Съвестта и изневярата

Явно любовта към съпруга се изразява само към финансовото му състояние!!!!

Уважаема Клише...тръпки ме побиха!!!!!

Разбихте ми илюзиите и мечтите.....само не забравяйте уважаема aniese ...че идва момент когато тъпкано ще ви го връщат....но вие едва ли ще ставате за нещо!!!!!


Мъни...ако това което си написала се случи...мъжът се превръща в черната овца и непременно бива обсъден по достойнство първо в СО....но иначе свободомислещите мадами задължително са невинни душици!!!!

Соте, аре немой се прави на светец с ореол и ти, холан. Кой знае кви златни....риПки си ги ловил, ма се прайш ся тук на невинен.

Аз па имам друго питане - ако съпругът няма нищо против някой да му поизземе функцииите, то трябва ли жената пак да страда от гузна съвест?

Важно ми е да разбера какво мисли ССФ, благодаря.

По темата -  не съвестта и страха , а това дали някой ще поиска да си ги сложи....2, ме възпира.

Ех Жози...ей това недоверие никога не мога да го разбера....това че не съм изменил на принципите си и на жената до мен, не е задължително да ме превръща в светец а и не ща да съм такъв!!!
На въпроса ти относно изземване на функциите ...не мисля че говориш сериозно....но пък дори и да има нещо против един мъж ..какво от това...важно е жената да е задоволена....съвест пък за какво и е....нали е доволна от свършеното!!!!   

Желязна логика  според която и на тези, на които сега им изневеряват, всъщност им го връщат за нещо си от преди години. Щото нали всичко се връща...

Естествено, че е ВАЖНО да е задоволена, я си представи ти ден след ден да ходиш незадоволен?
А и какъв избор има жена, която 7 години не е правила секс с мъжа си? ( ся да не земете да търсите под вола теле  )

Авторката едва ли има предвид такива изключения.     Предполагам ,че в този случай на жената едва ли й е останала някаква съвест...

Соте,започваш изгубена кауза.Жени,на които са им изневерявали ,не вярват ,че има и мъже ,дето основната им мисия в живота не е на коя да го начукат!
Както мъж,"случил " на жена -кучка,смята после всички жени за такива, така и жена,разигравана от мъж-дон жуан,после мисли ,че всички мъже са от същия дол дренки!

Залипсва ли ми внимание, любов, секс поне за момент, никаква съвест не може да ме спре...

каква съвест, какъв морал,  к'ви 5 лева ... 2011г сме.

От тия думи тръпки ме побиха. Означавали това, че като сме 2011 и някои ценности вече не са модерни. Ужас.

Поне тук не съм забелязал особена почит на традиционните брачни (семейни) ценности (и традиции). Предполагам скоро някоя ще се изходи и за традициите как не са това което са били ...
Виждам за манджите вече са писали.

Wild rabbit е отговорила изчерпателно още в първия  пост по темата.

С 2 ръце се подписвам под това! 

Имаме достатъчно време да преценим човека до нас, преди да се вречем. Можем да сме наясно дали е способен да ни задоволява, уважава и т.н.
Когато човек вземе решение да е партньор с някого, това означава, че трябва да бъде коректен и да не му причинява болка. Не е въпрос на съвест, а на морал.
Ако не сме в състояние да потиснем инстинктите си на толкова ниско ниво, какво може да очаква от нас партньорът ни в момент, когато е зле финансово, болен, има проблеми. Да си вдигнем чукалата и да изтичаме някъде, където ни подсигуряват комфорт само защото обичаме да ни е гот?
Една връзка почива на коректността. Всеки сам избира доколко е способен да се владее. Ако няма такива възможности, най-добре да го заяви на партньора си още в началото и ако той е ок на това, тогава - няма проблеми. Ама да се лъжем, че ще сме си верни, че ще обичаме, че няма да се нараняваме, а после да си викаме - к'во пък толкова, похапнах пилешка супа за душата, к'ъв е проблемът, това не ме кефи като идея.

Смисълът на брака, на сериозната връзка е не в това да сме свободни изцяло да получаваме удоволствия, когато ни се прище, а да търсим и откриваме такива във връзката си. Ако не ни се получава, има разводи, раздели...освен ако и за двамата това не е нормално поведение.

Освен това, мисля си и за скритата изневяра - ок, няма болка, ако партньорът разбере, но пък е толкова унизително, че някакъв друг мъж си мисли за него, че е мухльо, че не му става, че е по-добър от него. Що ли да причинявам това на него, а и на себе си? Та нали той е моят избор?! Тъпа ли съм била, като съм го взела? Или пък съм нимфоманка? Аре, нЕма нужда!

За всеки случай, тя е симптом, и бидейки такъв, не виждам връзката със съвестта.

Изобщо не бих могла да бъда категорична по темата. Но мъжът ми е категоричен, а аз го знам. Смятам да уважа категоричността му.
Не успях да стана категорична, в нищо - дали съм егоист, дали все ме подминава "голямата, истинска лИбоФ"?!
Заигравам се с Краси, не си задавам този въпрос наистина.