Как да постъпя, когато санкцията на нарушено правило работи срещу мен (ферман)

Извинявам се, в патриархално семейство израстнах. Пък и не да се плаши, а да се респектира с бащата исках да кажа. Не знам дали сте чели литература, но ако бащата е мека китка и синът е килнат...

Твърде много НЕ-та има според мен... И най-вече е малко доста детето още... рита с крака стола, скучно му е, разсей го; хвърля играчки, кажи му, че няма да му дадеш играчката докато не си отвори устата за следващата лъжица; разпилява магнити?... е, и? нали си ги събира? Надявам се не те тревожи факта, че у вас е разхвърляно при наличието на дете на година и половина?! Скача на стола? - махни го тоя стол оттам, щом може да падне.

Аз така отгледах Крис, обезопасих всичко и го пуснах да си лудее... сега е толкова подреден, че чак на мен ми оправя нещата и ми прави забележки кое не съм върнала на мястото му. Стига си го санкционирала, остави го на мира. На Запад толкова либерално си отглеждат децата, тука само санкции и наказания...

Наказвам естествено и аз, когато се налага. Не блъфирам и не заплашвам с друг. Взимам му най-любимото - играчка, или спирам детското, или нещо от сорта... знам си му слабите места и знам във всеки момент какво иска и му го взимам, докато не реши да си изпълни неговата част от "сделката" - така го манипулирам. Сега вече е по-голям доста и се разбираме, като му кажа "ок, не го прави, но другия път ти като поискаш да направя еди-какво-си и аз така ще ти отговоря" и той го прави. Но пак ти казвам с това малко дете, до 3 години само търпение ти трябва.

Стелфи,
мисля си че спокойно на тази възраст детето може да се храни само. Поне моите го правеха. И когато имат два прибора в ръцета като нас възрастните никак не им е скучно  . Просто действитето е различно: не аз ги храня, а те се хранят. Стремя се да ядем заедно, така че това е време за разговори и на мен ми е приятен ритуал да се съберем всички.
Иначе очевидно имаш едно много енергично дете и е добре да има много възможност да изразходва енергията си в тичане, скачане, катерене и т.н. на подходящи места и по-малко по мебелите 

Защото изискваш от него неща, на които все още не е способно и скоро няма да бъде. Това е малко дете, все пак, не възрастен човек! Вместо да се опитваш да го качиш на нивото си, не е зле да клекнеш за малко и да погледнеш на света от неговата гледна точка. Детето не е виновно за грешките, които правите във възпитанието му. Не, не съм перфектна и аз съм ги правила (че и все още ги правя), а кои са те мисля добре са ти обяснили по-горе. И изобщо, виждам че въпросите за възпитанието те вълнуват, има интересни книжки - почети. Не е казано, че трябва да се следват съветите дума по дума - не всички работят при всяко дете, но поне ще се убедиш, че проблемите са присъщи за всички деца и родители и че не си единствената, която се терзае и чуди объркана какво да прави. Пък и понякога може човек да срещне някой хитър номер, който да му помогне в критична ситуация.
Имай предвид, че тепърва ще става по-трудно. Не те плаша, а те предупреждавам да се въоръжиш своевременно с теория, търпение и... здрави нерви. 


 

Детето е малко, за да интегрира толкова "ако това.... значи онова...", не слагай летвата високо и не се обвинявай, че нещо си пропуснала, напротив, подранила си,. Клати се на стола, застопоряваш и казваш "Столът стои ето така!" , хвърля играчките, конфискуваш и толкоз,  без много обяснения. А и най-вече дай му да се храни сам, за това със сигурност не е малък, а и е единственият начин да разбере, че е на масата за да се храни, не за игра, не да се люлее (и я се пробвай да се люлееш на стола, докато си нацелваш устата с вилица, не става!). За мен лично целта на тази възраст беше да умеят да се концентрират в това, което трябва да се свърши в момента, тоест максимално опростени и нагледни указания: чиния +вилица=обяд , ставане от стола=край на обяда .

За заплашването с бащата просто няма да коментирам...

