Как да убедя таткото,че е по-добре за нашето семейство да имаме още едно дете?

Dana_2010, и като греши, как да го накара да мисли по обратния начин?
Аз лично не обвинявам авторката, че иска да роди още едно дете, напротив подкрепям я и я разбирам, но нека потърси причината за нежеланието на съпруга си. Така че, не говори моля, в множествено число.

Тя си е права за себе си, той сигурно също. Дано намерят консенсус

Аз не мога да подкрепя абсолютно никой, който иска насила да постигне каквото и да било. Още по-малко пък когато става въпрос  да се създаде човек.
Не завиждам на мъжете на такива жени...
Към авторката - Внимавай какво си пожелаваш, може да се случи

  Ами ако може да го убеди, добре. Всъщност въпросът е как... тя това пита. Първите ми отговори бяха , че не е нужно насила да го убеждава, но ще се опитам и да измисля нещо убедително...
  Наистина за едно дете е по-добре като порасне да има брат или сестра. Може би би могла да го склони да изтърпят известни лишения...  за да не е само детето...  Друго засега не се сещам.
   Напълно е възможно наистина не само тя, ами и мъжът и да съжаляват след време че не са си родили още едно дете. Но наистина трябва и той да е съгласен.

Първо да се извиня на аторката, че сега не визирам нейния въпрос или семейство 

Винаги може да се изтълкуват нещата като един вид "насилие". Знам за случай, при който мъжът не иска и 1 дете, колкото и да настоява жената. Няма други от предишен брак, просто не иска да има деца. Е не е ли насилие да искаш от една жена да остане без дете, само и само за да е с теб? Или тя го "насилва", след като иска да има поне 1 дете. Как ще ги видите нещата тогава.

Дам и при мен нещата стояха така - да избирам да съм с него или да нямаме повече деца.
Аз избрах и той си промени мнението.. дано е за добро за всички ни  
ПС: все пак си мисля, че хората могат да са щастливи и без 1, 2, ... деца.. ако има достатъчно обич и внимание и уважение.. има и други неща които да ни направят щастливи. В моята ситуация обаче и това го нямаше затова направих своя избор.

Естествено, че не е насилие. Да не е вързал тая жена или да я е заключил в килера? Ако мъжът й не отговаря на нейните очаквания, да си намери такъв, който отговаря. Защо трябва да стои закачена за мъж, който не споделя мечтата й, но да държи да промени именно него, че и ще се чувства насилвана?

 Ама стига с това насилване на нещата, авторката няколко пъти уточни, че никого не иска да насилва и че от 2г не е повдиган въпроса, а вие насила се опитвате да я изкарате насилвачка!

Мисля, че един от начините да помогнеш на партньора си да осъзнае определена гледна точка, е да му я визуализираш и представиш по възможно най- добрия начин. А именно това как си се представяте вие двамата с мъжа ти след години С и БЕЗ още едно дете. Казваш, че детенцето ви е вече на 4 и след десетина години ще е самостоятелно и няма да ви търси за нищо. Тъжно е, че понякога се губи връзката с децата, особено когато са сами. Аз самата в момента съм в дилема дали желая или не желая други 2 деца, не още едно. И знам защо ги желая. Не е въпрос на модели, а въпрос на необходимост от близки хора, с които синът ми да контактува.

Та... да се върна на предложението си. Представи му картинката след 2-3-4-5-10 години. Нека той да си представи коледите и празниците без деца и без близки, само с приятели... искрено се надявам това да му помогне.

Съжалявам, че толкова много хора тук мислят, че второто или третото дете са ненужни или просто модел. Живея в страна, където децата са УЖАСНО обичани, тук хората имат по 10-15. Отделно от това, винаги съм знаела, че ще направя всичко възможно за да имам аз самата 3 или 4.

Пожелавам ти успех! Ще се радвам да прочета за успеха ти

Може да му обрисуваш и варианта как двете деца се занимават едно с друго и съответно вие имате повече време за себе си.

А понякога в такива ситуации има нужда от мнението на трети, защото всеки се заковава на позицията си. Ако твоят мъж има човек, който много уважава, можеш да поговориш с него (приятеля) и да го помолиш някой път да поведе разговора натам, по мъжки, да си разменят аргументи, пък и да му каже нещо положително. Разбира се зависи от семейните и приятелски отношения във вашето семейство.


