Предложението за брак - не се случва на всяка

Наистина ли смяташ, че брака е измислен по времето на социализма? И да се разведеш е било не възможно?  Доста си не информирана за да бъдеш истински бунтар.

Аз съм разведена, и в момента живеем с мъжа ми на семейни начала.
Сключих брак много малка на 18, след дълга ученическа любов /любовта беше ученическа само за мен, той беше 10 години по-голям /, той май се чувстваше длъжен да ми предложи, а аз да приема. След година последва развод.
След това живеех на семейни начала  7 години . За тези 7 години получих предложение за брак два или три пъти, но все отказвах ... знаех че един ден всичко ще свърши. Това не беше мъжа за мен, не исках с него да прекарам живота си.
В момента живеем с мъжа ми на семейни начала, просто защото така се случиха нещата.
Той ми предложи, аз приех, определихме дата. Забременях и бременноста ми беше доста рискова, решихме да отложим сватбата. Бебето ми се роди мъртво и вече нищо нямаше смисъл и значение.
Три месеца след това отново забременях, пак тежка бременност, преждевременно раждане...
Решили сме, че ще се оженим на датата която си бяхме избрали 15.ноември, но не сме решили коя година 
Около мен има много жени, които са се омъжили заради бременноста, има и такива които си стоят семейни само на книга...
По принцип не е правилно да се правят такива обобщения ... свят шарен съдби всякакви. Има и жени, който не са се омъжили, не защото не са им предложили, а защото са отказали.

Самия факт ,че взехте да нищите поста ми означава че не мой те аргументи са слаби ,а вашите никакви! Прочетох мнения ,че съм по-малка от 25 години- защо каква е връзката на брака с годините ,да не би да е "стара мома".Или изказвания ,че родителите ми са нещастни в брака си -няма такова нещо , те са изключително щастливи и заедно. Някой спомена ,че дори не съм изпитала любовта затова не съм искала да се омъжа ,тука изобщо не схванах връзката ?! Нима не мога да обичам и да бъда обичана без брак ?!
Вие сте умни момичета и чудесно знаете ,защо е създаден брака и с каква цел !

И все пак някой ще даде ли смислен отговор на въпросите :Какъв е смисъла на брака за него ? Какво му дава ? Какво променя в живота му ? Защо тази цел? Защо ще приеме предложението за брак  ?

И за да бъда коректна към авторката на темата ще отговоря . Няма жена на която да не са и предлагали брак разликата е ,че едни виждат смисъл ,за който аз питам да ми се обясни-ако някой го направи ще ми стане по-разбираемо ,А други не виждат -това съм аз.

Си♥си подкрепям те, с брак или без брак аз ще обичам мъжа си по един и същ начин.
Имаме брак, но и да нямахме това не би променило нищо.
Важното за мен е , че съм намерила моята половинка, че се чувствам сигурна и спокойна с него, подписа е просто една формалност, която за мен лично няма никакво значение.

"СмисълА на брака е да си блъскаш главата върху идеята за съществуването му, вместо да седнеш и да усвоиш на някакво поносимо за читателя ниво правописа на българския език! "Твой_те" аргументи за мен не струват пукната пара, защото едно, че са тъпи до невъобразимост и второ, адски си неграмотна!

Първата част на поста ти показва пълна неинформираност, което винаги ме прави скептична към мнение. Втората е изпълнена с толкова патос, че ми мирише на гроздето е кисело.

На някои моми нуждите са така огромни, че няма мъж, който да успее да им ги задоволи (за романтичните става въпрос, не другите  ). Докато чакат красивата любов като по филмите, може да пропуснат да забележат истинската.
Добре е човек да има очаквания и претенции към живота и партньорите, но не е зле и да се замисли той какво предлага отсреща. Че я колко младежи са се полъгали от нечий лъскав вид и са решили, че са спечелили ръката на принцесата, а на сутринта се е оказало, че до тях спи истинска вещица.  

Ние с мъжа ми нямаме брак. Смятам, че няма смисъл от противопоставяне - небракуваните да се оправдават колко са си щастливи така, а бракуваните да настояват, че всички жени мечтаят за бяла рокля и брачна церемония, но не си признават, защото не им се е случвало. Ми не е вярно - никога не съм си мечтала за сватба, дори когато бях на възраст,  когато представите ми бяха наивни и чисто розови.