И аз си казах, че е ранко. Ама дай да го коментираме това което те притеснява. Май няколко души се хванахте за тая дума и я опростявате до някакъв страх. Може да сте в някакъв матриархат, не ви знам, но в класическото българско семейство "мъжът в семейството" има онова трибуквеното. Той се явява глава на семейството и негова е последната дума, колкото и толерантност, разбирателство и либералност да има в него.
Има и психологическия момент, че докато мама е под ръка по всяко време, то тати денем го няма и самото събитие прибиране и заминаване подсказват на детето, че неговият статут не е като на майката. Бащата денем може и да липсва, майката - не.
Относно недоизказаните и нежелани за коментиране теми, заменени с   и прочие, аз ще го кажа вместо вас, че не си падам по табутата. Досега научено бебе не се е родило и онова което научава е плод на взаимодействието му със средата в която живее (и вродените предразположения да усвоява нещо по-добре от друго и други). Има няколко признака които дефинират изобщо понятието "интелигентност". Едно от тях е имитирането. Приматите умеят да имитират и копирайки околните придобиват чужд опит. Познайте кого виждат, че да копират малките деца в първите години от своя живот на земята и чие поведение приемат за образец за мъж и жена? Или не трябва да го коментираме? Като порасне детето ще ви зареже и ще почне да копира връстниците си, те ще бъдат неговият идеал към който ще се приравнява и те ще определят поведението му. Изключения има, колкото да потвърдят правилото. Има си периоди и на идеализъм, когато ще се равнява, разбирайте "имитира" великите умове, звезди, атлети и изобщо капацитети в някаква област, периоди на фантазиране, когато ще имаме супермени които не могат да стоят здраво на земята и прочие и прочие. Майката и бащата са моделите които се формират в мозъка на едно дете и те ще останат такива за остатъка от съзнателният му впоследствие живот. Бащата е символ на стабилност, на сигурност, на сила и мъжественост. Като такъв той не трябва да "плаши", както някой зациклиха на тази дума, а да вдъхва уважение и бъде част от онзи стаден инстинкт който е формирал понятието "общество", а именно мястото ни в йерархия, да бъдеш част от нещо, да има място към което да се стремиш и такова към което не искаш да се връщаш. Викат му накратко "порастване".
Няма нужда от недоизказаности. Ако смятате, че не употребявам някоя дума правилно, аргументирайте се.

ПП: Аз пък не разбирам как заплашвате и изпълнявате заканите си да отнемете играчка на детето си, след като друг от признаците на висшите същества на планетата ни е играта. Тя, освен губене на време, развива мозъка ни и ако трябва да се заяждам, всеки който някога е дръпнал играчка от ръцете на детето си... по-добре да беше го ритнало.

  Значи си за боя, пред наказанието. Ок.

Все едно гледам чернобял филм от комунистическо време. "Бащата е символ на стабилност, на сигурност, на сила и мъжественост." Да, прибира се вечерта от ЦЕХ-а, напуква два задвратника на детето, пльосва се пред телевизора със "Жена, салатата и ракията!" и те ти сила и мъжественост  

Ами сигурно растем в матриархат, като повечето бащи не стават и за пример и вече не е много ясно кой изкарва повече пари и кой е силата и авторитета вкъщи. Ако не си съгласна, прегледай другите подфоруми при семейните отношения, с домашно отглежданите търтеи вкъщи и ми кажи какво правим...

А за стадния инстинкт в 21 век дори не ми се коментира. В ЮАР не знам как я карат, тук аз не виждам приложение на теорията.

Не мисля, че сравнението е уместно - очевидно едно дете не може да борави с посочените неща, защото няма физическата и умствена готовност за това, но когато става дума за понятия като "права, почтеност, справедливост, единни стандарти, уважение, зачитане на личността и правото и да се отстоява" - да, разбира се, че поставям знак за равенство между себе си и детето.


Респекта е едно от нещата, които не можеш да наложиш вместо друг. Това трябва сам да си го заслужи човек. Особено невъзможно ми се вижда да внушиш респект за някого, заплашвайки го с него. Единственото, което можеш да внушиш е спек

Лю, преди време бях пуснала тема, за да разбера кога децата започват самостоятелно да се хранят - тези, които са започнали на 1-2-3 години бяха все такива, които обичат да си хапват. Останалите след детската градина бяха почерпили положително влияние от останалите в групата и чак тогава... Няма как да убедя някой, който не е имал такъв "проблем", в невъзможността за преодоляването му, особено ако има не един, а два положителни примера в собственото си семейство Но ей на - няма сила на света, която да накара сина ми сам да се храни. Доволна съм, че изобщо яде, когато аз го храня. Най-големия успех е да си набоде 2-3 пъти плод с вилица. За повече няма мотивация.
Но както казах, това е едно от нещата, за които знам, че ще ги израсне..

