Здравейте!
Сблъсквам се със следния проблем във връзката ми: с приятеля ми живеем на семейни начала, имаме дете, което отглеждаме заедно, почти изцяло на моя издръжка и с помощта на родители /мои/, с тенденция и планове по-нататък той да започне работа и да се преместим - при него. Проблемът е, че неговата майка от самото начало създава едно изкуствено напрежение във връзката ни. Отначало за това той да не идва да живее с мен у нас, защото сме нямали брак, а аз не съм искала да подпиша, после за това да не признава детето, защото аз не съм правела нищо за него, следователно и той не трябвало да прави това за мен, а да ходим в съда да решаваме тези въпроси, за това, че аз съм щяла да предявя към него финансови претенции, а той не бил готов, по време на цялата ми бременност пак напрежение, още от самото начало излизаше с твърдения от типа на това, че той не ставал за баща и намеци, че детето трябвало да махна своевременно ако има проблем, че ще го напусна, защото не бил за мен, какво ли не... сърди се на мен за това защо той не й се обадил еди кога си, вината била моя, аз съм го настройвала срещу нея и тем подобни... накрая тя заяви, че нямала нито снаха, нито син... в същото време непрекъснато излиза с претенции към нас от рода на това да я караме с колата някъде, да й купуваме разни неща, да й помагаме... а тя не се пита с какво ни помага!? дори се замислям как в бъдеще ще защитя детето от нейните егоцентрични изблици, въобще не би ми хрумнало да й го оставя на нея да го гледа примерно... чакаме я с часове, за да й свършим някаква услуга и тя все ни вика и крещи, третира ни като неблагодарни, неразумни малки деца и дори очаква от мен аз да се държа с него по същия начин.
Всичко това създава напрежение във връзката ни, отразява се на психиката ми и дори усещам, че ставам нервна и напрегната и стресът ми пречи да се радвам на детето и да се грижа пълноценно за него. Не искам детето ми да израства в среда на постоянни конфликти и интриги, които не мога да преодолея, чувствам и че партньорът ми не може да ми помогне съществено в опитите да се превъзмогне този проблем, защото той е свикнал с майка си и просто я подминава... не й обръща внимание... но аз не мога така и имам нужда от промяна.
Чудя се какво да правя и ми е интересно да чуя мнения и съвети.
Сблъсквам се със следния проблем във връзката ми: с приятеля ми живеем на семейни начала, имаме дете, което отглеждаме заедно, почти изцяло на моя издръжка и с помощта на родители /мои/, с тенденция и планове по-нататък той да започне работа и да се преместим - при него. Проблемът е, че неговата майка от самото начало създава едно изкуствено напрежение във връзката ни. Отначало за това той да не идва да живее с мен у нас, защото сме нямали брак, а аз не съм искала да подпиша, после за това да не признава детето, защото аз не съм правела нищо за него, следователно и той не трябвало да прави това за мен, а да ходим в съда да решаваме тези въпроси, за това, че аз съм щяла да предявя към него финансови претенции, а той не бил готов, по време на цялата ми бременност пак напрежение, още от самото начало излизаше с твърдения от типа на това, че той не ставал за баща и намеци, че детето трябвало да махна своевременно ако има проблем, че ще го напусна, защото не бил за мен, какво ли не... сърди се на мен за това защо той не й се обадил еди кога си, вината била моя, аз съм го настройвала срещу нея и тем подобни... накрая тя заяви, че нямала нито снаха, нито син... в същото време непрекъснато излиза с претенции към нас от рода на това да я караме с колата някъде, да й купуваме разни неща, да й помагаме... а тя не се пита с какво ни помага!? дори се замислям как в бъдеще ще защитя детето от нейните егоцентрични изблици, въобще не би ми хрумнало да й го оставя на нея да го гледа примерно... чакаме я с часове, за да й свършим някаква услуга и тя все ни вика и крещи, третира ни като неблагодарни, неразумни малки деца и дори очаква от мен аз да се държа с него по същия начин.
Всичко това създава напрежение във връзката ни, отразява се на психиката ми и дори усещам, че ставам нервна и напрегната и стресът ми пречи да се радвам на детето и да се грижа пълноценно за него. Не искам детето ми да израства в среда на постоянни конфликти и интриги, които не мога да преодолея, чувствам и че партньорът ми не може да ми помогне съществено в опитите да се превъзмогне този проблем, защото той е свикнал с майка си и просто я подминава... не й обръща внимание... но аз не мога така и имам нужда от промяна.
Чудя се какво да правя и ми е интересно да чуя мнения и съвети.
.
)