Мъчно ти е, че има хора, които не мислят като теб?
- Публикувана: 27 дек. 2010, 07:08 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2011, 19:34 ч.
Как да убедя таткото,че е по-добре за нашето семейство да имаме още едно дете?
... Е не е ли насилие да искаш от една жена да остане без дете, само и само за да е с теб? Или тя го "насилва", след като иска да има поне 1 дете. Как ще ги видите нещата тогава.
Защо трябва да стои закачена за мъж, който не споделя мечтата й, но да държи да промени именно него, че и ще се чувства насилвана?
Защото едно семейство трудно се прави и лесно се разваля.
Отговорих на хипотетична ситуация, поставена от Дана_2010 - ако един мъж не иска дори и първо дете. Т.е. все още няма семейство в чистия смисъл на думата - всеки може да си тръгне от връзката и да си намери партньор, който споделя мечтата му. Не да издеателства над другия да изпълни неговите житейски планове.
Ако семейството вече има едно дете, какъвто е случаят на авторката, едва ли майката ще напусне, само защото мъжът й не иска второ. И ще хукне да си търси нов мъж, само и само да й направи още деца
Но не мога нищо да я посъветвам, струва ми се много трудна ситуация, и й съчувствам. Дано да намерят начин да решат този проблем, без да си развалят отношенията, от което ще страда и първото им детенце.
Не мисля, че някой някога ще мисли като мен. Ние сме уникални, всеки е уникален в мисленето си 
Мъчно ми е, че има хора, които не желаят да имат деца. Мъчно ми е и, че има толкова много хора, които желаят, а не могат да си имат деца. За такива неща ми дотъжава. А може и аз да съм една от тези... дето не могат, знам ли...
Мъчно ми е, че има хора, които не желаят да имат деца. Мъчно ми е и, че има толкова много хора, които желаят, а не могат да си имат деца. За такива неща ми дотъжава. А може и аз да съм една от тези... дето не могат, знам ли...
Stansi, погледни нещата и от друг ъгъл- не искаш дете/деца, но имаш, или по-скоро си принуден за имаш, защото някой, някъде ти налага този модел. Има ли смисъл от нещастни съдби?
А за хората, които искат, но не могат да имат деца, мога да изкажа само съчувствие и пожелание за преодоляване на проблемите.
А за хората, които искат, но не могат да имат деца, мога да изкажа само съчувствие и пожелание за преодоляване на проблемите.
Това ми е съвсем ясно, има хора всякакви, срещала съм от какъв ли не тип! Повечето нямат право на мнение, поне не и жените, с които най- вече имам работа. НО ако един мъж няма желание да има семейство и деца, какъв е смисълът да започва връзка тип брак(все пак това си е връзка) ако не е само заради редовния секс? Мисля, че тези условия трябва да са договорени в самото начало. Сещам се, че точно преди 10 години, когато срещнах съпруга си, му зададох въпроса именно така. Аз никога не съм се и представяла семейна и му казах, че искам да съм самотна майка и той да е таткото на децата има, колкото и да са те. Впоследствие той прие ролята присърце, не само като оплодител, но и като отговорен родител. Сега, за съжаление, той е почти 24 часа с едно постоянно пискащо детенце без никакви приятели, роднини или близки хора и се превърна в целия му свят. Играят заедно, пишат заедно, навсякъде са заедно, и аз с тях.
Аз те разбирам. Не разбирам позицията да встъпиш в брак привсе, че не искаш да имаш по- сериозни обвързвания от всякакъв тип. Като не искаш да срещаш мечка, не ходиш в гората, това е!
Аз те разбирам. Не разбирам позицията да встъпиш в брак привсе, че не искаш да имаш по- сериозни обвързвания от всякакъв тип. Като не искаш да срещаш мечка, не ходиш в гората, това е!
Но има хора, които не се пречупват и не ги бива за родители. Даже мисълта да са такива, ги плаши.
Писала съм тук историята на близка приятелка, която беше започнала преди десет години връзка с идеята да нямат деца, но забременя и беше зарязана и буквално изхвърлена от семейния бизнес.
Сега се водят дела, отправят се едни заплахи....
Писала съм тук историята на близка приятелка, която беше започнала преди десет години връзка с идеята да нямат деца, но забременя и беше зарязана и буквално изхвърлена от семейния бизнес.
Сега се водят дела, отправят се едни заплахи....
