Как да постъпя, когато санкцията на нарушено правило работи срещу мен (ферман)

И така до безкрайност ...

Дъщеря ми е на 11 и следва този модел все още .

Силно се надявам да се вразуми , но и аз като .Ели. напоследък си мисля , че по-скоро аз ще се откажа ...

Няма периоди , всеки ден е борба , слава Богу , че в училище всичко е ОК !

В къщи обаче доволно компенсира ! 

Много е малък, тепърва те чакат различни провокации и проби до къде ще стигне търпението ти. Моето понякога излизаше в отпуск, друг път беше безгранично, до там, че таткото се чудеше дали не вземам някакви успокоителни.

Човек съм, изпитвам вина понякога, когато се изчерпам /не до там, за да бия, но достатъчно, за да се развикам/.

Веднъж едно правило е наложено още от първия път, друг път са необходими доста повторения, нови начини за "санкции" при неспазване. Пример- Моето момче се хранеше много добре на вечеря, защото знаеше, че сллед това няма да получи сладко за десерт. Но в един момент тази "санкция" спря да действа и той става от масата на пълна чиния със заявлението: "Няма да ям сладко, отивам да гледам филм."

Има една теория, че дълго използваните "награди" и "наказания" губят своята значимост. При моето тя важи с пълна сила. Това понякога ме поставя в почти патови ситуации, защото невероятно бързо трябва да сменям подхода, а точно в дадения момент нищо не ми хрумва.

Ежедневни предизвикателства поставят хлапетата, някои учудващо изобретателни.

Здравей, маме. Да ти е,живо и,здраво детенце, а ти се въоръжи с търпение. Много е малко детето, за това което искаш то него. Аз имам две дивачета, на всички казвам,  че са палави, но контролируеми. Баткото е на 4г, а малчо е на 11 м. Може и да е чудо, но като са били болни ги гледам сама и оцелявам . От моя опит - търпение и непоколебимост при наказанията. Моите наказания са - да седне на леглото, да не гледа любимо детско. И колкото и после да ми се иска да отменя наказанието, стискам зъби и неотстъпвам. Така седяхме онзи ден на изключени телевизори всички. Но най-важното е ти да имаш търпение, нещата ще се подредят.

Много разообразен пост
Беше ми интересно да го чета и радостно, че толкова много мислиш как да постъпиш във всяка ситуация с детето ти. Имаш едно "Браво!" от мен.

Вярно е, че детето ти е малко.

Като цяло моят съвет е да се опиташ да се отпуснеш малко, когато го възпитаваш - знам, че е трудно, защото това е съвет, който бих дала и на себе си.  Няма как детето да изпълнява на 100% и няма как да постигаш резултат на 100%  - просто няма. Вече 3-4 година повтарям на всяко хранене на дъщеря ми да не бърка с ръка в чинията си... е, все още бърка. При това вече съм убедена, че го прави за да ме дразни.

Ако хвърля играчката от стола и без нея не яде... аз бих го оставила гладен, или не бих се дразнила, че вдигам играчката. Няма как и вълкът сит и агнето цяло. Просто избери кое е по-важно за теб - да се нахрани или да не си хвърля играчката. Същото е и за клатенето на стола.

Ако в началото си говори с теб и помага да му приготвяш храна, а в един момент започва да подскача на стола и ти го сваляш и така всеки път... Може би детето ти иска точно това. /помисли/ За теб е един вид наказание, а за него може да е начин да ти каже: "ОК, мамо, поговорихме си сега искам да сляза." С други думи като знае как ти реагираш - ти дава повод да го свалиш.

Ако в 90% от случаите кажеш ли нещо го изпълняваш - можеш спокойно да си позволиш 10% блъф. Явно ти се справяш с това, щом сина ти е спрял да маха с ръка като го приспиваш. За мен това не е заплаха. Дразни те - казваш му, че те дразни и ще излезеш ако не спре - той спира.

