Йомюр и Ердем са на брега на морето. „Е, достатъчно далече ли дойдохме? Хайде, говори, да видим.. Няма, нали. Всъщност, няма нищо за казване.” – нервен е Ердем. „Аз не ти изневерих. Сутринта, след сватбения ни ден, Джесур ме изнасили.”
Моля? - реагира Ердем
Онази сутрин в една стара къща, ме изнасили..
Джесур и Айлин разговарят.Сениха ги оставя сами. Той казва, че нищо не може да добави към това, което е казала, и се очудва защо е дошла. „Ако можеше да видиш как дойдох до тук, не знам дори какво да ти кажа” – казва Айлин. „Вероятно за да говорим за развод, сигурно си го обмислила?” я пита Джесур. „Аз дори не знаех къде да отида, с кого да поговоря, не остана никой, на когото да се доверя, на когото да вярвам, във всички и във всичко се съмнявам. Отидох при Йомюр и открито я питах дали имате връзка, знаеш ли” му казва Айлин. „Не се отказа от тези глупости, ако не можеш да вярваш на никого, питай себе си” така я съветва Джесур. „Питах се, му казва Айлин, но...” „Но нямаше полза..- я допълва Джесур. След това тя му обяснява, че докато е разговаряла с Йомюр е звъннал телефона, и ...нейната майка, най-довереният й човек в живота, се е опитала да убие съпруга й
Ердем аплодира Йомюр: „Свалям ти шапка за играта – й казва той. Мислиш си, че ние двамата, заради казаното ще се прегърнем? Много хубаво.”
Ердем какви ги говориш? Мислиш, че те излъгах?”
„Коя си ти?”
Аз не лъжа. – му казва Йомюр.
Защо мълча толкова много време?
Защото каза, че ще те убие. Сигурно е, казвам ти. Толкова пъти се опитвах да ти обясня
Млъкни. За глупак ли ме мислиш. Мислиш ме разбира се. Толкова години. Всичко знаех, всичко разбрах. Да, знам. Вървете по дяволите, знам за връзката ви, знам, че Джан е негов си. Но ти с години ..”виж баща ти това, баща ти онова..” Накара ме да повярвам, че е мой син. Принуди ме.
Ердем, чуйме. Умолявам те. Тя му припомня, за бизнес срещата на сутринта след сватбата им.
Аз не искам да слушам повече лъжи. – й казва Ердем
Помисли върху събитията, моля те. Женитбата на Джесур беше, за да влезе в семейството. За да съм пред очите му, за да ме шантажира. Опитах да се намеся. Съвсем нищо ли не си спомняш от това?
Може би си ревнувала. Да, ти си ревнувала Джесур.
Защо Джесур бе Ердем. Не знаеш ли колко го мразех. Тя го догонва. „Ще ме изслушаш, не може да тръгваш, ще ме изслушаш”
Ако след всичко казано, след всички обяснения, сърцето ти е объркано, тогава какво бих могъл да направя. Ти като няма да ми вярваш, аз как да чувствам твоите болки?” Джесур пита Айлин.
„Аз само исках да споделя нещата, които чувствам. Все още имаме право на това нали.?
Нямаме.
Моля те, не говори така Джесур. Аз си нямам никой друг, освен теб. Прав си, дори майка ми да...
Дори майка ти ли...? Каквото и да кажеш, този ден вече е ден за равносметка. За причинените ми страдания, тя ще се измъкне. Но гледай ти, сама се била предала. Няма нужда да ми показва състраданието си.
Защо не искаш да разбереш. Не съм дошла заради нея, само заради теб съм тук, заради нас вдамата дойдох
Няма вече такова нещо „нас двамата”
Виж, мога всичко да поправя. Ти, аз, дъщеря ни, само ние тримата.
Вече не искам нищо да слушам – казва Джесур
Това ли е последната ти дума?
Да.- й отговори Джесур
„Седем години. Седем години си лъгала мен, семейството ми, в моята къща, на моята маса, в моето легло. Лъжите каква работа имат в моя живот. – Ердем пита Йомюр
Ердем, защо не ми вярваш? – плаче Йомюр
Защо ли? Защото жената която обичам, има достойнство. И не смей да разказваш лъжите си на семейството ми. Не го обърквай още повече.
Ердем моляте, не тръгвай, спри..- моли се Йомюр
Сениха изпраща АЙлин и се опитва да я успокои , като й казва, че утре всичко ще се оправи, усеща песимизъм в нея, казва й, че я плаши, и че...след всяка нощ идва сутрин.. Но Айлин продължава, ..че за нея края на пътя вече е дошъл. Сениха я пита, къде отива сега, съветва я да не остава сама.
Влизайки в къщата се скарва на Джесур за това как се е държал с Айлин „И какво да бях направил лельо? Майка й се опита да ме убие”
Да не би тя да се е опитала да те убие. Да не би хората да нямат причина да те мразят.
А така. Кажи си го. Спокойно си го кажи, че съжаляваш, че не ме убиха. Че си го заслужавам да умра. Хайде, какво мислиш, кажи го този път.
Какво искам аз, много добре знаеш Джесур.
Не, незнам. Кажи ми, за да знам.
Виж, миналото си е минало, каквото си направил, направил си. Нямаш никакъв шанс. Айлин няма никаква вина за събитията. Единствената й вина е, че те обича.
Ето това е, няма две страни – правилно, неправилно. Или си тук, или отсреща. Ако ти е писнало от мен, и искаш да си тръгнеш, вратата е там. Тук в моята къща, няма отказване (отричане) от човека.
Исках само да ти кажа, добре да видиш състоянието на Айлин.
Без „само” и „еди какво си”, . Много ясно (открито) говоря. Не искам някой, който е срещу мен и да ми дава акъл. Ясен ли съм.
Става ясно, че Дилбер е заминала за Килис. Сениха му иска някакво обяснение.
Попитах, да ли ме разбра?
Разбрах. – така му отговаря Сениха и така приключи разговора им.