Добро утро. 
Йо Йо, сигурно съм го казвала доста пъти
, но ще го кажа пак - практически единствената работеща тактика за мен (когато не сработваше друго) е спомената от Дани Нетева. А аз съм пробвала всичко - гушкане, игнориране, отвличане на вниманието, по-рязък тон... И това месеци наред. Много беше трудно, но наистина даваше резултат само и единствено драстичното прибиране вкъщи (драстично, защото наистина беше голяма драма и самото прибиране, и първите минути вкъщи). Ревала съм заедно със Саши (тайно от него, от безсилие) когато съм го прибирала в разгара на играта, или в най-хубавото пролетно време, когато сме били на разходка. Но скоро изблиците започваха да намаляват и постепенно спряха напълно. Аз също смятам, че децата започват да разбират (може би не веднага, но все пак доста бързичко), че поведението им е свързано с неприятните последици. Лека-полека, не изведнъж.
Еми, дано се стабилизира бързо Алексчето вкъщи.
Не мога да повярвам, че са ви оставили на домашно лечение, щом казват, че е така сложно състоянието й.
На 2г. и 4м. беше Саши (а аз бременна), когато лежахме с него в болница с диагноза двойна бронхо-пневмония. Такъв страх не съм брала през живота си, като го чувах как не може да диша. Имаше постоянно наблюдение, бяха му назначени ежедневни изследвания, една торба лекарства + инхалации + инжекции. След като ми бяха казани опасностите, за миг не се поколебах да влезем или да не влезем в болницата (беше ни предложен вариант да сме вкъщи и да идва мед. сестра само за поставянето на инжекциите). А при положение, че Алекс има вече и изменения на белия дроб, наистина не проумявам как изобщо са ви пратили вкъщи. Дано всичко се дължи на това, че положението не е чак толкова страшно. Иначе не разбирам, просто не разбирам.
Йо Йо, сигурно съм го казвала доста пъти
, но ще го кажа пак - практически единствената работеща тактика за мен (когато не сработваше друго) е спомената от Дани Нетева. А аз съм пробвала всичко - гушкане, игнориране, отвличане на вниманието, по-рязък тон... И това месеци наред. Много беше трудно, но наистина даваше резултат само и единствено драстичното прибиране вкъщи (драстично, защото наистина беше голяма драма и самото прибиране, и първите минути вкъщи). Ревала съм заедно със Саши (тайно от него, от безсилие) когато съм го прибирала в разгара на играта, или в най-хубавото пролетно време, когато сме били на разходка. Но скоро изблиците започваха да намаляват и постепенно спряха напълно. Аз също смятам, че децата започват да разбират (може би не веднага, но все пак доста бързичко), че поведението им е свързано с неприятните последици. Лека-полека, не изведнъж. Еми, дано се стабилизира бързо Алексчето вкъщи.
Не мога да повярвам, че са ви оставили на домашно лечение, щом казват, че е така сложно състоянието й.
На 2г. и 4м. беше Саши (а аз бременна), когато лежахме с него в болница с диагноза двойна бронхо-пневмония. Такъв страх не съм брала през живота си, като го чувах как не може да диша. Имаше постоянно наблюдение, бяха му назначени ежедневни изследвания, една торба лекарства + инхалации + инжекции. След като ми бяха казани опасностите, за миг не се поколебах да влезем или да не влезем в болницата (беше ни предложен вариант да сме вкъщи и да идва мед. сестра само за поставянето на инжекциите). А при положение, че Алекс има вече и изменения на белия дроб, наистина не проумявам как изобщо са ви пратили вкъщи. Дано всичко се дължи на това, че положението не е чак толкова страшно. Иначе не разбирам, просто не разбирам.
