Дисциплина на дете на 1г.3м

ГЖледай си детето, както ти прецениш за добре. Свекърва ти е възпитала нейните деца, както е преценила, сега е твой ред с твоето дете.
Думата "невъзпитано" за дете, което тепърва се учи за света коло себе си и за отношенията с другите ми идва в повече.
Много деца пробват НЕ-то на родителите си, това не ги прави лоши.

Казвате, на година и малко какво възпитание, каква дисциплина....Хм, после пускате теми...

Какво му е на възпитанието? Правим го постоянно, още откакто се роди детето, макар да не го осъзнаваме! Възпитание и дисциплина не означават камшик в ръката! Възпитава се включително чрез родителско действие или бездействие.

 Разбирам авторката защо се шашка, кой ли не е минал през това! Съветвам я да приемее, че винаги оттук нататък, всички около нея ще  мислят, че разбират от възпитанието на  нейното дете повече от самата нея, ще й даватт акъли и прочие. Нека да си гледа детето, да прекарва много време с него, за да се опознаят взаимно, пък майната им на другите! Който иска на практика да приложи  възгледите си, да вземе да си роди едно!

Благодаря ви на всички за мненията, много са ми полезни, помагат ми да погледна от различен ъгъл на нещата.
За мен си реших, че най-вероятно съм по-мека и отстъпвам повече отколкото "трябва", а свекърва ми е прекалено крайна.
Понякога имам чувството, че по-възрастното поколение си представят под "послушни" и "добри" деца, някакви роботчета, без много собствена воля и мнение и затова често думите "послушен" и "добър" ме карат да настръхвам.

 
За мен това е истината и правилният път- без крайни мнения и обобщения 
Взимай всички крайни мнения и истината е някъде по средата 

Може ли да дадеш пример, защото подозирам, че мислим за едно и също, но с различни думи.

Пример за тема, или пример за що е то възпитание, дисциплина на година и малко?

Дисциплина- научаване. Всеки влага различен смисъл в тази дума, а той е доста по-различен от здрав строй.
Научаването на елементарни неща от от бебешка възраст не оказва никаква травма на детето, а напротив помага му. Светът е съставен от правила. Всички ние живеем по правилата на обществото, на семейството, на училището, на работата. Не, не подчинение, макар че, и това го има, а спазване на определен ред, по който и ние и другите да живеем добре съвместно.
Дисциплина на 15 месеца-  научаване да прибира играчките си, да донесе предмет, да изпълни заръка...Елементарни и наложащи неща в тази възраст. Така детето се развива, не се потиска. Същото като да му се каже, да не пипа в контакта, или да не хвърля предмети.
Нима не започвате с научаването още на 7-8-9-месечна възраст с "Кажи чао"?
И да, едно дете може чудесно да разбере какво се изисква от него. Дадох линк с една добра таблица за развитие на детето-моторно, когнитивно...Погледнете я. Да, има и изключения, но водещ е родителският подход. В повечето пъти останалото за мен е оправдание.

Така е но на тази възраст, обясненията за това е опасно, например нож, вървят успоредно с обезопасяването - да не попада нож в ръцете му, съответно контакт, лекарства и т.н., защото обясненията са задължителни, но отговорността наша. И ако на 1г. и 2-3 месеца все още опознавайки света няма страх от контакт, не мога да нарека това дете непослушно или невъзпитано.

За другото е многоотносително, моето на тази възраст току що беше направило първите си крачки, едва ходеше, т.е. подреждане на играчки и носене на нещо бяха в сферата на фантазиите, затова питах какво имаш предвид, не при всяко е приложимо на една и съща възраст.

