Жената Козирог 2

То и от амбиция до амбиция има разлика.
Моето дете за момента не ходи никъде, освен на предучилищната в у-ще.
Занимаваме се вкъщи - когато имаме желание и настроение и двамата.
Има си детство и игри до безкрай.
Искаше само на спорт, за който се оказа, че е малък още и трябва да изчакаме  поне 1-2 години.
На друго за момента не иска да ходи. Не го и насилвам. Ако има изрично желание за нещо, бих го поощрила.
Та от тази страна погледнато, май нямам никакви амбиции.
В същото време - детето може да чете, познава цифрите, смята елементарни задачи, знае повече от достатъчно за всичко, което го занимава на тази възраст. В у-ще се справя прекрасно.
Не ми харесват обаче някои неща в сегашното у-ще и за първи клас го записах другаде. Защото искам добра учителка и добра среда за детето си. Не ми е все едно къде ще учи, каква ще бъде учителката, какви ще бъдат съучениците. Искам най-доброто, което съм в състояние да му осигуря. Това обаче не се брои за амбиция, нали?

И изобщо в момента много се изсилват някои майки и бащи... Детето още български не знае, но ходи на 3г на два западни езика, не може да държи молив, обаче рисува едва ли не професионално и т.н., и т.н. Децата нямат грам свободна минута за нещо свое, за нещо приятно, което правят защото искат, а не защото трябва... не знам, не мога да го приема това.
Но всеки решава за себе си.

Та, отплеснах се малко /много даже/, но с риск да открия топлата вода - зависи и кой какво разбира под "амбиция", "болна амбиция" и т.н. Доста разтегливо понятие е... като много други неща

Явно нямате болни амбиции и неосъществени желания, които да прехвърляте на детето! Не, това не е амбиция, а загриженост и то в рамките на нормалното!
П.С.
Аз имах предвид, че аз самата не съм амбициозна..........
И аз не схващам защо на 3 год дете се записва да учи английски, ама е масово....

И аз като една коза, да си кажа, нищо, че не ме питат. 
Мисля, че на децата добре се отразява ученето на чужд език от малка възраст. Дъщеря ми започна да ходи на английски на 5 години и половина. Искахме немски, сестра ми живее в Германия. Тя самата усещаше там нуждата от знание на езика, но нямаше за нейната възраст и така -ходи с желание, харесва и как на игра научава нови думи, харесват и различните порядки в училището (различно е от ДГ), подреждането на тетрадките, чина, госпожицата, новите приятелства... Не мисля, че съм я ощетила с амбицията ми да знам чужд език. 

Няма лошо, разбира се - ако детето го прави с желание и му се отдава  Обаче да караш дете с математически заложби да учи чужд език, щото видиш ли така трябва, всички така правят и т.н. е друго 

Аз също уча детето на разни думички на английски и френски - под формата на игра, от разни книжки с картинки и т.н. Но само когато детето само изяви желание да учим. Не го карам насила или защото трябва и съм платила пари за това. И така запомня много повече /лично мои наблюдения и конкретно за моето дете - децата са различни, родителите им - също, така че това не важи за всички /.

Аз самата започнах да уча чужди езици едва в 4-ти клас - какъв шок и ужас  И пак човек станах 

Та - не, не съм амбициозна майка. Явно. Дали това е добре или зле за детето времето ще покаже. Макар че, убедена съм, е за негово добро 

А що се касае до мен самата - не съм амбициозна, в смисъл: не държа да имам кариера на всяка цена, да покоря световни върхове в някоя насока и т.н. Отказах се от научна кариера примерно /която ми беше интересна, приятна, имах нужните знания и умения и можех да постигна много/, за да мога да бъда в първите /така важни/ години до детето си и да не го подхвърлям между баби, детегледачки и градини. Не съжалявам изобщо. За други жени това е недопустимо... Та така - светът е шарен и голям, хората в него- още повече

А при козорога май наистина всеки луд е с номера си...


Казвай, казвай... и аз редовно така правя 

Има отношения обаче, в които съм болна амбиция да го направя /определено нещо/ аз и по моя начин ... И за мен винаги /примерно на съзтезания, олимпиади, изпити и т.н./ е имало само едно място - първото !!!

И к'во сега... с единия си пост, опровергах едва ли не предишния    

Спирам. 
 

И като продъжение на темата за амбицията - понеже има само едномясто - първото...та по този повод мразя всякакви игри, в които мога да загубя - карти, табла изобщо не са моята чаша чай....а  още имам кошмарни спомени от една игра на Монополи, в която сякаш всички бяха срещу мен и ме докараха до рев!!! Щото един козирог никога не губи

Защото умее и от загубата да извлече поука / поне/

 

Привет, дами    от още едно рогато 
За амбицията към децата ми стана интересно. Аз мисля, че съм амбициозна относно дечкото и претенциозна и взискателна и т.н. Към себе си също.
В Линда Гудман ми направи странно впечатление това, че пише че майката Козирог си пести целувките и нежностите. С това не съм съгласна аз съм много нежна майка. Целувам го и го гушкам детенцето си постоянно.
Изобщо с Гудман май съм съгласна само с това, че козите сме красиви и с годините ставаме все по красиви 

За вас момичета 
http://www.chudesa.net/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B … 0%BC%D0%BA%D0%B8/

Аз като козите съм инат, но до тук...
Амбиции в рамките на нормалното и както се казва бавно и спокойно( научих се покрай детето).
Мойта г-ца ходи на градина (на 3годинки е ) и посещава танци там, но тя има огромно желание. Отдава и се и макар, че съм притеснена откъм бюджет отделям тези пари и я подкрепям.
Свидетел съм как на моя приятелка родителите бяха с болни амбиции и децата (тя и брат и) никак не бяха щастливи. Сега когато вече са големи и имат собствени семейства децата им са оставени да избират сами и са щастливи.

Мисля си, че малко амбиция от страна на родителите не е излишна за да могат да насочват детето, НО според това какво го влече детето. Моите родители бяха абсолютно безволеви и аз станах такава. Никога не ме подкрепяха и затова сега аз търся правилния начин за моето дете.

Аз също съм по - скоро загрижена, от колкото амбициозна майка. Проучвах училища и потенциални класни около две години преди първи клас... След като отсях няколко училища, заведох дъщеря ми да ги разгледа и сама да избере. При нас всичко е личен избор. Децата ходят на плуване, танци и гимнастика, но само защото те искат. Не ги насилваме по никакъв начин.

А какви майки са козите... аз съм сладурче, така казват децата  ! Гушкаме се, целуваме се, глезонтим се, танцуваме заедно и си споделяме тайни

Та, козите сме си супер! Не сме от най - скромните, но пък притежаваме куп други страхотни качества!

О, то и аз не насилвам детето, просто го насочвам неееееежно, кое е добре за него 

тема бижу,много интересно инфо за зодията ми