Що се отнася до крещенето - Желания заявени с крещене - не изпълнявах. Ако пък просто крещи за удоволствие - направи ли го кажи, че не ти харесва и ще излезеш от стаята, докато престане. Или пък го помоли да излезе (може и да го заведеш в неговата стая) да си покрещи там и когато реши да говори нормално - да се върне. 

Вече близо 7 години се справям без наказания тип "стой в ъгъла" или "без ТВ" и не изпитвам абсолютно никаква нужда от тях дори, когато става дума за 12 годишни.

Стелфи, чудесен ферман си написала!!  Разбирам те, и аз често се терзая от подобни въпроси, но ти признавам, че се справяш по-добре от мен, съдейки по прочетеното!
Сега, може да кажа нещо известно на всички, но тъй като тези дни чета една книжка за гледането на деца - сещам се какво казва авторът по повод щуротии, вършени от децата, за да дразнят. Най-добре би било да не му обръщаш никакво внимание, "като няма публика и представлението свършва". Само че това на теория, а на практика и аз се чудя дали би вършило работа, най-малкото на възрастта на нашите синковци - примера ти с крещенето, да кажем, някак не си представям детето да спре да вика, ако се кефи на това, просто защото ти не реагираш.
Та като цяло май не мога да дам съвети, но пък те окуражавам и приветствам за подхода!! 

В такива случаи съм забелязала, че децата обикновено вършат бели от скука. Доскучало му е на масата, чуди се какво да прави и пререканията са му по-интересни, отколкото да стои мирно на стола/да подаде кротко играчката. Просто го забаламосваш с нещо - разказваш история за счупения стол, какво казал, какво направил... Показваш муха на тавана... Изиграваш сценка с хвърлената играчка, която си говори с него... и т.н. Само фантазия да имаш. На мен понякога не ми достига

Синът ми също е на 1г.7. и бях започнала да си мисля, че вече си е голямо дете - виждам го, че всичко разбира и казва доста неща, следователно, разсъждавам аз, може да изпълнява нареждания и да съблюдава правила. После прочетох в една таблица на развитието на детето от 0 до 3 год.: възраст 3 год. - "може да бъде убедено с думи".
Така че не му се впрягай много - трябва, разбира се, да им говорим и убеждаваме, но ако не слушат си е в реда на нещата. Много често за тях ситуацията е игра - дори не прави на инат, просто мисли че си играем. Или се пробва, докъде може да стигне, но това тепърва започва. Пробват ни реакциите, изучават ни като опитни мишки гадините 

А по конкретните случаи;
- при хранене доскоро си играеше с разни неща, хвърляше ги по земята, аз ги вдигах. Не помня кой спря пръв. Сега се храни сам. Т.е. задължително държи вилица или лъжица в уста и докато се опитва да набоде грахчето и да си го звре в носа аз мушвам няколко лъжици в устата. Така че вместо да налагаш санкция опитай да смениш тактиката.
- за пищенето не знам, на една приятелка детето много крещи, и от радост и от мъка, сега май понамалил. Освен да го наплескаш - тогава няма да пищи а ще реве..
- номера с тупкане с крака и мятане с ръце ми е познат, само че при нас блъф не минава, и съм по-брутална - пляскам го по ръката и го скастрям, ако продължава дълго.
- това с приготвянето на хранат наистина е готино, не знам кое те притеснява, просто го сваляш, като започне да подскача, явно му е станало скучно. Следващия път или след малко пак ще помага и гледа
- това със буквите - ами това за него е игра. Не може да те рабере, ако го накажеш, той просто си играе. При нас е същото с конструктора. Помага ми да го събереми и веднага след това го изсипва пак. Така много пъти. Ако му го взема след събирането, за него играта е приключила - захваща се с нещо друго

Не се самообвинявай, че си му викала. Има ги тези моменти. Покани си гости, или отидете на гости, на детето сигурно му е скучно. Поне при моя син тези дни е така - също е доста нервен и досаден, след празниците изведнъж оставаме двамата, излизаме за малко, и просто си умира от скука

За стола - свалям го... да си седи гладен, след 2-3 мин мога да го питам дали иска да си дояде, но спокойно и бързо... ако не иска...ми ще си го изтърпя...ще му връча един банан или ябълка в ръката, колкото да не  му пристъргва корема....