Как' Сийке, за някои от нещата, които бях написала в първия постинг наистина явно съм очаквала повече, отколкото може да ми предложи. Разсъждавам върху това

От наказание до наказание разликата е огромна. И не разбрах как правиш деление между боя и наказанието, че ми и приписа думи които не казах. Всяко, ама ВСЯКО наказание е форма на малтретиране, форма на жестокост, под една или друга хуманна иначе опаковка и средство да се предизвика болка, била тя физическа или емоционална с евентуалните последствия за формирането на личността. Събуди се!
Гъделът също предизвиква болка, но аз го харесвам като средство за възпитание.
Ако не си си намерила истински мъж, това е проблем, не оправдание да не правиш нещо както трябва.
Доколкото инстинктите и подсъзнанието, те не са теория и нямат нищо общо с това дали си бършеш задника със златна хартия.

Има и двете. Всяко дете може да натиска копчета и да преценя кой канал му е по-привлекателен за да го задържи. Причината не е тази която изтъквате.


Разликата е следната - зрялост. Вие, не то, преценя кое е редно. Няма случай в който 2-годишното ви дете ще ви каже как трябва или как не трябва. И когато вие го възпитавате и усещате съпротива, не бива да приемате това като нарушаване на някакви негови права. То има право да научи от вас, тук са излишни угризенията. Вие го правите за добро, това е вашият мотив и дай боже да се справяте, защото от това зависи дали ще ви благодари след години и дали трудът ви ще му се отблагодари.

vоrfax, освен патриархата и матриархата съществува и едно трето понятие и то се нарича "равенство между половете". Обратно на христоматийното описание на семейство, което даваш, мисля, че в съвременните семейства последната дума има този, чиито аргументи са били по-силни - ни повече, ни по-малко от това.

А когато отнемаш играчка на дете и това не е било продиктувано от яда, че не си е изяло вечерята, а за да я опазиш от съзнателно разрушение, самонараняване или нечие друго нараняване, не само че няма да прецака на детето възможността да се учи играейки (все пак не му отнемаш всички играчки завинаги), но ще му покаже че на света съществуват ограничения и правила, които макар, че понякога не ни изнасят е необходимо да се спазват.
Когато действието на детето се коригира и отново е безопасно да играе с отнетото нещо, въпросното нещо се връща...
В този случай не говорим за наказание, причиняващо физическа или психическа болка, а за причинно-следствена връзка и житейски уроци...

Будна съм. Наказанието е санкция. Малтретирането е жестокост, без причина. Санкцията си има причина и е нещо, което ще го подготви, че в този живот всяко действие си има противодействие, следствие, причина и всичко, което прави, ще си носи последствията и ще се научи да ги приема. Има си правила и като не ги спазваш - си има последствия за това. Живеем в общество със закони и правила. Вкъщи е само подготовката за това. За какво малтретиране ми говориш...

Stelfy, като малък брат ми го плашеа с някаква съсухрена старица в края на улицата (на село). Казваха му, че ще го дадат на нея, ако не слуша и това беше истинския "спек". И при мен пробваха номера, но незнайно защо, мен не ме плашеше. За останалото, объркала си хронологията. Не плашенето създава респект, а респекта прави плашенето.
И стига сте се дърпали като ощипани моми от тая дума "плашене". Закона ви заплашва, че ако откраднете ще лежите в затвора. На кутиите за цигари ви заплашват, че ако пушите е много вероятно да получите туморни образование, да станете импотентни и умрете преждевременно. Ако минете на червено, може да ви блъсне кола и да умрете. Какъв е проблема, че може да кажете на дете което има изграден респект към баща си (незнайно защо аз си имам такива впечатления, тука ми говореха, че само за салати го бивало), че като се върне от работа ще му се скара? Какъв? И като казах примерното "ще видиш ти, като се върне" използвах точно психологически похват при който детето си избира от какво да се плаше. Това е по-ефективно, отколкото да кажете "като се върне баща ти ще ти удари шамар". Даже второто няма да подейства. Ще се повторя, възпитанието се опира на принципа на моркова и тоягата - поощрението и наказанието. Ако можете само с моркови да го изучите, на добър път, аз поне не познавам такъв случай, може и да има.

Не е така просто. Малтретирането има в себе си и системност и начин на изпълнение. Ти пак си го наказвай, защото го е заслужило, но според как, може и да си го малтретираш по всички параграфи. Затова казах, че от наказание до наказание разликата е огромна и понякога наказанието с мълчание, оставяне само или да глупее е по-жестоко и от един шамар.

Аз, затова вече се извиних.



Никой не е говорел за безопастност. Ти говореше за ровене под дивана и аз това коментирах.