Не отричам, че моментът с предлагането е вълнуващ, когато е с точния човек - разбира се, че е!! Разбира се, че това е момент, който  нареждаме в албума със скъпи спомени. Но тези 'албуми' са различни за всеки човек и е невъзможно да се мерят кой има повече и чий е по-истински, защото това е много съкровено нещо и няма цена.
Иначе разлика във взаимоотношенията в дългосрочен план не виждам, в зависимост от това дали се живее с подпис или без, всичко зависи от любовта между двамата, доколко са отговорни, доколко умеят да се съобразяват не само със себе си.

Мисля, че решението да вдигнеш сватба, да приемеш фамилията на мъжа си и прочее подробности, са като решението да имаш дете - т.е. трябва да го направиш, само ако имаш силно вътрешно желание, а не ако просто нямаш нищо против или искаш, от страх че е 'по-сигурно', че ако го няма момента с падането на колене, значи не те обича докрай и т.н. Това е причината да не се женим и ние - имаме еднакво отношение по този въпрос и не виждаме нищо лошо в подписването, но просто и не го искаме особено силно като някаква ценност.

 

Защо ме нападате ? Темата не е ли за неомъжени жени и причините да бъдат такива ?! Аз споделям мой те виждания . Вашите не разбрах какви са ? Чоплите и ровите да намерите нещо нередно при мен ,защото за вас не е нормално да не искам да се омъжвам . Разбира се ,че има щастливи и нещастни от двете категории. А брака като брак ,какво отношение има ?!
Според мен омъжените дами трябваше да пишат тук неща , които да накарат такива като мен да размислят .
А то какво излезе ?!

Никой не те напада, но приеми, че мисълта не е силната ти страна. Нещата, които си написала като проверени факти, са меко казано смешни. Тук повечето потребители помнят как е било, та ти започваш да изглеждаш леко смешно с обясненията каква е била жената през социализма. Наистина звучи като "гроздето е кисело".
Никой не се интересува от семейното ти положение.

Това пък откъде ти дойде на ума? Защо мислиш, че на някого му пука дали си омъжена или не?

Всъщност темата е за това дали изобщо някой те е пожелал за съпруга и ако си му отказала, защо.

Иначе всеки да си живее според разбиранята. Важно е да си убеден в това, което правиш.
Тъпо е единият партньор да започне да убеждава другия колко е прав и да се надява да "склони" половинката.
Питаш си директно, ако желаеш да се ожениш/омъжиш и чакаш отговора. Какво ще се убеждаваме и навиваме- или иска, или не иска. Ако не виждаш смисъл в нещо, защо да го правиш изобщо? Хайде, няма нужда от такива "мечешки" услуги. 

С едно "не" кратко точно и ясно казваш "Не желая да узаконя отношенията ни с теб."
Причините нямат значение. Мисля, е всеки трябва да уважава избора на другия.

Весели празници, дами!  

Ами нека ти отговоря аз...макар ,че в постовете ти виждам само криво прочетени факти!  
Омъжена от 22 години .И сега пак бих се омъжила!
Защо?
Защото брака за мен е отдаване.
Защото това е начин да кажа на целия свят,че това е моят човек,моят мъж.
Защото ми дава любов,разбиране,грижа,внимание,нежност,споделяне....
Защото съм поласкана от мисълта,че точно този мъж е поискал точно мен,че е пожелал и той да заяви на всички,че аз съм неговата любима,с която иска да е "докато смъртта ни раздели"!
Защото е страхотно за един ден да си центъра на вселената за всички и всички да се радват с теб и за теб!
И малко практически причини:
Защото допреди 5-6 години живота на деца,родени в брак,беше много по-лесен от тези,родени от самотни майки. доколкото знам,доскоро ,дори и да пише името на бащата в акта за раждане ,щом нямат законен брак ,то майката се води самотна майка...не знам дали още е така.
Не исках децата ми да се чувстват аутсайдери...
А и донякъде е въпрос на вътрешно усещане...с мъжа ми живяхме заедно около 4 месеца ,преди да се оженим.Ами ,някак не го чувствах като семейство...по-скоро го приемах като гадже.
След сватбата усещането ми беше друго....може да е самовнушение,но така чувствам аз нещата.

Шанел, завиждаш ни, че мъжете ни остават с нас, въпреки, че не са вързани с договорни отношения 

  Живяхме без брак 6 години. Детето ни беше на почти 3години, когато сключихме брак. Честно казано не желаех да сключвам брак - беше си ми добре по старому, но мъжът ми държеше. Почти сам организира всичко. Аз си купих единствено роклята сама. Не се е променило нищо съществено след брака, с изключение на това, че имам още едно фамилно име и трябваше да си сменям документите. Сватбата беше забавна и имам хубави спомени. С брак или без брак ние сме си заедно в добро или зло. Не мисля, че всяка жена мечтае да и предложат брак.