за мятането наиграчката... все ми е тая - като се наяде да ходи да си я прибере...щом я хвърля, явно не е  нужна, ако иска да яде с играчка, да си я пази. Ако смята да не яде - по горната процедура.

За крещенето - моят много крещи...от както ходи на градина, явно като се съберат 30 деца, това им е начина да се чуват...знам ли... повтарям му , че го чувам и без да вика...като ми писне му казвам, че като крещи ме болят ушите и не мога да чуя какво ми говори и спирм да реагирам докато не намали децибелите.
Ако крещи защото иска нещо...или го давам много бързо, ако не ми се слушат писъци или го взимам в ръка и казвам, че ще го дам когато се укроти.... или гушвам детето и правим/взимаме нещото заедно, вместо да чака и пищи...

За приспиването...в момента, в който усетих, че присъствието ми го разиграва, разбърборва и т.н. и му пречи да спи почнах да го оставям да си заспива сам. не като наказание или подобно..просто така си заспиваше за 5 мин, вместо да се изнервяме и караме по половин час, като съм там, просто иска да си говорим, пеем и играем, а не да спи.

За сгафването и ограничаването... зависи какво е... аз прибирам всичко , което му попадне в устата от известно време... казала съм, че като видя , че вече не лапа ще ги върна...е за 2 седмици доста намали(става дума за дребни неща, които може да погълне)...взимам и други неща по разни причини - но за тях казвам според провинението - за ден, седмица или колко ще седят горе на шкафа и после ще ги върна...

за примера с приготвянето на храна - първият път го свалям от стола и му казвам, че ако иска просто може да седи до мен и да гледа и да говорим, ако обещае след малко , че няма повече да скача може и пак да се включи, ако пак почне да скача, го свалям и изборът вече му е дали да седи до мен и да гледа или да отиде в хола да си играе... и вече никакви молби и обещания не помагат... нищо не му е отнето завинаги, храна се приготвя по няколко пъти на ден, всеки ден...няма какво чак толкова да загуби от 1-2 пъти, но пък може да се научикак да се държи...а и по-важното - много подробно обяснявам и защо го свалям от стола, защо не му давам пак да се качи и т.н...

За буквите... не знам...може да му ги прибереш просто за 2-3 дни... може да го  караш после заедно да събирате... така или иначе това, че ти е писнало да ги подреждаш всъщност не е проблем на детето според мен...аз дете, което да не пилее дреболии не се сещам...


Всъщност винаги ще има и такива моменти.... пък и детето ти е още съвсем малко...ако много се изнервиш - грабвай го и идете за 1 час навън, да се понадивее детето.... или викай да си играе с някой в къщи...зимата с по-малко излизания на децата им е по-скучно и се чудят и те накъде да избият скука и нерви..

Лю, за храненето на стола - не е проблема, че не е гладен, а че му е скучно да седи на едно място и да бездейства. Винаги е бил такъв. Затова и винаги се храни с някакви играчки и занимавки, но напоследък реших да се пробвам да го храня като Човек, без да прави нищо друго и именно тогава започна клатенето и разсейването... Мисля, че грешката е в мен, в очакването ми да се получи нещо повече, отколкото му е възможно в момента. Сега ако го храня без занимавки си говорим повече, разказвам му истории и му обяснявам как като хапнем ей сега набързичко после отиваме да си играем и ах, колко ще ни е интересно. За момента това даде резултат

За пищенето - точно така реагирах и аз - казвах му, че разбирам, че нещо не му е приятно, но пищенето не е приятно за хората около него и ако има проблем да дойде да каже на мама с кротки думички и знае, че мама винаги ще му помогне. Не сработи..

