Как да убедя таткото,че е по-добре за нашето семейство да имаме още едно дете?

Явно повечето от вас които не искат едно,две или въобще деца подкрепят решението на мъжа ми.

Аз не съм тръгнала да раждам и да искам n-то на брой дете,просто искам сина ми да има брат или сестра -както имам аз,мъжа ми и повечето от вас.
Не мисля че искам нещо кой знае какво неестествено.В същност не се учудвам че толкова хора ги интересува повече материалното отколкото най-естественото нещо да отгледат дете.Дори инстинктите ни са притъпени вече.

Нямах точно нужда някой да ме хока колко съм лоша че искам дете и тормозя мъжа си заради това.
Хайде весело посрещане на новата година.Останете си със здраве.

Бамби Мама, аз също преди 10 дни навърших 36. Моят мъж е на 44. Бях си дала срок до годинката на детето да решим искаме ли второ и да започваме да действаме. Притеснява ме най-вече възраста ни и това, че не сме в най-цветущо здравословно състояние, ще успеем ли да отгледаме още едно дете. Финансите ме притесняват само дотолкова доколкото са свързани пак с възраст и здравословно състояние, ако си млад и здрав като няма в момента работа по специалноста ще отидеш и в производството за повечко парички, ако се наложи временно и пак ще има за семейството.
Иначе основната причина да искам второ дете е че най- ценното което са ми дала моите родители е сестра ми. Майка ми почина млада, преди 16 години, сестра ми е най-близкият ми човек, тя е първата на която се обадих (след таткото де) като видях двете чертички. В момента живее много далеч, но се чуваме всеки ден по скайпа. Колкото и повече пари или материални ценности да ми бяха дали родителите ми, нищо не може да се сравни с това.
Щом не сте говорили от две години, непременно поговорете. Човек си мени мнението, имам 3 съученички родили на 22-23 по едно или две деца и се кълняха че никога не искат повече, е сега се разхождаме заедно с количките ( те с второ или трето). Просто споделиха, че в един момент много им се е приискало, решили са че на тази възраст ще са чудесни родители, материалното им положение се е подобрило. Не е хубаво да остават недоизказани неща между вас. Какви аргументи да използваш, ти си го знаеш най-добре, дано е узрял за идеята, защото наистина насила не става , познавам семейства дето единият искаше, другият твърдо не и нямат друго дете.
Пожелавам много здраве, любов и разбирателство на семейството ти през новата година и дано се решите догодина на едно сладко бебче. Същото си го пожелавам и за нас.

Аз имам две деца-но,това не значи,че комшийката и тя трябва да има две.
И аз искам три деца-имам брат и сестра,но това не значи,че трябва да имам три деца.
Говори с мъжа си.Ако той не е готов-смирено приеми факта,а не да си вземаш багажа и да заминаваш.
Може би пък неговият разум е по трезв от твоето сърце.
И се радвай,че и едно е поискал...че в тая световна криза хората се чудят как да оцеляват а ти си тръгнала да тропаш с крак,че мъжа ти не искал второ дете.

Кризите идват и си отиват, но ние не се подмладяваме!
 Авторката сама казва, че няма особено много време да чака и я разбирам напълно!  Щастието в нашия дом нарасна неимоверно откакто се роди второто ни дете, като гледам двете ми момичета заедно как се радват една на друга, съм безкрайно щастлива!

Бамби мама, заслужава си да се опиташ да промениш мнението на съпруга си! Желая ти успех!

dudu ,sisi1974 и всички които се опитаха да ме разберат,благодаря ви.

Знам че няма да се примиря така лесно,и ще направя каквото зависи от мен за да имаме още едно чудо в къщи.

