оправни и няма мамини дечица сред тях, и момчета и момичета.
За разлика от БГ, където съм се нагледала на дундуркане на 30+ синчета и щерки.

Отделно има и препоръка към родителя при желание да внася тайно тази сума в банката на името на въпросния младеж.

Всеки модел има плюсове и минуси .
Както писах в една такава тема надявам се децата ми да са достатъчно оправни и да не опрат до моята помощ.Това не значи,че ще ги изритам като мръсни палета.Така и се надявам да не изпадна до тяхната помощ.Всичко дуго са предположения какво ще се случи след години.

Да , това определено има възпитателен ефект що се касае до младежи на 20+ години. Макар че в случая, който съм посочила едва ли целта е точно възпитание, понеже въпросната дъщеря е на повече от 30 години, има собствена фирма за туризъм и си се оправя отдавна сама. Просто няма все още собствено жилище и се налага да живее под наем така или иначе.

Аз точно така ми се иска да възпитам дъщеря си. Ще се постарая да и осигуря каквото мога, да получи образование, за да може да си стъпи на краката. Но дотам. Ще съм насреща при нужда, но нека знае, че трябва да се оправя сама. Внуци също не бих гледала освен при нужда от време на време, ако имам възможност. Едно е да им се радвам отстрани, съвсем друго да се нагърбя с функциите на майка или детегледачка. Голям човек е редно да си направи сам сметките за всичко в живота си и докъде му стигат собствените възможности. Родителите са длъжни да отгледат, възпитат и дадат старт на детето си, което се случва до към 25г. максимум при здрави млади хора със стабилна ценностна система. Оттам нататък - самостоятелност. Така е редно, за да израстне самостоятелен и независим човек. Около мен безброй примери за неудачници, именно защото родителите ги хрантутят до пенсия, едва ли не. Не бих искала и моето дете да стане такъв човек. Също не бих очаквала и помощ от детето си, защото ми е длъжно за нещо. Достатъчно ми е да стане достоен човек - това ще е най-голямата ми победа, дай Боже! А и подпомагането на младото семейство също не мога да разбера - като са решили да създават семейство, да си правят сметката, а не да разчитат на апартамент и кола от свекърите и покъщнина от тъстовете с цената на кредит от възрастните, примерно. "За младите да има, ние ще им ги изплащаме"
Моите родители са се лишавали от всичко, за да получа образование, за да не ми липсва нищо. Сега също, въпреки че работя постоянно ме питат дали имам нужда от нещо. Оценявам го и съм благодарна, чувствам и голяма отговорност към тях като към най-близки хора. Но са ме научили и на борбеност и трудолюбие, за да постигна сама това, което искам.
Tinkerbell-che, мисля, че си права за баща си, както и твоят познат за родителите си. Каквото почукало, такова се обадило. Не се е постарал да ти осигури необходимото, когато е трябвало, при положение, че дори е имал възможността, не може да очаква друго от теб сега. Няма това право. Направо се чудя с какви очи такива хора имат претенции.

Също и моето 

Плащат наем, плащат Живеят в мазето на къщата, пригодено като гарсониера и плащат Ако не искат - на квартира на свободен наем. Вкъщи наема поне е по-нисък от пазарния Не знам дали е така навсякъде, но тук е така. И за мен това е съвсем в реда на нещата - не одобрявам "балканските" традиции родителите да дундуркат порасналото си дете и например мъж на 30 години още да живее с мама и тати и да го хранят и издържат. И ще пълни хладилника, и ще плаща част от тока и водата, и ще плаща наем, ако трябва. Няма сръдни, няма цупене, ясни отношения. Поощрява се самостоятелността, което е чудесно

Тия болднатите не са точно така по мои наблюдения. Свекърите ми откровено започнаха с намеците за внуци сега покрай празниците и изразиха готовност да помагат. Пък уж съм на Запад и аз   Но от определена възраст нататък е прието за нормално да се справяш сам. Ако закъсаш, ще ти помагат, разбира се, но ... за предпочитане е самостоятелно. Никой никого не шитва на улицата, това са глупости. Родител не си шитва детето на пътя, но и не го дундурка цял живот. Пък старите си гледат старините спокойно и се радват на внуците  

Това е разковничето - балансът! Между подтикването към самостоятелност и безкористната родителска подкрепа 

Точно така, Мъни - балансът е важен И с на Юличка поста съм много съгласна. Децата се възпитават така, че сами да се справят в живота. И аз съм се нагледала на "български модели" - баба и дядо гледат и децата, и внуците, че и правнуците в някои случаи - всички под един покрив, най-старите носят на ръце по-младите. Такова нещо тук е немислимо. Придобиването на първото самостоятелно жилище се счита за много важен момент в живота на човека. Имах в университета колеги, на които родителите им им купиха апартаменти, НО с изтеглен от родителите банков заем, който децата изплащат на родителите си вместо на банката. Тоест родителите плащат на банката, децата плащат безлихвово на родителите си месечни вноски. Даром няма. Вместо студентите да плащат наем, даваха пари на родителите си и живееха в собствено жилище. Имах и една колежка, която беше друг случай - родителите й изтеглиха банков заем, с който й купиха тристаен апартамент и го оформиха като наследство. Тоест този апартамент й е наследството от родителите. Понеже родителите й имат много висок доход, ще си изплатят заема за няколко години и всички ще са доволни. На мен ми стана малко неясно какво ще стане с останалата част от имотите, ако нейното наследство се изчерпва с този апартамент, но не съм толкова навътре с наследственото право тук. В първия случай, когато родителите купуват апартамент на името на децата и децата плащат месечна вноска на родителите, която покрива банковата вноска без лихвите, ми се струва по-чиста работата.

Четейки този подфорум това ми се струва все по-невъзможно. За такава схема трябват чисти отношения, без задни мисли и болна пресметливост. Иначе звучи добре.

Къде е това място?Къде живееш? Харесва ми !

Швеция

Норвегия.
Не става въпрос, 4е някой си изхвърля децата на улицата. Те самите деца желаят да бъдат самостоятелни. Синът ми е на по4ти 13 години и ве4е ми е заявил 4е стане ли на 18 години се изнася. Правят си план о6те от сега и това не се отнася само за синът ми. След навър6ени 13 години имат право да работят и пове4ето работят по няколко 4аса седми4но и през ваканциите.

тъкмо щях да отбележа , че не може да е Швеция , то там родителите на себе си не са купили , камо ли да купуват на децата си ,
в Норвегия има петрол , та там по-може да е .,..