Как да постъпя, когато санкцията на нарушено правило работи срещу мен (ферман)

Законът не ни "заплашва", а "предупреждава". Има разлика. "Заплашването" е всяване на необоснован страх. Надписите на кутиите с цигари ни информират за рисковете. Същото е и с пресичането на червено... Предупреждават те за рисковете какво би могло да стане, ако го направиш. Докато кому е необходимо да се изпитва страх към родител? Това е лицето, което трябва да ти всява сигурност, любов, закрила. Не страх. А респектът трябва да е под формата на пример и възхищение. Уважаваш го, че е такъв и искаш един ден да станеш като него. Страхът изобщо, ама изобщо няма място тук като форма на възпитание.

заплаха
Съществително нарицателно име, женски род , тип 41
Възможна надвиснала опасност, или предупреждение за надвиснала опасност, например, "терористична заплаха"

Май само си чешите езика.

На мен това ми харесва в изказването, но не виждам връзка с репликата " Като дойде баща ти, ще видиш....". Бащата може да предизвиква респект (и у нас определено е било така), без да го спрягаме, като плашилото у дома. То си зависи от неговото поведение. Респекта и уважението е нещо което родителят сам създава, друг с празни приказки не може да му го осигури. Веднъж - "Ще видиш", друг път "ще видиш", ама нищо като не види .... Аз съм си сприхава и съм подвиквала на щерките, просто такъв ми е темперамента, но беше достатъчно  баща им да ги погледне лошо, да се скрият в стаята си. Та респект си имаха и без да ги плаша с него,  и до ден днешен е така.

Че то си е още бебе... може би просто му е рано да излезе от бебешкото столче за хранене. От него не може да изскочи, не може да го люлее и счупи, не може да хукне да си търси играчките.

Май само ти си чешеш езика. Освен да разтягаш теории, други не видях. Дефиниция на "заплаха"? Това ли е темата? Ок, обоснован страх е, добре, приемам поправката. Но това по никакъв начин не отговаря на въпроса защо изобщо трябва да има страх от родител? Аз говоря от опит - аз как съм възпитавана от предишното поколение и как сега ние възпитаваме нашите деца днес. Не знам от каква гледна точка говориш ти, не знам дори имаш ли деца. Но не мисля, че помагаш в случая. Аз спирам да пиша, защото по темата дадох своите съвети от практиката ми. Синът ми е на 5 почти, отгледала съм го без страх от реални или приказни персонажи, без бой, спокойно, лъчезарно и много възпитано дете е, спокойна съм и аз. Възпитах го по различен от патриархалния модел, по който съм отгледана аз. Дадох своите съвети и спирам, защото наистина се отклонихме твърде много и се губи добрия тон.

За бебе, не е бебе. А и от това, което пише Stelfy, си личи, че доста разбира и имат добра комуникация помежду си.
Кое е по-грешно - да имаш по-големи очаквания и изисквания, или да нямаш никакви? Не знам, за мен и едното и другото е грешка. Трябва да се търси баланса, но и той и различен при различни деца. Формули няма, търсим ги в движение. В движение се учим и да бъдем родители. Грешим, кой повече, кой по-малко. Когато като Stelfy се замисляме, за нашите действия и методи ми се струва, че резултатът е по-добър , от колкото ако си живеем по инерция. За мен един от най-запомнящите се случаи, когато съм получила одобрение от вече порасналите си дъщери, за методите ми за възпитание, е бил, когато две от тях са посочили като плюс това, че за уж еднаква ситуация съм взимала различна позиция с течение на времето. Тоест, че съм се замисляла и спрямо детето и ситуацията съм решавала, а не съм отговаряла със заучени  във времето думи. Това според мен означава да се учим да бъдем родители.
Всяка тук споделя собствен опит, коя по-малък, коя по-голям и с "по-дълъг стаж", но няма единствено правилни решения за всички ситуации, всички деца, всички семейства. Всеки, който чете пък приема едни изказвания и игнорира други. Агресията и нетърпимостта към определени изказвания е безсмислена и проява на лош вкус. Не че аз не се усещам, че понякога съм провокирана от определено изказване и не приемам крайна позиция, напротив. И дори крайната ми позиция е продиктувана точно от това, че ми се струва, че и другата залита, но в противоположната посока, та белким се уравновесят малко. Но Misty повярвай ми, че за 5 годишно дете е рано да се твърди, че моделът на възпитание е правилен. Дай, боже да е така. Радвай се на това, което виждаш и ти харесва, но си знай, че трудното предстои. И че ако детето няма уважение, респект към родителите - нататък е много трудно. Ако в определена възраст можем да "за баламосваме" децата, вместо да ги учим на правила, когато на 12 реши , че иска да ходи на дискотека или да се прибира в полунощ, със забаламосване не става. Както и ученето, като започнат училище, за мен не е по желание. Няма как да има детето ми същите права , защото няма същите задължения. Мое задължение е да го опазя, възпитам, да се изучи (до определена възраст, после за надстройката - то решава), а тези неща са свързани с някакви изисквания от моя страна, понякога забрани, друг път наказания. Детето дори не може да решава с какво ще се храним, защото то не може да прецени кое е полезно и кое - не. Правата и задълженията му растат с него.

П.П Това е темата на ферманите, май?

Връзката е, че потребителката искаща помощ в темата заяви, че Вашият начин вече не и върши работа и иска алтернативи.
Имам една голяма тема за свободата, където подлагам под съмнение съществуването и. Една от тезите ми е, че всичко което правим е плод на страховете ни - да не останем гладни, глупави, мразени... живота ни е отрупан с бреме от задължения чието изпълнение притъпява тези страхове. Сори, ако ви звучи философско, не умея да говоря повърхностно.


