Публикувана: 3 ян. 2011, 11:45 ч.
Последно мнение: 30 апр. 2011, 22:50 ч.

Не искам тази чаша, а другата!

7 363
144
1

1
...
3
4
5
...
10
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как трябва да се справяме с капризите на детето?
Как да се справим с дете, което проявява капризи преди сън?
Как да се справим с избора на чаши и чинии, когато детето проявява капризи?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как трябва да се справяме с капризите на детето?
  
  Подходящият начин за справяне с капризите на детето включва ограничаване на избора до две неща, които то може да избере самостоятелно. Ако избере нещо извън предложените варианти и не може да се аргументира, родителите могат да обяснят защо не могат да удовлетворят неговите претенции. Важно е да се налага някои неща, когато е необходимо, но също така да се обяснява на детето защо това се прави.
- Как да се справим с дете, което проявява капризи преди сън?
  
  Когато детето проявява капризи преди сън, важно е да се прояви разбиране, търпение и да се избягва ненужно изнервяне на обстановката. Децата се уморяват бързо и не могат да контролират емоциите си, затова е важно да проявите разбиране и да помогнете на детето да се успокои, без да причинявате ненужен стрес.
- Как да се справим с избора на чаши и чинии, когато детето проявява капризи?
  
  При избора на чаши и чинии, когато детето проявява капризи, е важно да ограничите възможностите до две опции. Ако избере нещо извън тези варианти и не може да обясни защо го иска, родителите могат любезно да обяснят защо не могат да удовлетворят неговите претенции. Важно е да се поддържа баланс между налагане на граници и обяснение на причините зад тях, когато е необходимо.
- Какви са различните подходи на родителите при отглеждането на децата?
- Какви са някои от методите, които родителите използват за справяне с капризите на децата?

# 45 4 ян. 2011, 13:16 ч.

Мнения: 24 635

Цитат на: Victory в вт, 04 яну 2011, 13:03

...в никакъв случай няма да тръгна да готвя нещо ново или да правя сандвичи, нито пък ще предлагам ядене половин-един час по-късно. Но това само ако не яде от инат, не яко е болен и не е гладен.

Всъщност по никой начин няма да тръгна да готвя нещо ново и аз. Но в аналогична ситуация обяснявам, че мама е готвила и това е яденето. Ако не иска супата, на което има право, може да си вземе нещо от наличното в хладилника, за което и асистирам. А супата ще си я изяде вечерта.
Ако огладнее след половин час, ще и дам, разбира се. Нали като порасне още малко ще може сама да си сипе. Все едно баща и да ми откаже супата щото сега точно не е гладен и аз да се развикам.
Наистина нямам нерви за сцени и конфронтации, които са преходни и се дължат най-вече на ограничените възможности на детето към момента.
Аз не вярвам, че това ще доведе до дълготрайни последици и щяло едва ли не да му развали характера. По какъв начин? Просто вижда, че му се гласува доверие за елементарни неща - да яде, когато е гладен.
А какво значи да не яде от инат? Може да не прави нещо от инат, ако чувства натиск. Премахни съпротивлението и ината изчезва.

Последна редакция: ср, 05 яну 2011, 09:59 от Iris04

# 46 4 ян. 2011, 21:42 ч.

Мнения: 613

Цитат на: Angel_Dust в вт, 04 яну 2011, 10:51

именно - изборът си е избор - трябва да се дава,но когато си е чиста проба инатене и глезунтене вече е съвсем друго...а някъде трябва да има и граници все пак. Мен не ми пречи да давам избор и между 5 неща...но щом избере едно - то да е...

Точно. Но пък ако не съм попитала какъв сок иска /поради разсеяност, недосетливост, умора или друга причина/, след като знае, че има различни, ще го отчета като моя грешка и ще му сипя от другия сок. Освен да възпитаваме децата, не е зле да отчитаме грешките си в общуването с тях. Всеки от нас неминуемо ги прави, дори от умора понякога или припряност, та трябва и да се замисляме поведението каприз ли е или ние не сме дали право на избор.

# 47 5 ян. 2011, 00:13 ч.

Мнения: 2 090

Victory, така и правех до скоро, не давах друго. Обаче напоследък просто не питам какво му се яде, ами правя каквото съм си наумила, и той знае, че това е закуската/обяда/вечерята. Дори и да откаже предложеното, не ме яд чак толкова много. Laughing

А за непредлагането на друга храна... понякога просто няма как да стане, това означава да стои гладно цял ден (което се е и случвало де). Rolling Eyes

# 48 5 ян. 2011, 03:33 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 481

Цитат на: Victory в пн, 03 яну 2011, 15:18

Въпросът е защо му е друга чаша, след като ти си му дала?