.Двама човека ни препоръчаха една и съща пулмоложка в трета градска за още едно мнение.Отидохме ,но за малко сме я изтървали и ни казаха за вчера сутринта да отидем.След като минахме на гастроентеролог от там веднага отпрашихме за трета градска.Намерихме въпросната докторка,която ни каза да отидем след час.Използвах времето да нхраня двете деца в колата и да сменя памперсите и се върнахме.Чакахме още час и половина докато ни приеме въпреки че си платихме 40 лева за прегледа.И се почна ...................детето е с ДБП веднага ,незабавно в болницата.Питах как е възможно след като детето няма Т и е жизненка да е с БП?Чудех се и как е възможно в Пирогов нищо да не видят?Хем и спасяват живота,хем пропускат нещо толкова сериозно?Нищо обаче не казах.Как да оспорвам мнението на доктор след като аз не съм такъв.Доктор,който завежда детско отделение?Казах директно,че имам следобяд записан час за друг лекар,а и искам още едно мнение и не мога просто така да влезнам в болница след като не съм убедена че детето е чак толквоа зле.Тя естествено се опита да ме убеди,че рискувам живота на детето и т.н.,но аз казах,че ако се влоши ще отидем веднага.Обещах и да отидем на контролен другия вторник и че веднага започваме АБ който предписа + инхалации на 8 часа .Когато излезнах от кабинета явно съм била бледа като платно,защото мъж ми скочи и ме пита добре ли съм,вместо да пита детето как е.Какзах какво става естествено ревнахме и двамата и се чувствахме в безисходица.За капак колата не можа да запали и съединителя пропадна.Обадих се на вуйчо ми да ни прибере ,дойдохме до тук буквално за 10 минутки в който докато кърмех размених 5 думи с Мимето и първия шок го споделих с нея.Жоро нагласи другата ни бричка ,дадохме Аб на детенце и отпрашихме към една фирма за вземем инхалатора който уговори по телефона моя приятелка аптекарка.По това време Рони ме хвана на телефона и устанах с впечатлението,че беше малко разочарована от мен че не сме в болница.Казах и че след малко имаме записах час за друг доктор и ако всичко се потвърди влизаме в болница.Видяхме се с пулмоложката от която тръгнаха съмненията миналата седмица.Погледна снимките от Пирогов и новата.Каза,че найстина има изменения в белия дроб,но те явно са остатъчни от първата операция.Това,че се е изострило хъркането и дишането на детето може да се отдава на факта че на детето му никне зъбче и е по плачливо.Когато плаче изостря хъркането.Каза,че малко инхалации са най-доброто решение,но ние това и без друго си го знаем сигурно.Зяпнала от учуда я попитахме почти едновременно с мъж ми ,детето не е ли с пневмония.Отговора беше,че измененията на снимката са сходни с тези при П,но впредвид операциите на детето и фистулата която е имала и е премахната,за нея това са останки от първата операция,който по никакъв начин не застрашават живота й.Тогава казах за другата докторка,нейните изказвания,за Аб който сме почнали и т.н. Каза ни,че до някъде е по добре да пие АБ в момента заради изострените хрипове да не развие инфекция,но че за П не може да се говори.От там право при личната.Показах снимките и попитах има ли му нещо на детето.Погледна ги и каза,че има изменения на белия дроб,но за нея това са остатъчни от първата операция.Каза че предвид състоянието на детето тези снимки даже да идеални.Казах и в какви филми влезнах а тя ми се нахили и каза,че ме познава 17 години и нищо вече не я учудва.Повтори думите на предната пулмоложка.Каза да си изпием антибиотика щом сме го почнали да си правим инхалации докато не се успокой дишането но по 2 на ден а не на 8 часа.Остави снимките при нея и каза че ще говори тази сутрин с един ренгенолог и ще ми се обади за мое успокоение да чуя и неговото мнение.Обадиха се тази сутрин.Ами повтори ми всичко от вчера да не се притеснявам,че детето не е по зле от колкото е било преди месец.Да свикна че гледам бебе което е по специални ,ще бъде по често боледуващо,изобщо по особенно,но само инхалациите са нашето решение.Цял ден днес се опитвам да се успокоя и още ме е яд сама на себеси,че вярвам на всеки.Извода е един повече никога няма да се доверя на друг освен на личната и Георгиев в Пирогов.Сега отивам да си успокоявам нервата и събера мислите.Благодаря ви момичета за вашата безценна подкрепа. 
И да ги похваля днес все едно други деца гледам хрисими добрички и чакащи срещата с баба , дядо и леля идващи след час 
между другото сега спинкат сладко 
.......толкова отдавна беше а с Габчо не ми се е случвало и сега съм в паника.Казвайте какво да правя 
