Как да постъпя, когато санкцията на нарушено правило работи срещу мен (ферман)

Споко Стелфи, ще се подредят нещата   Това го казвам с лекота, щото цяла сутрин "митках" насам-натам, докато баща му го гледаше. Така си почивам, засега друг начин няма. По-добре е разходка в природата, ама там гледаме да ходим семейно, а за да си почина трябва да съм сама. Задължително, поне два-три часа седмично. Намери и ти начин да си почиваш и разтоварваш и ще ти е по-лесно с малкия. Оставяй го на свекърва ти и излизай, ходи на фитнес, кафета, фризьори, нещо, което те разтоварва, нищо, че реве. Или го пращай с нея на разходки, а ти си прави нещо твое си.

А това лично за мен е грешка. Недей да учасваш, надлюдавай отстрани и при нужда се намесвай. Понякога е нужно да го оставиш да се насърди, друг път да го успокоиш; веднъж спокойно и разумно обяснение вършат работа, друг път рязка и категорична забрана. Кога какво - няма рецепта според мен, повече трябва да си разчитаме на интуицията си, не толкова на "методи" и "правила", събрани старателно в книжка с твърди корици

п.п. Къде живееш в Сф? Може да ги съберем да видим кой е по-проклет  Ама след като свекърва ти си замине, използвай дотогава да си почиваш

  някъде, че детето трябва да се научи да се справя само със собствените си настроения, затова родителите не трябвало непременно да го разсейват от тъжни, лоши и подобни настроения. То трябвало да си ги изживее и да научи начин да се орпавя само със себе си 

Ами понякога трябва, най-често когато е уморено и му се спи дори е много необходимо, друг път обаче е по-добре да бъде оставено да му "мине". А кога какво да се направи най-добре ще ни подскаже интуицията, не готови рецепти.
Майка ми беше дала един съвет - да не го "фиксирам". А това може да стане както с викове и натякване, така и с дълги обяснения защо не трябва да прави нещо
А баща ми даде друг съвет - когато "нареждам" да направи или да не направи нещо, да не бъде с викове или ядосано, а спокойно изречено като обективна необходимост. Сякаш за мен лично няма значение, а просто така трябва. Помага ако имаш нисък басов глас и тежиш 100 кила. Него всички деца го слушат 

Не знам точно как да ти го обясня добре /пък и знам, че на някои хич няма да им хареса, като идея /, няма как докато са малки с децата да се държим като равни. Не за друго, а защото нямат още нашият опит и знания. Колкото по-големи стават, толкова и по "равни" ще бъдат. Аз затова в такива теми все казвам, че още от малки, трябва да се определят правила в дома. За всеки дом, те са си различни. Възможно е и почти да няма забрани, но забранено ли е - във вашата възраст е закон. Има още доста закуски да изяде, за да има право да спори. Но виковете трудно помагат, важно е не да викаме, а да "доминираме" в тази възраст в отношенията с детето.
Ето това е много важно Децата имат нужда освен от любов от:
1. Стабилен "водач"- иначе се объркват.
2. Постоянство. Увери се, че всички членове на семейството поставят едни и същи правила и ограничения на детето.
3. Проява на нежност в неподходящия момент може да породи неспокойствие и превъзбуда. Показвай любовта си  към малкото дете, най-вече когато е  спокойно
4. Режимът и познатите неща са полезно нещо  и дават спокойствие, но децата се отегчават, точно като възрастните. Трябва да има и разнообразие иначе те ще си го потърсят сами с разни белички. 
5.Излъчвай спокойствие и положителна енергия. Всички се влияят от енергията, дори и да не го разбират. Ако си изтощена и детето  ти ще се чувства така. Винаги бъди спокойна, уверена и непоколебима! /знам че е трудно, но трябва да се опитваме поне. Ясно е, че не винаги ще успяваме/

А ти пожелавам Господ да ти даде търпение, когато детенце е в пубертета /не бебешкия/, тогава ще ти трябва още повече.
А сега дано успееш да си починеш!

Докато за майките най-важното действие е нахранването на детето, то и децата ще има с какво да изнудват и дразнят майките си.

Първо си признавам, че не съм прочела темата, а само "фермана". След малко ще прочета и другите мнения.

Първо, не виждам нищо смущаващо в поведението на детето. Всичко ми звучи в реда на нещата.
Дъщеря ми имаше ужасен период горе-долу на тази възраст (година и осем месеца докъм две), но при нея беше много по-зле от това, което описваш. Тя правеше абсолютно всичко както и когато реши и всяка намеса в това водеше до неизменна истерия. В резултат тя ревеше и се тръшкаше постоянно, защото тя правеше/не правеше неща, които изискват намеса. Говорих, говорих, говорих до посиняване и в момента тя е различно дете. Сговорчива е, сравнително лесно може да я убедиш да направи нещо, ако й обясниш причините.

Не съм я удряла, най-тежкото наказание, което съм прилагала е да й взема играчката, която хвърля или да се приберем от разходка, защото тя не позволява на друго дете да се качи на пързалката.

Мисля, че действаш правилно и просто трябва търпение. Не сменяй тактиката, според мен тя дава резултати, просто не се виждат веднага. Детето расте и скоро ще започне да разбира повече. При нас май много важна роля изигра и проговарянето, защото колкото по-уверено се изразява, толкова по-послушна е.