Нероден Петко

  • 3 607
  • 32
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 507
Среднощното ми вдъхновение за създаване на теми явно отново ме посети... като този път съм вдъхновена от някои притеснения, свързани с моето несъществуващо второ дете. Ето каква е идеята ми:
Някои момичета от форума вече се радват на своите втори дечица от новите мъже в живота си. Аз не съм от тях, все още. Мисля си обаче, че някой ден ще се изправя пред необходимостта да обясня на това малко човече защо по-големият му  брат/сестра заминава през лятото при своя баща и защо този баща и татко не са един и същ човек.
Няма да ви питам как бихте поднесли информацията, защото знам, че няма да излъжа и ще си служа само с истината, съобразена с възрастта на детето, разбира се. И все пак - нека поразсъждаваме - от опит или чисто хипотетично. Дали децата се изправят пред вътрешно противоречие, разочароваме ли ги, чувстват ли се объркани от факта, че мама някога, отдавна е имала друг живот, друго семейство?
За първите деца е ясно - те са свидетели на раздялата, на появата на втори мъж в живота. Как стоят нещата от гледна точка на вторите деца обаче?

# 1
  • Мнения: 892
Ти си роди детето,разбирай се с втория си мъж и това е Wink

# 2
  • София
  • Мнения: 19 836
Аз да ти кажа, не съм се замисляла много за това. Мисля си, че като живее в такава ситуация от малко, детето ще я приема за нормална и с порастването си ще научвава повече и повече полека-лека. В смисъл, че ще знае, че батко й има и друг тати и ходи при него. Най-много да пита защо и тя няма още един татко  Laughing Но ще отговаряме и обясняваме спрямо въпроса, възрастта и ситуацията, няма универсална рецепта.
Лято, спокойно бе жена  Hug Hug Hug

# 3
  • Мнения: 1 507
Лято, спокойно бе жена  Hug Hug Hug

Е аз съм спокойна, ама ей на, мисля си Grinning

# 4
  • Мнения: 63 264
В днешно време е толкова често срещано хората да се разделят и да създават нови семейства , че не разбирам защо се тревожиш .
Нищо ненормално или нередно няма . Peace
Пожелавам ти този път да си открила точния човек ! Hug

# 5
  • Мнения: 1 507
че не разбирам защо се тревожиш

Защото знам, че детската психика функционира на различна честота и защото за децата настроенията, чувствата, представите често са полюсни. Те са добри или лоши, правилни или нередни.
Ако за нас нещо може да бъде обяснено и пречупено през гледната точка на опита и логиката, при тях това не работи. Най-вече, защото нямат достатъчно сериозен жизнен стаж и познания - тоест ние знаем, че в съвременния свят това е семеен модел, който се случва достатъчно често. Едно три годишно дете обаче, не го знае (и да, точно ние трябва да го обясним).
Не се тревожа, разсъждавам по въпроса чисто хипотетично и ми се щеше да чуя и други мнения.

# 6
  • София
  • Мнения: 6 478
Лято, ти роди второто, а после всичко ще си дойде на мястото. Няма рецепта за такива неща. Всичко зависи и от родителите и от самите деца - темперамент, чувствителност, впечатлителност и така. Моята дъщеря до скоро беше страшен чугун и малко неща я впечатляваха...Сега порастна и вече пита за какво ли не, но е лесно понеже разбира от обяснения....Малко офф топик.Преди 3 дни ми казва - "Аз вече скъсах с...(младежът, който й е тръпка от детската и сега учат заедно)" И аз я питам - Зашо?...Отговорът беше - Е, толкова време ходим.....Омръзнахме си...Знеш как е, както ти и татко....и аз  Shocked Shocked Shocked Joy Joy Joy..Е, това са децата! Не ги мисли...винаги ще те изненадат!

# 7
  • Мнения: 892
Лято, ти роди второто, а после всичко ще си дойде на мястото. Няма рецепта за такива неща. Всичко
да ама,приятелят и е извън бг...

# 8
  • Мнения: 1 507
Лято, ти роди второто, а после всичко ще си дойде на мястото. Няма рецепта за такива неща. Всичко
да ама,приятелят и е извън бг...


Добре де, трябва ли да дойде 22-ри март, за да си поговорим за пролетта?
В случая ми се струва, че си прекалено буквален.
Темата просто дава посока за размисъл.

# 9
  • Мнения: 6 235
Обясняваш му, че ти и татко му вече не се обичате, но това изобщо не означава, че не обичате и него.
Него ще си го обичате винаги и много силно, просто вие двамата вече не живеете заедно, а всеки от вас е срещнал по- добър човек в живота си, с когото се разбира по- добре.
Този човек не е негов татко, но ще го уважава и приема, защото обича теб, а детето е неразделна част от теб.
Пък като се роди Нероден Петко  Mr. Green, както писах и в една подобна тема, ще обяснявате и двамата, че второто човече по никакъв начин няма да измести първото от сърцата ви.
Просто вие сте го създали, за да си има малкото (вече голямото Wink) братче/сестричка и да си бъдат винаги другарчета в игрите и в живота.
Толкоз.
  Hug

# 10
  • Мнения: 63 264
Въпросът обаче е не как първото дете ще приеме второто , а как второто дете ще приеме факта , че майката е имала друг мъж и друго семейство преди това .

# 11
  • Мнения: 6 235
Въпросът обаче е не как първото дете ще приеме второто , а как второто дете ще приеме факта , че майката е имала друг мъж и друго семейство преди това .

Никак.
То ще расте с тази мисъл, за него това няма да е нещо необичайно.
Необичайно е само в главите на лелките пред блока.
  Tired

# 12
  • Варна.....
  • Мнения: 1 753
Не бях си задавала този въпрос. Замислих се.

# 13
  • Мнения: 164
Децата не се травмират според мен от този факт, колкото майката се тревожи и притеснява.
Лично аз не съм обяснявала подробно на сина си защо сестра му има друг баща, прие го много естествено. Просто го знае и толкова. Важно е децата да са обичани, те не задълбават толкова в нещата. И ние не трябва да драматизираме цялата ситуация.

# 14
  • Мнения: 1 507
Никой не е споменавал драматизации. Ясно е, че щом се намираме в определена ситуация, ще се справим с негативите, които тя би могла да донесе.
За това, че децата не задълбават, не съм съвсем съгласна. Предполагам, че зависи от темперамента и чувствителността на детето, както Моргана вече написа. Аз обаче, имам примери с близки хора, чиито втори деца не приеха съвсем безболезнено факта, че майката е имала друг съпруг преди време. Важно е да се спомене, че и в двата случая става въпрос за деца на 9 - 10 години. Тоест, родителите поднасят информацията в момент, в който според тях, тя би могла да бъде осмислена. Е, и в двата случая имаше сълзи, първоначален отказ да се приеме...
Ето защо, аз очаквах, че в тази тема ще споделяме подобни примери и разсъждения. Лично за себе си мисля, че не бих изчаквала толкова време, че няма да избера да натоварвам детската психика в момент, в който според мен тя може да го приеме, а фактите ще са ясни от самото начало.

Надявах се темата да се развие в тази посока, а не само да си повтаряме "Спокойно" и "Няма страшно". Ясно е, че страшно няма, но ако може да бъде по-леко и предварително премислено, защо да не бъде?

Общи условия

Активация на акаунт