Махането с ръка по време на приспиване не е бавно и монотонно, а е бързо и рязко, в степен такава, че се питам не дали, а кога ще му се измъкне китката...

Проблема с разпилените букви под дивана реших като просто сядах на земята откъм дивана, така че той може да застане или странично или срещуположно на него. Така буквите като се пръснат отиват на страни или назад и двамата сме доволни - той защото си е пръснал буквите по земята, а аз - защото няма да ровя под дивана. После събираме заедно

За смяната на темата - сменям я, ако аргументи или алтернатива не помогнат. Но не бих се правила на ударена за неща, които не ми харесват, защото той продължава да си ги прави, просто е необезпокояван...

Как' Сийке, защо да са ми големи очакванията?.. Не се ли поставят основите на възпитанието и границите още в самото начало? Ако му позволявам неща до 4 годишна възраст, как след това ако му кажа "вече си голям, край, от днес нататък не може" това ще даде някакъв резултат?

Red, за съжаление не винаги причинно-следствената връзка е очевидна или е такава, че на него да му пука от нея Примерно каква да е причинно-следствената връзка на това, че ме рита докато го приспивам? Или пък за пищенето?
Да, мога да му кажа, че ме боли или че ми е гръмнала главата, но в добрия случай, дори и да спре след малко пак започва. А аз искам да престане да му хрумва да прави това изобщо! Не да спира, а изобщо да не започва
Предполагам това е, за което Как' Сийка казва, че са ми големи очакванията

И да, надявах се, че с порастването ще стане по-разумно същество. Ти ме срази с опровержението си

Сова, може би не са страшни нещата наистина, но мен повече ме притеснява, че не съм намерила начина да им въздействам. Притеснява ме собствената ми невъзможност да им повлияя. Което подронва авторитета ми и което ще го накара да мисли, че след като има пробойни тук и тук, може да се пробва и за други неща. Някой път като се питам "абе аз родител ли съм или лукова глава" илиза, че съм баш лукова глава! А практиката ми показва, че почти (да не кажа хич) не се намират проблеми такива, при които ако имаш правилния подход, или си отстранил причината за дадено поведение да не настъпи положителна промяна.

Така че това е, което аз търся - правилния подход, действия, реплики, за които не съм се сетила в момента...
А понякога решенията са толкова семпли... Но като си се качил на въртележката трудно ги забелязваш... Чак те доядява после как не си се сетил по-рано Добре, че форума е тук, да помага успешно с акъл!

Ели, точно защото периода не свършва на 4, а през цялото време се преминава от период в период, затова не искам пасивно да си седя и да чакам нещо да отмине ей така...

А за храненето - да, отдавна ни е на дневен ред (от захранването впрочем). Както писах нагоре - просто му е ужасно скучно да седи и да се храни, вместо да участва в някоя къде-къде по-интересна игра...

Isa, как да отпусна юздите малко - аз съм печално известен control freak Опитвам, опитвам, но все не ми се получава

Mademoiselle Chocolate, напълно съм съгласна с теб - белите стават от скука Напоследък (споменах и нагоре) точно започнах да му разказвам истории на масата и системата сработва!

Ангелче, за съжаление приспиването с придружител не само че не му пречи, а му е абсолютно необходимо... С удоволствие бих го оставила да заспи сам, само че това е практически невъзможно... Първо би дошъл след мен, ако откажа би се разстроил, ако го заставя би изпаднал в истерия, която е на границата с тормоз над дете, ако не откликна да я прекратя при положение, че ми е във възможностите... Ето това е едно от нещата, за които знам, че Е "период, дето ще отмине". Чакам търпеливо. Само по себе си приспиването не ме притеснява, а когато е спокойно ми е много приятно даже. Не това искам да променя, а начина, по който заспива.

