Имам нужда да излея душата си и вярвам, че тук е вярното място.
Ще започна от самото начало с риск да стана досадна, но трябва да излея всичко иначе ще се пръсна.
Със съпругът ми сме заедно от 10 г.и от тогава искаме дете, след 3 г.опити най-после се появи нашето съкровище Денис да ни е жив и здрав. През 2007г. започнахме опити за второ детенце и така през април 2008 спонтанен аборт в 5 седмица. Юли 2008 отново аборт в 5-6 седмица. Януари 2009 отново. Правихме купища изследвания и нищо освен нисък прогестерон. През юли 2009 забременях отново и задържахме бебчето, но само да 18 седмица тогава сърчицето на момиченцето ни спря. Отново купища изследвания включително и на плода-нищо. Юли 2010 аз съм отново бременна и всичко беше наред до 08.01.2011, когато през нощта ми изтекоха водите.
Бях към края на седмия месец и вярвах, че бебчето ми ще се справи, но уви роди се на 12.01 в добро състояние, но се влоши много бързо и на 13.01 си отиде

Още не вярвам, че се случи. Сили ми дава съкровшщето ми Денис, но се тревожа и за него. Вчера дойде при мен и ми обясни, че дядо Боже взима болните бебчета, за да се грижи по-добре за тях
вместо аз да го успокоя той мен ме успокоява, а е само на 6 години.Прегръщам ви мили майчици!
те, прочетох разказа ти, не си досадна мила, и определено си намерила правилното място, много съжалявам за низът от несполучливи бременности. Но също така от разказа ти разбрах, че си борбен човек, толкова опити и провали и все пак не си спряла да пробваш, мисля че така трябва да продължиш!Момченцето ти е прекрасен син, личи си от реакцията му, ще бъде чудесен грижовен батко