Да Станси принципно си права, всеки който встъпва в брак би трябвало да иска поне едно дете, обаче за бройката може да има една уговорка предварително, а после мненията да се променят. Защото никой не знае предварително как ще се чувства като родител и второто, третото дете трябва да са поискани със същата потребност като първото, а не за да се спази предварителната бройка. Има много примери за хора които са си променили мнението, както в едната, така и в другата посока. Мога само да съчувствам на авторката, защото я разбирам, и аз искам още едно детенце и много се надявам съпругът й също да го поиска.
Да Станси принципно си права, всеки който встъпва в брак би трябвало да иска поне едно дете, обаче за бройката може да има една уговорка предварително, а после мненията да се променят. Защото никой не знае предварително как ще се чувства като родител и второто, третото дете трябва да са поискани със същата потребност като първото, а не за да се спази предварителната бройка. Има много примери за хора които са си променили мнението, както в едната, така и в другата посока. Мога само да съчувствам на авторката, защото я разбирам, и аз искам още едно детенце и много се надявам съпругът й също да го поиска.
Ето затова ставаше дума, че потребността да има деца я няма явно и тя трябва да събуди това негово желание. Пожелавам на дамата да успее да промени мнението на съпруга си, което може да стане по всякакви начини, дори и непредполагаеми... Хората се променят постоянно, от едната крайност винаги могат да изпаднат в другата. Дано само не се отказва и дано след като веднъж се решат, да успеят и да си го имат! Защото нищо не е сигурно в днешно време.
Понякога един жест, критична ситуация или пък мили думи от страна на детенцето могат да стоплят мъжкото сърце. Трудно ми е да кажа какво ТОЧНО може да направи, но съм сигурна, че може да го направи
Аз самата усетих нуждата да имам повече деца по простата причина, че ужасно много ми липсва семейството и тъй като за настоящия момент, а и вбъдеще предполагам, няма как да се случи да имам близки тук, където съм, искам да съм щастлива с челядта си, която ще е сплотена и сговорна дружина. И пак казвам... това е само в мечтите ми 
Не мисля, че е взела някакво друго решение освен да опита да говори с мъжа си и да го убеди. Решенията й ми харесват Поне не го е прилъгала да я забремени, а после да го изненада с резонното "ами то стана случайно..."
Твърдя, че трябва да й се даде съвет как да говори със съпруга си, а НЕ да се отказва от мечтата си. Не е успял само този, който не е опитал
А и... по- хубаво ли ще е ако в един момент мъжът й реши, че вече иска дете, но времето затова е безвъзвратно изгубено? Уви, не можем да го върнем назад...
Поне не го е прилъгала да я забремени, а после да го изненада с резонното "ами то стана случайно..."Твърдя, че трябва да й се даде съвет как да говори със съпруга си, а НЕ да се отказва от мечтата си. Не е успял само този, който не е опитал
А и... по- хубаво ли ще е ако в един момент мъжът й реши, че вече иска дете, но времето затова е безвъзвратно изгубено? Уви, не можем да го върнем назад...
Предполагам, че най-полезни ще бъдем за жената, ако и дадем съвет как би могла да повлияе на решението на мъжа си, така че и двамата да станат на едно мнение. В края на краищата човек не си заковава решенията с пирон, те са податливи на различни обстоятелства, влияние и т.н. Резонните причини да не желаеш още едно дете в случая са, че нямаш възможност финансова, или пък емоционална да отгледаш повече от едно, каквото те вече имат. Значи в тая насока трябва да се работи. В смисъл дали финансовата разлика - а тя наистина е голяма при едно или две деца, в случая не би могла да се преодолее - тоест да изкарват повече пари? Или пък човека просто няма сили за още един бебешки период? И дали не би се навил при определени обсотоятелства, външна помощ, нещо подобно?
Мисля, че в тази насока трябва да и даваме съвети, то е ясно, че насилие не трябва да има, и че всички имаме различно мнение по броя на децата.
Семейство не се създава лесно. Всеки който къса и хвърля трябва да знае, че изобщо не е сигурно, че ще успее да създаде по-добро, или пък въобще някакакво. При всички случаи трябва да се направи максималното различията да се изглаждат...
Мисля, че в тази насока трябва да и даваме съвети, то е ясно, че насилие не трябва да има, и че всички имаме различно мнение по броя на децата.
Семейство не се създава лесно. Всеки който къса и хвърля трябва да знае, че изобщо не е сигурно, че ще успее да създаде по-добро, или пък въобще някакакво. При всички случаи трябва да се направи максималното различията да се изглаждат...