Защото едно семейство трудно се прави и лесно се разваля.

Е, щом не е повдиган въпросът, значи няма и желание.

Има хора, пред които не минава да го ударите на мили картинки с елхи, Коледи и 3-4 дечица.


Това може да го обрисува на детето си, и евентуално то да се върже.

В смисъл? Смяташ, че братя и сестри не играят самостоятелно? Аз имам други лични впечатления. Две деца сме, играли сме много заедно, имали сме си нашето време, нашите игри, нашите разговори.. Разбира се има различни взаимоотношения между братя или сестри, но ние така сме възпитавани - да сме заедно. Мисля, че това е нещо много хубаво.

Мисля, че пред всеки трябва първо да стои въпроса защо създава деца и после да реши дали ги иска или не. Децата са щастие, заряд, живот! Без тях човек не се бори, защото няма за какво да се бори. Лично аз знам, че ако мъжът ми закове на една позиция и откаже да съдейства, ще си търся донор за тази работа и ще си гледам сама децата. Ако човек намира щастие в това да бъде заобиколен от живот и радост и детски усмивки, няма смисъл да се самозалъгва, че е щастлив с излъсканите си мебели и секция и кола. Защото нищо от това, което има няма да го направи щастлив. Въпросът е... чие щастие е по- важно? И защо изобщо трябва да се стига до момента да преглъщаш принципи си?

Не мисля, че само дете би се впечатлило от картинките. Не може битовизмите дотам да са убили всичко човешко у него, че да не иска да създаде живот, на който да дари всичко, което е изработил...

От личен опит мога да кажа, че няма нищо, което да върне едно самотно израснало дете при родителите му. Какво ще намери там? Само тъга и самота от детството си... Уви, сега кризата в БГ наистина е застъпила яко... но не винаги ще е така, а когато изгрее слънце, ще е твърде късно за промени от именно тази гледна точка... Годините си минават. Сега още не сте се решили на второ, а дали ще стане въобще е съвсем друг въпрос... Много хора искат, а не могат. Много хора си казват, че не искат, защото вътрешно знаят, че не могат да имат други деца. А това да не искаш никакви само, защото искаш да имаш всичко за себе си и да не дадеш нищо на никой, ми е много неразбираемо и най- тъжно от всичко...

Ти, душко, колко деца имаш, ама лични? Не колко сте били, защото наличието на спомените ти от весели детски игри, не е мерило за грижите, които са полагали за вас родителите ви.

Аз имам две деца, при това с голяма разлика. Да, играят си, занимават се, но през това време аз не си стоя щастлива до съпруга си на дивана в хола. Двойно разбутване, двойно количество дрехи за пране, гладене, простиране...бла-бла...После балет, плуване, бебешка музика, курс по английски....Разни приказки от сорта на "където едно, там и две" за мен са повече от несериозни.
Децата не се гледат сами. Просто две деца- грижа х 2 и така....
За това пък много уважавам хора, които си дават ясната преценка, че повече от едно дете или изобщо дете, не е  работа за тях.

Трябва да призная, че ми стана много тъжно, когато четох отговорите в тази тема. Не, не, защото таткото няма да си има второ детенце, сигурна съм, че скоро ще се радват на детски плач. А защото толкова много от българските майки са против това, човек да иска да има деца, да им се радва да ги гледа и обича. Тъжно ми стана да чета как някои от вас дори и не искат да си помислят за друго дете   Животът е труден за всичко, не мисля, че ще има някой, който да каже, че неговият живот е идеален. Тъжно е, че вече хората не намирят смисъла на живота си в децата, а в друго.

Може би трябва да спра да чета темата, действа ми депресиращо и негативно, а е доказано, че негативните мисли водят до негативни дела.

Пожелавам успех на авторката, дано намери път към съпруга си. Лично аз не намирам смисъл в споделяне на толкова личен проблем с такава голяма и разнородна публика. Всеки дава мнение от собствената си камбанария, което няма как да е пряко отнасящо се към нейния случай. Все пак всеки един нюанс в отношенията може да бъде решаващ.