Ами защо да не види? Има една поговорка "Бий кошума да се сеща магарето." Та с детето, като му вземете играчката за наказание, следващият път е достатъчно да му го напомните, не е нужно да му я взимате отново, това е логиката.
Ако думите "плаша/заплашвам/предупреждавам за угрозата" ви карат да се чувствате лоши родители, тогава ползвайте "припомням", но все говорим за едно и също нещо.










Ами, значи патриархалният модел не е проблемът. Нали ти си потвърждението за това.

Stelfy, извинявай че спамя, но разговорът ми е интересен, надявам се не само на мен.
vоrfax , това го написах именно за това, че смятам безсмислено само да се заплашва. Детето или има респект от бащата, или няма. Това зависи от бащата.

Не знам, дали авторката на темата е заявила, че моят начин не и върши работа. Аз всъщност в тази тема не и предлагам никакъв начин. Вероятно в много теми за децата моите постове не са и допаднали, но специално в тази нямам спомен да сме се конфронтирали. Аз наистина смятам че се справя добре (като изключим храненето и приспиването, но понякога допускаме грешки, които трудно се поправят и наистина не ни остава нищо друго освен да чакаме детето да порасне. А и такива грешки не са толкова фатални за възпитанието на детето, а са по-скоро затруднение за родителите.). За мен това, което е написала в първия пост е доказателство, че не оставя детето си на самотек и се старае да го възпита, търсейки правилният път. Почти всички са чели или четат книжки, но се учат от тях избирателно и приемат само това, което им допада. Вероятно и ние с Вас  vоrfax , го правим същото в една или друга степен. Така е и с това, което се пише тук.
За мен правилно е при възпитаване на децата да знаем какво искаме да постигнем, и от там да търсим методите, а не обратното да пренебрегнем някои методи, защото не ни допадат, пък да става каквото ще. това обаче е моето разбиране и не е необходимо всички да го споделят.

Ако пуснете тема за свободата, вероятно ще се включа в нея, но темата тук наистина не е за това.

Първо ти приемаш, че детето е дете,а не малък дисциплиниран войник,  че търпението му е не е много и не можеш детето да показва по-малка нервност при умора и натоварване от възрастните ( за да не ги дразни).
Аз също на моето 5 годишно детенце се ядосвам по някога и се карам, но после обяснявам - разбирам, че той е уморен, но и аз съм уморена и той и аз сме реагирали на умора/раздразнение ...
Не го наказвам, защото за мен смисъл няма. Има една майак в градината , която обяснява колко пъти наказала детето да си стои в стаята и как му било безразлично. аз си помислих - добре, ами ако свикне така после в училището пак ли така ще реагира на наказание (забеоежка/отценка/ изгнване ) ... и как 9е му се влияе ако приеме механизма на наказание и награда за нещо нормално, след което ни9о не се случва ?  просто изтърпяваш някакво наказание и си правиш каковто щеш???

Явно не е подходящо наказанието, щом не му пука на детето. То и за това трябва малко мисъл, въображение и познаване на собственото ти дете. Иначе "няма полза от файдата".

ами то му е пукало като начало, но като се повтаря една и съща процедура няколко пъти в къщи и 1-2 в градината  друго е, че децата не искат да ни дразнят или да повредят не9о или да направят лошо - те просто искат да играят за което има твърде малко възможности в днешното време и пространство  А и с липсата на много деца в семейството и роднините живеят надалече ...
Аз ъм забелязала, че когато започне да се клати на стола , както в примера е или изморен или му е играе. Ако е изморен го прилъгвам да спи, но ако му е играе започвам с него друга игра, подходя9а за скъпоценните ми столове и клатенето спира.
И само да кажа, ние ремонт на стаите не ме правили и няма да направим, докато децата не порастнат , за да не им се досваме - не живеем в музей, а в къща с деца 

Аз го разбрах по друг начин -иска детето да разбира нея , но тя детето не. Т.е не иска да го възпита, а да го дресира да не и чупи столовете и да не я дразни (защото миля и двете думи бяха употребени в 1 постинг) и да иска пъти по-малко дете от нея по команда да спре да му се играе  

Да го дресира? На мен ми се струва, че в някои домове децата дресират родителите.

да държиш малко дете в нареден дом и да се ядосваш на "пакости" и да правиш забележка, ако не се държи като възратен ... си е чиста дресировка. Вземи си книжките от детството - пипи, карлсон, дребосъчето, емил, тайната градина и коя ли не ... ами децата са си деца и искат да играят. При това мястото им не е у дома, а на вън и то при други деца.
В детската градина на сина ми имаше две кошмарни седмици преди коледа с една много подробна нова възпитателка. Та не изведе децата и  1 път на вън (на нея и било студено)  и прилага някакви педагогически принципи и теории  Беше побъркала децата с наказания и  по няколко на ден - правят кръг и им държи конско ... е бяха се изпоизбили вкл. с пръчки. Където почти нее имало проблем в тази градина& ясла сега излезнаха всички деца проблемни и не знам си какви. И накрая голяма разправия падна с нея, която се специализирала в незнамсикво си... като и обсних, че и аз чета книги и в момента си бях взела от Б-лгария Педагодическа психология и там изоб9о не пише така , ами ... та сега като се разбеснеят - понякога лекци, но понягода отварят и ги пускат да изпуснат пара в двора и предната седмица едно дете не е било нервно 
Ама ги има вскакви теоретици 

jabata_dil - какво общо има тази възпитателка с авторката? Къде пише, че не излизат на вън?
  Имаш си някаква болка - или си пусни тема или просто се оплачи, ама защо раздаваш квалификации, без да познаваш човека?