Много здраве и щастие за семействата ви.

bambi mama - аз също бих защитила позицията на мъжа ти ... Явно , че човека мисли и си прави сметката . Но ти явно си от жените , които още от деца си казват - искам две деца и толкова и не желаят да се съобразяват с обстановката ...
Често да ти кажа , ако нямате жилище и не изкарвате безбожно много пари , позицията ти не ми допада и на мен . А и защо си убедена , че ти имаш по - голямо право да решаваш от колкото съпругът ти ? Не сте ли едно семейство все пак ?
И много ми е странно , че ти смяташ за правилна единствено и само твоята гледна точка 

 Изречението" няма да се примеря така лесно" навява неприятни мисли Семейният живот, който включва такива решения, е въпрос на разбирателство, не на налагане на нечия позиция над тази на другия. Битовите и финансовите проблеми са по-маловажни тук. Дано намерите решение, което е и на двамата

Статията на Людмила Филипова е много добра. Описва 1:1 ситуацията в едно [познато] семейство, такава, каквато съм я чувала. Жената трябва просто да си повтори десет пъти това, дано най-сетне и уври главата:

Бебето не убива секса, то просто е последното нещо на света, което спасява връзки. И първото огледало, което ни показва, че вече не върви. Защото, когато любовта зацикли, много хора се плашат от края й от страх, че ще останат сами. И търпят всичко, за да я запазят. Вместо да осъзнаят, че те вече са сами, и всеки ден отлагат шанса си да продължат пътя си отново. В крайнасметка няма лош и добър сценарий - едни се спасяват с бебета и образцови домове, други с любов и страст. Въпрос на избор. Но двете в едно са възможни само когато бебето не е самоцел, нито тапа за кратери. Защото то не е удължител за връзки, а безскрупулен разрушител на образцовите стъклени домове.

А мъжът да престане да храни илюзии че някога някак си след някакво време ще стане по-добре.

Според мен авторката трябва да промени заглавието на темата. При така изказаното от нея мнение, много по-подходящо би било заглавие: "Как да убедя таткото, че е по-добре за мен да имаме още едно дете"

Е добре де, като не иска още едно дете? Толкова ли е важно да го има това дете и то на всяка цена?
Може причината да не е в това евентуално бъдещо бебе, а във вашите отношения.

Трябва, щото се робува на модели. Две деца - класика в жанра. А с две години разлика- още по-голяма класика от 80-те и не само . А ако са момче и момиче - пълно щастие. Тя авторката вече е закъсняла, като гледам детенцето и е на 3.9г..., а и не забравяйте подхвърлянията на роднини и приятели "Айде бе, няма ли второ вече.."

Изобщо ли не се допуска, че просто жената иска да има 2 деца, не защото следва модел, а защото иска първото да има брат или сестра или по други нейни си причини. Не знам защо извадихте от 9 кладенеца вода да я откажете и да й обясните колко е ужасно да го иска, като желанието й е съвсем нормално, не е поискала да лети до Луната или да роди 10 деца.

Пък като мъжът й не иска сега - те ще си решат какво да правят. Но аз не мисля, че нейното желание е странно, за мен е най-нормалното.

Dana_2010, ясно е, че повечето жени искат повече от едно дете, но поради някакви причини, когато това бебе не е желано и от партньора, трябва да го има на всяка цена ли?
Сигурно като се роди ще го заобича /става въпрос за бащата/, но изнасилените истории, винаги съм ги мразела.

Изказването на авторката, че "ще направи всичко възможно, което зависи от нея да имат дете", въпреки че мъжът й не желае, звучи егоистично и неприятно... (мене лично ми е бедна фантазията какво означава това и малко ме плаши )Факта, че иска умишлено, насила едва ли не, да направи мъжът си отновo родител, след като той явно не е готов за това.... е ненормално. И унизително. И подло. Децата са прекрасно нещо, но когато са желани не само от майка си, но и от баща си

Разбира се, мъжът е задължително прав и неговото мнение е по-важно по дефолт Никъде не виждам някой да допуска, че той може да греши.

Факта е, че това са семейни работи - мъжът или ще се навие, или не. Но жената да бъде обинявана, че е готова насила да роди малко нанагорно ми идва. Ясно, че мъж, който не иска дете, трудно ще му го сервираш насила. Или ще си промени мнението, или не. Но жената да я обвините колко е нахална едва ли не   не го разбирам.

Нищо не трябва да става на всяка цена. А на авторката пожелавам да преосмисли мъжът й вижданията си и сам да поиска второ.