Ами при моя мъж желанието за дете се засили когато няколко познати семейства си родиха по едно бебе. Един вид като видя как най - добрия му приятел дондурка бебе, ухилен до ушите, и видя и себе си в тая роля. Мъжът ми винаги е искал деца, говорили сме и ми е споделял, че иска две деца с неголяма разлика, вижда семейството ни както е било и тяхното, той има брат. Но момента когато ми каза: "Хайде да си направим бебе" дойде точно след един период на "обебвания" около нас
Аз обаче, като по - разумната и предпазлива в нашето семейство изчаках подходящия момент.
Мисля, че е добра идея да ходите на гости на приятелско семейство с две деца, това много помага като представа как биха били нещата. Ние имаме две приятелски семейства с по - две деца, и като ходим на гости естествено става дума за децата, остовното което ми е направило впечатление е, че хората споделят колко по - различно е с второто дете - по - спокойно, по - уверено се гледа, то е и по - спокойно дете, и друго е семейството с две деца, и децата се някак по - други, свикнали с още едно дете с което делят внимание, пространство, играчки.
Аз искам две деца, мъжът ми също, поради тези причини. А бих се навила и на трето ако имаме възможност финансова, иначе принципно ми се иска и трето.
Аз обаче, като по - разумната и предпазлива в нашето семейство изчаках подходящия момент.
Мисля, че е добра идея да ходите на гости на приятелско семейство с две деца, това много помага като представа как биха били нещата. Ние имаме две приятелски семейства с по - две деца, и като ходим на гости естествено става дума за децата, остовното което ми е направило впечатление е, че хората споделят колко по - различно е с второто дете - по - спокойно, по - уверено се гледа, то е и по - спокойно дете, и друго е семейството с две деца, и децата се някак по - други, свикнали с още едно дете с което делят внимание, пространство, играчки.
Аз искам две деца, мъжът ми също, поради тези причини. А бих се навила и на трето ако имаме възможност финансова, иначе принципно ми се иска и трето.
Аз имам едно дете и с едно ще си останем, но много хора казват, че с второто са били много по-спокойни и уверени, много повече са си спестявали излишни усилия и в този смисъл е било много по -лесно и са изпитали истинското удоволствие с второто. Пробвай в тая насока.
Под това се подписвам с две ръце, от всички мои познати с повече от едно дете съм го чувала, и от хората от предишното поколение.
Аз отсега съм си набелязала някои абсолютно излишни неща, които никога не бих се затормозявал да правя с второто си дете, живот и здраве. Например като новородено бебе упорито слагах сина си да спи на една страна, за целта една специална възглавница бях купила, пък го обръщах на 2-3 часа от едната на другата страна след кърмене, че и си напъват мозъка да помня на коя страна е бил преди това
. А горкото бебе все се мъчеше, гърчеше и накрая се обръщаше по граб и блажено заспиваше. А аз упоритата патка - като го видя отивам и пак го нагласям настрани, горкото дете, що зор видя да ми надвие ината, но на 3 месеца окончотелно се предадох и го оставих да спи както си иска.С второто дете това приключение и още много други подобни - ще си ги спестя определено.
Аз имам едно дете и с едно ще си останем, но много хора казват, че с второто са били много по-спокойни и уверени, много повече са си спестявали излишни усилия и в този смисъл е било много по -лесно и са изпитали истинското удоволствие с второто. Пробвай в тая насока.
Под това се подписвам с две ръце, от всички мои познати с повече от едно дете съм го чувала, и от хората от предишното поколение.
Аз отсега съм си набелязала някои абсолютно излишни неща, които никога не бих се затормозявал да правя с второто си дете, живот и здраве. Например като новородено бебе упорито слагах сина си да спи на една страна, за целта една специална възглавница бях купила, пък го обръщах на 2-3 часа от едната на другата страна след кърмене, че и си напъват мозъка да помня на коя страна е бил преди това
. А горкото бебе все се мъчеше, гърчеше и накрая се обръщаше по граб и блажено заспиваше. А аз упоритата патка - като го видя отивам и пак го нагласям настрани, горкото дете, що зор видя да ми надвие ината, но на 3 месеца окончотелно се предадох и го оставих да спи както си иска.С второто дете това приключение и още много други подобни - ще си ги спестя определено.
таткото едва ли ще се трогне от подобни терзания, защото това, което един мъж го интересува може ли да издържа семейството си и ще има ли нервите за това