Хвърлянето на играчки, при нас го имаше този проблем, четох, четох, било нормално именно з атези месеци, не пазя статиите, че отдавна беше, но дори се препоръчваше като упражнение - имаше връзка с научаването на причина и следствие, гравитация, разстояние, което детето открива самО. Естествено тук идва и ролята на родителите, да внимават какво попада в ръцете му - мека играчка или стъклена чаша   естествено върви с обяснение защо се хвърля едното, а не другото, може и да се покаже с нещо чупливо защо не трябва, но постепенно с възрастта детето прави разликата и пак на тази възраст не е непослушно, ако провери наистина ли нещо ще се счупи малък аналогичен пример - дъщеря ми не драскаше в книги, знаеше, че не трябва, но на 3 г. изведнъж започна да го прави, пробвах със забрани, с обяснения, но ме гледаше неразбиращо, след известно време успя да обясни, че го прави, защото в градината учителката "драска", драска, ама в учебната тетрадка, която е почти 1:1 с учебника. На 1г. и 3м. съм го казвала, но ако имаше достъп си го правеше, на 3 г. повече не повтори. Вашите деца може да са по-умни и да схващат, но ...

И още нещо - играта с храната за мен е начин детето да включи още едно сетиво в опознаването й. Правеше го до време, точно в тази възраст, сега абусрд да я пипне, може бабата да го има за невъзпитано, но за мсйката да не е, а точно обратното, като нещо полезно и тук нещата се заплитат 

Да, има деца, които дори и не ходят на 15-месечна възраст, но това не пречи да бъдат научавани на нещо друго, неизискващо ходене.
Идеята ми беше, че е меко казано глупаво да се твърди, че едно дете на година +, че даже и по-рано, не може да се възпитава.
За това попитах кога започва иначе това възпитание, ако не със самото раждане.

Естествено, едва ли някой си е зарязал детето в кошарата и нито му говори, нито го докосва, но дали очакванията на бабата за възрастта са реални е въпросът и кое дете е невъзпитано

Аз още си пазя надрасканите учебници - гледа ме, че подчертавам, та и тя тръгва, обаче с химикал. И на всичко отгоре го правеше тайно,само ме дебнеше да се обърна. Дам й празен лист - не ще. Аха, викам си, значи тук трябва да си обясняваме и да променим собственото си поведение! Спрях да пиша по учебника - и детето спря! Започнах да пиша на празни листа - и детето започна! Точно беше на годинка и малко, като им е времето да криволичат с молива и в най-добрия случай да праввят гнезденца. Сега като ги види тези свои произведения ми вика, как съм могла да й позволя да драска там!
ей, как ме накарахте да си спомня тези отминали случчки!

Искам накратко да обобщя - детето си иска занимавката! ако възрастният се занимава с него - детето е послушно. Ако възрастният не обръща  внимание на детето - детето скучае и става непослушно. Боже, колко пъти, до припадък съм я играла играта с "бебе хвърли играчка - мама дава играчка" или безбройната игра с пъхане и вадене на предмети в кутии... Сега се чудя как съм имала толкова голямо търпение и мерак!

Andariel, така е, но една майка, която разрешава на детето си да гази с кеф в локвите, в очите на някоя баба ще е безотговорна пикла с невъзпитано дете, така че детето на авторката може и да си е съвсем прилично, а в очите на бабата - не, само те си знаят 

Моята майка изпадна в ужас, когато видя как позволявам на сина ми да рови с една лъжица в пюрето, а аз го храня с другата, да сяда в пясъка и в пръстта и да играе с тях, да отваря гардероби и шкафове и да вади всичко от там /на около посочената възраст/. Не позволявах единствено досег с контакти и остри предмети. Всичко останало беше разрешено в къщи, дори копчетата на телевизора.
След около 100- тина НЕ-та и отстраняване от опсно място, детето само се научи къде може и къде не. И не, че не ме е пробвал пак поне 1000 пъти.
Сега се пробва за друго- дали ще му разрешим по-дълго на пързалката, на компютъра, повече шоколади и др., придружено естетвено с пазарлъци отдалеч. Ами ако мине номера?!
Не приемам обаче това за невъзпитано.

Снощи четох тази тема и докато реша как да формулирам мнението си,виждам,че Андариел вече го е написала.Много точно обобщение и го подкрепям на 100%.
То важи и за вече пораснали деца/каквито са моите/ и дано повече майки го прилагат.

ха-ха, свекърва ти да не е старшина в казарма...