Иска друга чаша по същата причина, поради която ти искаш да пие от тази, която ти си му дала. Иска да контролира ситуацията, да се наложи. Точно като теб. Мерите си инатите. Той обаче е дете. А какво е твоето оправдание? Grinning

# 49 5 ян. 2011, 09:48 ч.

Мнения: 61 573

Според мен родителят е този , който трябва да контролира ситуацията .

Истината е , че децата са различни . Завиждам благородно на тези , които имат сговорчиви деца .
Дъщеря ми е точно от този тип , който търси конфронтация . Винаги и за всичко . Абсолютно безсмислено , ей така просто да е на контра .
Още откакто е проговорила иска неща , които предварително знае , че няма как да се случат . Докато беше малка го отдавах на капризи и опит за налагане , но сега е на 11 години и е пак същото Sad

. Много добре знае , че това което иска няма да стане , но настоява . А аз отказвам не за да си мерим инатите , а защото наистина е ненужно или невъзможно .
Като , че ли има потребност да ме извади от равновесие за да се успокои тя ...

# 50 5 ян. 2011, 10:13 ч.

Мнения: 8 999

Бях на 5-6 години, когато моят братовчед /по-малък от мен/ разиграваше вуйна ми точно по повод едни чаши.
Той: Дай вода!
Вуйна: На!
Той: Не в таз чаша!
Вуйна: В коя?
Той: В оназ!
Вуйна: Заповядай!
Той: Не толкоз!
Вуйна: Колко?
Той: Толко!
Вуйна /леко изнервена, но все още владееща се отлива от водата и отново му я поднася/
Той: Не таз вода!
Вуйна /абсолютно объркана, защото преди 35 г. вода пиехме от чешмата, та дори нямаше алтернатива за избор/: А от коя?!
Вуйчо: безмълвно става и отвърта един голям, сочен шамар на сина си.
А аз стоях окаменяла - и заради претенциите на братовчед ми, и заради търпението на вуйна ми, и заради страховития шамар, от който доста се уплаших.
Мисълта ми е, че децата са склонни да издевателстват безпричинно над родителите си. Друг е въпросът дали родителите трябва да им се връзват.
Е, има случаи, когато претенциите им са основателни. Или пък са невинни и няма лошо да им угодиш. Защо да не сипя сок в любимата чаша? Какво ми пречи да сервирам в предпочитаната чинийка? Какво би ми струвало, ако нарежа филийката по неговия начин, а не по моя?
Малките деца имат аутистично поведение. Ако това, което искат, не застрашава нечий живот, какво ми е оправданието да не се съобразя с тяхното желание?
Моите вече са големи, отдавна са надраснали момента с необяснимите предпочитания, но и до днес първо ги питам какво и как искат, а след това решавам дали да се съобразя с тях.

# 51 5 ян. 2011, 10:26 ч.

Мнения: 24 635

Цитат на: happy mama в ср, 05 яну 2011, 09:48

Моята също има подобни прояви. Мисля, че е до тип нервна система. Но когато се случват подобни ситуации, винаги има някаква причина, макар и да не е видима на пръв поглед или пък да е толкова елементарна, та да не се сетим за нея. Когато беше много малка подобни изблици се дължат обикновено на физически дискомфорт - за да ги прекратя е било достатъчно понякога да я съблека защото е прегряла, или докато кряска, кротко да я заведа да се изпишка. Сега търси конфронтация дори и понякога от скука. Винаги можеш да и насочиш вниманието към нещо друго, което ще я заинтересува.
По въпросите за отказите - винаги отказвам с реалната причина - не мога да ти купя това, защото нямам пари за него. Мога да ти купя това. Или в момента нищо. Има хиляди невъзможни неща, които искат, просто обяснявам че е невъзможно като на голям човек. Не защото аз така искам. А защото примерно сега не може. Като стане на 16 ще може.
Разбира се някой път успява да ме извади от равновесие, че да кресна. Но общо взето така процедирам... иси живеем общо взето сговорчиво, а хлапето в никакъв случай не може да се каже, че е послушна. Напротив, абсурд да извърши нещо, простозащото някой му нарежда. Но аз не искам, да го пречупвам. По-скоро това ще му навреди в дългосрочен план...
А ако претенциите му ми причиняват дискомфорт, ще му се да издевателства, както много правилно е отбелязала Байбиби, децата нерядко правят такива неща просто от нямане на работа или да те изпитват, така му и казвам "Ей, детенце, я не ме разигравай! Мама не е маймуна".