Последните дни/седмица правя така: няколко дейности преди заспиването го информирам, че след като свършим еди-какво-си ще ходим да спим. После му го напомням още един-два пъти за да се настрои. След това докато го гушвам при мен (така заспива винаги), вместо да го оставям в леглото си, където мислех, че ще се настрои по-бързо, пък той седи и си играе. Гушвам го и му обяснявам, как сега е време за сън и как след обяд всички спинкат и си почиват, затова да остави мирно крачето, да може да си почине и то, и ръчичката да кротува, за да спинка и тя, казвам му как и детските спят, и песничките, и игрите, и мама, и тати, и целия свят, а после когато той се събуди, всички се събуждат и пак ще си играем. И му казвам, че ще правим някакво нещо, което така или иначе сме щели да правим, но предварително описвайки го то започва да изглежда по-специално и той се съгласява... Но ми се струва, че и бурните ми реакции и заплахи от миналата седмица го направиха по-сговорчив. Сега е достатъчно да му разкажа историята за спящите ръце и крака пак и пак и сработва... Засега...

За скачането на стола докато приготвям храна преди го предупреждавах веднъж и на втория път го свалях. Сега директно го свалям още на първия-втория подскок, защото вече знае че не е трябвало да го прави. Не му давам да се качва до края на приготвянето на яденето. Следващия път може да се качи пак...

За буквите писах по-нагоре - просто сядам откъм дивана и те няма как да влязат под него. Самото разпиляване по земята не ме притеснява.


Благодаря на всички, които се включиха с предложения за конкретни действия или реплики  

..Както каза Red, сложно е....  

По отношение на храненето за съм много "зла" майка-който е гладен яде,който не е,ако ще.Играчки,занимавки и прочее на масата-не.Храна между яденето-не.Спазвам принципа:Майката решава какво и кога да яде детето,а детео решава колко да изяде.Дъщеря ми на година и половина ядеше попара сутрин и след това вода до другата суртин.Всеки ден взимах храна от кухнята,слагах я пред нея и след 20 мин я изхвърлях в тоалетната,Не умря от глад.Вече е на 7 и си се храни нормално,знае че може да откаже да яде и го прави винаги когато храната не и харесва(много ми беше трудно да убедя лелята в детската градина,че ако не е яла на обяд няма нищо страшно).

В общи линии, мисля си аз, даже по-важно от наказанието е заплахата за наказание. Ами така е, трябва да се шашка и трябва да му е кофти, не може хем да не го е страх, хем това да го възпира да прави което ми се иска, редно или не. Измисли му някаква готина награда с която да го шантажираш. Звучи подло, но света е устроен така - на принципа на тоягата и моркова. Що се отнася до моркова, би трябвало нещото с което да го плашиш да е нещо от рода "ще видиш какво ще стане като се върне баща ти". Не стана ясно той с какво допринася в поставянето на граници в поведението. Ако той е пас, то брой го, че са съюзници с малкия, във възпитанието неутралитета е вдигане на ръце от отговорност.
Друго което си мисля е, че малкият съвсем разбираемо и съвсем целенасочено иска да провери докъде може да стигне. Даже не защото много иска да прекрачи някое правило, а за да види какво може да се случи тогава. Аз това не го броя за нещо лошо, това е опознаване на света, както да пипнеш горещ котлон - знаеш последствията, но това не те спира.
В случаят с храненето той теб шантажира, защото е осъзнал преимуществото си . Със сигурност лош подход е да се повтаря многократно, когато няма резултат. Това учи, че "когато мама вика, може и да ми се размине". Няма "може" - твърдо "да" или твърдо "не". Като не искаш да го лишиш от образователните буквички, ами лиши го от нещо друго, по твой избор. Създала си хубав ритуал с приготвянето на вечерята (ако не греша). Създавай и други, понякога даже му показвай такива които не можеш да изпълняваш редовно и му ги режи "да се научи" какво става като не слуша .
Иначе малък е бебешока и си мисля, че страшното предстои по мои наблюдения, та се радвай докато твоето благоволение все още го блазни.

Stelfy - справяш се чудесно. И не, не е сложно, поне не в тази възраст. Детето ще си минава през разни периоди, ти ще се справяш пак с тях, после друго ще дойде и т.н..... То пък това му е интересното.
А за заспиването - сега си карайте така, но може да започнеш да му говориш и подготвяш , че като стане на две вече ще е голям и ще заспива сам. Не знам как ще е при вас, но понякога една такава подготовка и уговорка действа. Това около месец преди рождения ден.


Никак не ми се струва добра идеята да се плаши дете с бащата, бабата, майката или който сте набелязали за страшилището. Или дори може би "баба Меца"? Възрастните в един дом трябва да имат единно мнение за възпитанието на детето. При всичките да са едни и същи правилата и съответните санкции. При различни изисквания от възрастните детето се обърква и резултатите не са добри.

И аз не съм много съгласна с това "ще видиш какво ще стане като се върне баща ти". Ако ще има наказание, то да е на момента, а не да витае някаква заплаха във въздуха, която ще потисне детето и то ще чака притеснено; или пък ще забрави до вечерта... А и да, така става май някакво степенуване на "възпитателните сили" - мама е по-слаба, но иде тати!!

Ей това ми е в топ 3 на най-трудните неща - непрекъснатото приспособяване към чисто нови ситуации, състояния, периоди и т.н.
Тъкмо разгадаеш нещо какво е, тъкмо му хванеш цаката как трябва да действаш и какво работи и хоп - изпратен си на чисто ново ниво на играта, с повишена трудност

vоrfax, боя се, че и аз не симпатизирам на тактиката със заплахата с някой друг. Мисля дори, че това много не в твой интерес послание изпраща на детето, а именно "мама е слаба и не знае какво да прави. ти контролираш нещата".

Не съм убедена и че заплахата за наказание (макар че предпочитам да говорим за "предупреждение за следствие") би работила по-добре от реално действие? Колко време ще мине преди детето да се усети, че всичко е само на думи и нищо не се случва, за да се възползва от това?

Относно шантажа - не бих искала някой да се отнася така към мен, респективно не мога аз така да се държа с детето си. Да го държа "шашнат", да му е кофти и да е в състояние на страх не са неща, които искам да му причинявам. По-важно ми е да култивирам у него способност за адекватно и самостоятелно мислене, предпочитам да бъде съзнателен, а не "послушен" човек. Макар че за това инвестицията на време, търпение и нерви е значителна
Нищо лично

Не, мама командва тати

Нямах предвид да не се предприема нищо, а че понякога страха е е по-страшен от това от което се боим. С други думи, ако го биеш системно, в един момент няма да се плаши от боя и ще носи на бой. Идеята е, че наказанието не е самоцел, а средство. Чувала си - страхливецът умира 100 пъти, а юнакът само веднъж. Страхът е движеща сила при човека, не бива да те плаши тази дума. Ако пресичаш улицата на червено, това може да те убие, тук няма нужда да се преиначава, омекотява и т.н.


Е, нее, не сравнявай себе си с детето, това е голяма грешка. Ако искаш равенство, дай му да борави с ножове, пари, алкохол и дистанционното след полунощ. Надявам се разбра разликата. Ако не наказваш и не възнаграждаваш детето си, и то и двете, то няма как да научи разликата между "добро" и "лошо". Приеми го като по-малкото зло. Да му играеш по свирката от криворазбрано милосърдие, оставяйки го безнаказано е най-голямата меча услуга която можеш да му направиш за по-нататъшният му живот. Да ти кажа и от шамар не се умира, но от самозабрава - да. Пак повтарям - по-малкото зло.

Не да го държиш, а да го запознаеш с тези чувства е важното. След като ги опознае, те ще бъдат неговите морални спирачки през останалата част от живота му. Примитивно е, но когато знаеш, че нещо боли (не непременно физически), то не го правиш. А като не го правиш, не те боли, тъй че не го държиш "шашнат", а таман отрезвен.


Аа, не бой се, за това понякога и 60 години не стигат