Децата в това семейство не са нещастни, ние искаме да им вменим това чуство.
Нужно ли е, да налагаме собственото си виждане за щастие, върху други хора.
Луне
- Публикувана: 7 ян. 2011, 20:47 ч.
- Последно мнение: 2 март 2011, 19:57 ч.
Как се гледат 13 деца?
Децата в това семейство не са нещастни, ние искаме да им вменим това чуство.
Нужно ли е, да налагаме собственото си виждане за щастие, върху други хора.
Луне
Ей такива чисто практични неща 
Моите две дали са щастливи и дали съм им осигурила най-доброто като родител, ще се разбере след години....Е, ако меря любовта в джобни, почивки, модерни дрехи и прочие.... може и да се окаже, че съм възпитала само едни консуматори, нищо повече, консуматори на стоки, услуги и любов, измерена с подаръци, почивки и т.н....
Това мисля и аз. В големият син, за голямо мое съжаление, разпознавам точно този консуматорски дух. А има само една сестра. Не е лишен, но преживява усещане, че е лишаван и от най-малкото. Невротично......
Много ни е трудно да приемем различните. Проецираме собствените си страхове, подозрения или страдания.
razel_dazel - В Алжир матраците стояха един върху друг, покриваха ги с цветни покривки.....
как - докато децата са навън! На село място бол, особено лятно време едно дете може да не се прибере вкъщи цял ден!
Останалото е ... Проза.
Според мен пък проецираме върху това семейство някакви собствени теории, като вариантите са от желание за увеличаване на прираста в държавата, на чужд гръб, обаче, защото забелязах че нито една от участничките в темата няма примерно, айде да не са 13, ами шест деца, до желание да не възпитават деца в консуматорски дух - нещо, което съм убедена, че е последното, което целят тия хорица...
Очевидно нещата са абсолютно първосигнални - плодят се като зайци, гледат се както могат, логично обяснение на действията си не могат да дадат извън "обичаме си децата"... съмнявам се дали разсъждават върху каквото и да било извън елементарното оцеляване. Това нещо е извън моето възприятие, нещо като паралелна вселена... Защо хора искат да живеят по тоя начин аз не знам - очевидно просто не знаят друг.
Очевидно нещата са абсолютно първосигнални - плодят се като зайци, гледат се както могат, логично обяснение на действията си не могат да дадат извън "обичаме си децата"... съмнявам се дали разсъждават върху каквото и да било извън елементарното оцеляване. Това нещо е извън моето възприятие, нещо като паралелна вселена... Защо хора искат да живеят по тоя начин аз не знам - очевидно просто не знаят друг.
Моите две дали са щастливи и дали съм им осигурила най-доброто като родител, ще се разбере след години....Е, ако меря любовта в джобни, почивки, модерни дрехи и прочие.... може и да се окаже, че съм възпитала само едни консуматори, нищо повече, консуматори на стоки, услуги и любов, измерена с подаръци, почивки и т.н....
Това мисля и аз. В големият син, за голямо мое съжаление, разпознавам точно този консуматорски дух. А има само една сестра. Не е лишен, но преживява усещане, че е лишаван и от най-малкото. Невротично......
Много ни е трудно да приемем различните. Проецираме собствените си страхове, подозрения или страдания.
razel_dazel - В Алжир матраците стояха един върху друг, покриваха ги с цветни покривки.....
По-скоро изпитват един вид "ревност" /мисля, че това е нещо съвсем обикновено, което се проявява от по-големите, към по-малките в семейството - с една дума, на по-малкото човече, повече внимание се обръща, защото е по-малко и по-беззащитното, а голямото си мисли, че е пренебрегнато, макар, че и то е обичано/.
С търпение, такт и Любов, всичко това може да се надживее и преодолее.
С търпение, такт и Любов, всичко това може да се надживее и преодолее.
Откъде знаеш, че не се чувстват пренебрегнати и необичани? Майка им едва ли има време да им обърне внимание индивидуално. Проектирате върху тях някакви теории в стил Русо... а по-вероятно изобщо да не е така. всяко едно от тях може да чувства всякакви дефицити и с пълно основание.
Еее, сега се намесиха и сложните чувства! Чувствата са си все еднакво сложни или прости, когато ги изживяваш лично! Пак ли ще стигнем до висотата и сложността на чувствата на градския човек, постигнал известно материално благополучие и начесване на амбициите, и простотата на чувствата на селянина или човека без кой знае какви амбиции? Все едно чета някой роман от типа Гордост и предразсъдъци.