# 52 5 ян. 2011, 11:35 ч.

Мнения: 503

Цитат на: ЧеКа в ср, 05 яну 2011, 03:33

1. Аз не настоявам да пие от чашата, която съм му дала, а да не хленчи за друго нещо с абсолютно същите функции като това, което вече има (т.е. друга чаша).
2. Моето оправдание е, че като възрастен мога да преценя по-добре дали има нужда да се сменят чашите и разни други глупости, така както преценявам и за важните неща. Детето има неразвита преценка, която следва да се оформя още 15-20 години, и това няма да стане, ако възрастните му се връзват на капризите, а ако му покажат граници и рамки, да има пример, пък като порасне, ако реши - да си излиза от тях.

# 53 5 ян. 2011, 11:38 ч.

Мнения: 613

Цитат на: Iris04 в ср, 05 яну 2011, 10:26

Напротив, абсурд да извърши нещо, простозащото някой му нарежда. Но аз не искам, да го пречупвам. По-скоро това ще му навреди в дългосрочен план...

Дааааа, непременно в такива теми се стига до "пречупване". За какво пречупване говорим? Едно е да има мнение, което да се изслуша и да се прецени дали е смислено и да се вземе под внимание, а друго е просто да се угажда, защото детето се кисели без причина. Примерът на baibibi си е много точен в това отношение и такова поведение, бих "пречупила". Децата трябва да се научат все пак и на ред, както и да се научат да зачитат околните. Не мисля, че в дългосрочен план на децата ще навреди да се научат на тези неща.

# 54 5 ян. 2011, 11:45 ч.

Мнения: 24 635

Ами според мен не е така. Всеки си процедира с детето според характера и схващанията си. Моята цел не е "послушен" индивид. Също и не съм съгласна че възрастния трябва да решава всичко вместо детето, защото е възрастен, да моделира преценката му до петнайсетгодишен и по цял ден да му показва граници и рамки.
Привърженик съм на пътя на най-малкото съпротивление и смятам, че правилното се показва именно с това, че става най-лесно и идва естествено. Опита за налагане се задълбочава, когато има съпротива. Премахни съпротивата и ще премахнеш и налагането.
При малки деца е достатъчно да установиш и премахнеш просто дразнителя - топло му е, спи му се, гладно е, скучно му е и като не знае какво да прави се дразни и почва да дразни и теб.

# 55 5 ян. 2011, 11:51 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Victory в ср, 05 яну 2011, 11:35

Цитат на: ЧеКа в ср, 05 яну 2011, 03:33

1. Аз не настоявам да пие от чашата, която съм му дала, а да не хленчи за друго нещо с абсолютно същите функции като това, което вече има (т.е. друга чаша).

Ако си представиш, че за детето двете чаши нямат еднакви функции и сокът от различни чаши е различен... може би ще разбереш, защо хленчи и това няма нищо общо с инатенето. За моята дъщеря сокът от розова сламка е различен от сокът от зелена такава, за мен и двете сламки имат еднаква функция - през тях да се смуче, но явно за детето ми не е така и аз се съобразявам с неговото мнение за нещата, които то ползва. Като се замисля, случвало ми се е да облека блуза, която не съм планирала да нося точно този ден само защото дъщеря ми я е извадила от чекмеджето и ми я е донесла - "Ето, мамо, да се облечеш, за да излезем" Peace

# 56 5 ян. 2011, 12:00 ч.

Мнения: 613

Цитат на: Iris04 в ср, 05 яну 2011, 11:45

Пожелания от мен, когато детето ти е на 15 пак да смяташ, че този подход е по-добрият.
Иначе едва ли повечето се стремят детето да е "послушен" индивид. Въпросът е в това, дали трябва да свикнат да получават всичко на готово или да се научат да отстояват мненията и желанията си аргументирано. " Пречупване" се получава, когато не изслушваш детето, а не когато не си съгласен с аргументите му, ако са неоснователни. Диалог трябва да има и с годините, става все по-важен. Моят опит показва, че когато децата получават това, което желаят не по презумпция, а в случаите, когато имат основание, когато пораснат, чудесно си защитават правата. Моите вече работят и никак не са лесни за работодателите, но те наистина защитават своите права , на база сключен договор и нормативна уредба. И затова успяват да постигнат това, което им се полага, а в същото време са ценени от работодателя, зачита им се мнението, понякога се допитват до тях. Ако имаха неоснователни искания, просто нямаше да работят вече на това място.
Но наистина, всеки възпитава според своите разбирания.

# 57 5 ян. 2011, 12:24 ч.

Мнения: 61 573

Iris04,

Така казвам , "Не ме разигравай и не ме прави на маймуна ! " и резултат няма . Изтощавам се психически и емоционално след такива излишни прояви на упорство .
Не става дума за пречупване , а да я откажа да воюва за безсмислени каузи .
Никой в живота няма да й търпи своеволията и капризите . Не искам да бъде послушна и да се подчинява безропотно .

Цитат на: iren5 в ср, 05 яну 2011, 11:38

За какво пречупване говорим? Едно е да има мнение, което да се изслуша и да се прецени дали е смислено и да се вземе под внимание, а друго е просто да се угажда, защото детето се кисели без причина. Примерът на baibibi си е много точен в това отношение и такова поведение, бих "пречупила". Децата трябва да се научат все пак и на ред, както и да се научат да зачитат околните. Не мисля, че в дългосрочен план на децата ще навреди да се научат на тези неща.

Така мисля й аз . Негативизма ме притеснява , а не че не се съобразявам с желанията й , когато са мотивирани .

Радостното е , че своеволията ги прилага само в къщи , в училище е за пример ! Grinning

# 58 5 ян. 2011, 12:33 ч.

Мнения: 24 635

Детските аргументи не винаги са разбираеми за възрастния, но винаги съществуват. Примера със сламките е много уместен... В по-ранна детска възраст има и много други такива случаи, които могат да бъдат третирани като капиз, просто защото детето още не може да обясни. Някой път аргументите са още по-ирационални... за нас. Аз приемам по презумпция, че са съществени, когато не ми пречат и не са опасни. Като да ми пречат може и да значи просто да съм си легнала и да ме мързи.
Моето дете започна да се аргументира като възрастен когато достигна четиригодишна възраст общо взето - вероятно защото всички в къщи сме му говорили като на голям човек.
Когато стане на петнадесет години не мога да кажа отсега дали ще съм доволна от възпитанието му. Има прекалено много други фактори, които не ми дават тази възможност. Практиката показва, че всяко едно възпитание може да предизвика нежелана и даже обратна реакция. Това, което отсега съм сигурна, е че колкото по-голяма става, толкова повече решения ще трябва да взема самостоятелно, в толкова повече ситуации аз няма да съм до нея , или пък няма да знам каква е правилната реакция. Раодителят не винаги знае правилното, особено в един бъдещ свят успешните модели на поведение детето ще трябва да ги открива само. Ние можем само да се постараем да възпитаме един вместващ се в обществото без проблеми индивид с маскимално неувредена психика. Как сме се справили ще се види след време.

Happy mama, ти сама си си отговорила. Децата са адаптивни. Факта, че в училища детето знае как да се държи, така че да не си създава неприятности говори, че има достатъчно акъл да не проявява своеволията и капризите от които се страхуваш. Не може ли просто да не участваш в битки в къщи? Остави я максимално да си пасе.

Последна редакция: ср, 05 яну 2011, 12:44 от Iris04

# 59 5 ян. 2011, 12:34 ч.

Мнения: 503

Цитат на: Iris04 в ср, 05 яну 2011, 11:45

Привърженик съм на пътя на най-малкото съпротивление и смятам, че правилното се показва именно с това, че става най-лесно и идва естествено.

По пътя на най-малкото съпротивление имаш ли представа какво може да направи детето ти, когато стане достатъчно голямо, за да излиза само от вкъщи? Особено ако е свикнало да не се съобразява с теб.

Цитат на: Дзвер в ср, 05 яну 2011, 11:51

Ако си представиш, че за детето двете чаши нямат еднакви функции и сокът от различни чаши е различен... може би ще разбереш, защо хленчи и това няма нищо общо с инатенето.

Представям си го, затова искам да науча детето, че между 2 еднакви сламки или 2 стандартни чаши разликата е само във външния вид, но функцията е една и съща и не би следвало видът на прибора да е проблем. Предпочитам да приема за важни други неща и отделям много време, за да развивам мисленето му в тази насока.
А 2-3 годишно да поиска друга чаша не е инат, лично аз го намирам за глупост, да го кажем с по-префърцунени думи - издребняване или детинщина, но в момента, в който откажа, започва инатът.

Препоръчани теми

Лапане на пръсти от 5г дете

Периорален дерматит

Детето не се отделя от мен

Истерия при заспиване

Причина:

Причина: